Вие не сте като Цецка Цачева, Барни Ръбъл и др. и явно ще ви се наложи да сложите край на самозадоволяването в парламента. Освен това ваш дълг е да продължите всички добри традиции, създадени от вашите преки предшественици. Нещо повече – да ги разширите. Това пише в отворено писмо до председателят на новия парламент писателят Кирил Кадийски и дава няколко ценни съвета на г-жа Ива Митева.
Вижте целия текст на писмото:
"Уважаема г-жо Митева!
Честито! : Макар и със закъснение.
Няма да скрия, че първата причина за прилив на емоции в душата ми при избирането ви беше... името.
Митева е моминското име на майка ми. Знам на какво са способни жени с това име. Очите ми се овлажняват винаги, когато си спомня що шамари съм отнесъл като дете. Но и до днес вървя по правия път. По-дълъг, с не малко завои, но единственият път към целта. По краткия – до... затвора! – обичаше да казва майка ми. А аз ще добавя: дори когато минава през парламента. Или може би тогава най-вече. Дано да дочакаме тръгналите през просото час по-скоро да се окажат с вързопче в ръка пред широко отворения портал – някъде около „Захарна фабрика” беше. През който преди няколко години, по време на успешното управление на ГЕРБ, двама затворници си излязоха на свобода, забелязани само от... чистачката.
Референциите за вас от страна на хора като проф. Герджиков са добър залог за вашия – дай боже! – успех! .
Той – един от знаещите и можещите – веднъж съвсем искрено, ще рече и наивно, изплака в пресата че за 110 години под игото на ГЕРБ от парламента никой по никакъв юридически въпрос не бил потърсил за консултации специалистите. (Не бъркам цифрата – на нормалните хора тази агония не може да не им се струва десеторно по-дълга от нормалното!) Да извиним г-н професора за неговата наивност – той пише и стихове – но въпросът се налага от само себе си: за какво са им на ГЕРБ специалисти отвън, когато имат богат избор сред себеподобните: Цецка Цачева, Барни Ръбъл и кой ли не още. Няма човек при тях, незавършил милиционерската школа в Симеоново, да не е блестящ юрист, подходящ я за върховен съдия, я за главен прокурор.
Вие не сте от тях и явно ще ви се наложи да сложите край на самозадоволяването в парламента.
Освен това ваш дълг е да продължите всички добри традиции, създадени от вашите преки предшественици. Нещо повече – да ги разширите.
А вие започвате с фалстарт. Буди недоразумение желанието ви да премахнете Великденската ваканция за депутатите. Това е времето, през което те ще летят непрестанно по автомагистралите, построени и строящи се (или перманентно ремонтирани) от техния вожд и ще се срещат масово със своите избиратели, за да им дават още по-големи надежди.
Мисля, че е уместно дори да продължите тази ваканция (като компромисен вариант поне за депутатите от ГЕРБ) до първи май, за да се слее с не работните дни.
В този порядък на мисли може да гласувате поредното увеличение на заплатите – така депутатите и депутатките ще могат да даряват повече пари по различни поводи, както този въпрос е добре осветен от вашата предходница, а понастоящем и заместничка. Всички от ГЕРБ имат богат опит в тая насока и можете да се възползвате от готовността им да го споделят с вас. Не обръщайте внимание на подмятания от рода, че това било помен с чужда пита.
Не е добре, че се отказвате от придобивката – новата сграда на парламента. Но като сте направили грешния ход и сте се върнали в старата, няма да е лошо да отлепите мокета в новата, да го дадете в някоя тепавица да го изперат (все пак по него са газили, макар и за кратко, народни представители) и да го харижете някому. Народна пара е харчена за това. Няма да е лошо да го дадете на Съюза на артистите. Ако е червен на цвят, може да го използват като килим по време на аскерите – тия български оскари. Христо Мутафчиев (пък и само той ли) ще ви благодари чрез пресата.
Длъжко взе да става писмото ми. За какво го бях почнал? А да – да ви честитя. Още веднъж честито! Красивото ви лице –позволете на стария ветеран да разбира от женска красота и да й се радва – издава и силен, волеви характер. Не се страхувайте и да раздавате по някой шамар. Няма начин да липсват поводи.
С уважение и възхищение,
Кирил Кадийски"
