Седим си с бай Киро Каруцара от Княжево пред култовата кръчма „При Гири”, отворили сме по бутилка бира и бистрим политиката. И Гири го няма отдавна, и кръчмата я няма, ама мястото нали прочуто. Приседнали сме на църковната ограда и бай Киро сочи към отсрещния тротоар: - Тук Алеко го е изтипосвал своя Бай Ганьо.
Моят сътрапезник, който е местен патриот, може и да излезе прав.
Дори да не е правил точно това в култовата кръчма Алеко, наистина тук преди много повече от столетие се е учредило първото туристическо дружество в България. Пише го черно на бяло – на мраморна плоча на стената.
Подмятам нещо за Бай Ганьо, който прави избори и бай Киро се оживява. Бай Ганьо може да е правил избори, ама сега май ние избори правим за Бай Ганьо. Не го ли виждаш къде и как се курдисал. Народа го бил избрал. Гърците дори го бяха изтипосали на корицата – бай Киро се интересува живо от политиката, чувал е и за тоя политически скандал. Били го сбъркали с Калоянчев. Грънци, що го не сбъркаха с Парцалев. Това гърците са големи интересчии, ти видял ли си грък да се мине – заключава международно бай Киро (Кирие, Кирие, елейсон!) и преминава към песимизъм: в бутилката е останала само половината от съдържанието. - Ама и ние сме големи балъци. И каква стана тя! Нане и Вуте, демек българските гласоподаватели, махат тиквите от плета, за да наслагат... кратуни.
И наистина - вече в парламента няма да вдига парлама ТКП (Тъпата Кърджалийска П-тка Цецка Караманчева), ами вече се задава голяма патаклама: нямало да може и да се диша - и пак от ТКП (Трътлестата Копот от Пловдив, по думите на хлевоустия бай Киро, който без да му мигне окото разправя на ляво и на дясно, че като нищо можел да бъде и премиер, понеже е го къде е Банкя, его Княжево, разлика никаква).
Та за г-жата от Пловдив. Каквото кажела тя – това щяло да става, демек, ония, дето досега колели и бесели, сега тя вече щяла да ги набива на кол. Абе някои жени само мислят на кой кол да се наденат – това пак от бай Кировите словесни бисери, пък той от баба си го бил чувал.
Пустият му Пловдив – подмятам аз, за да не остана по-назад – от град на тепетата се превърна в снабдител на тепегьози за българския парламент. Не ни стигаха грънци, ами сега и похлупаци се търкулнали къмто Народното събрание. И няма да има спиране, защото както е казал техният някогашен вожд и учител по време на оня, знаменития процес: „Капакът на гърнето се търкаля и ще продължи да се търкаля до окончателната победа на... глупостта!”
Бай Киро си е изпил бирата, аз моята ще я оставя недопита. – Ти какво, нещо не си доизкара мандата. – опитва се да ме клъвне бай Киро. – Че то голям келепир като някои го доизкараха, виждаш както става – вмятам уж безразлично. – Отивам да пикая – казва моят събеседник – че да ослабя политическото напрежение. – Къде бе, човек, – правя се за кой ли път на европеец – ти от Черния кос до Красно село някъде да си видял обществена тоалетна?
Ей ги храстите къде са – сопна ми се княжевският каруцар и заразвява струя, на която би завидял и главния пожарникар на републиката, той и доктор на науките и кумир на неуките!.– Да им пикая на демокрацията – заизтръсква се бай Киро – и от мен да знаеш, последната капка пада винаги вътре. Ама да видим оная капка кога ще прелее.
Кирил Кадийски
