Винаги съм обичал възрастните хора. Може би защото съм отгледан от баба ми и изпитвам една такава топлина към тези същества, които носят в себе си духа на едни отминали времена, съчетани с модерността на XXI век. Мика Зайкова ми напомни, че имаме нужда от хора като нея, които освен да ни помагат със съветите си, могат и да ни се скарат когато сгрешим или пък да ни дръпнат ухото, когато не слушаме.
Тя е истински сладур. Освен с експертизата си като финансист, позната ни от телевизионните дебати, Зайкова през вчерашния ден докосна сърцата на всеки един от тези 240 народни представители и предизвика чувство на топлина, умиление и уважение към достолепния възрастен човек. Докосна и моето сърце... завинаги. Така както би го направила моята баба, ако беше тук..
Понякога имам чувството, че ми се показва от образа на някоя друга възрастна дама, маха ми оттам и ми изпраща любовта си. Обичайте тези хора днес, докато са тук при нас. И помнете, че те са постигнали всичко в живота и заслужават достойно да изпеят своята може би последна лебедова песен с усмивка...
Кристиан Пловдивски
