България слязла още едно място надолу в класацията за свободно слово и вече e на 112-то. Три години удЪржахме „крепостта“, но тя поддаде. Всъщност ”крепостта” е от картон и играе ролята на декор от панаирджийския театър на властта. Нищо сензационно – и тази позиция е висока за реалната ситуация. Наистина.
Ето как виждам нещата. Мнението е лично, не ангажирам никого.
Малко светлина върху дългогодишния проблем хвърля интервюто на Александър Андреев от „Дойче веле“ с Кристиян Мир, изпълнителен директор на „Репортери без граници“ за Германия. Повдигането на завесата обаче е прекалено срамежливо, само крайчето. Съжалявам. Повтарят се едни и същи неща, омръзнали отдавна. Не знам доколко Андреев и Мир са запознати с отношенията власт-медии-журналисти в България, но казаното от тях издава, че не е много. Или спестяват нещо.
Случаите с бития журналист по време на протестите Димитър Кенаров, както и нападението срещу Слави Ангелов са отвратителни. Но далеч не са само те.
Констатацията, че Пеевски се оттегля от медиите но това „не променя особено олигархичната система и медийния пейзаж“ е прекалено слаба. Оттеглянето е фиктивно, като той и ортакът му Бойко Борисов запазват собственост и влияние в големи телевизии и някои други медии. Сделките за продажбата на Нова телевизия и по-рано сменилата собственика си бТВ будят много и основателни съмнения. Има публикувани немалко факти и доказателства. Реалността е много по-отвратителна от дежурните констатации един път в годината.
БНР и особено БНТ са в сянката на властта, откъдето идва финансирането. Затова е пресилено да бъдат наричани обществени. Чест прави на неколцина журналисти там, както и на националното радио, че опитват да запазят достойнство и да работят професионално.
Непослушните, неудобните или неприемащите модела на управление на страната са подложени от години на преследване и репресии по различни начини чрез прокуратурата и държавните институции. „Репортери без граница“ лесно може да установи кои журналисти и от кои медии са под натиск и кои се ползват с властови и прокурорски „чадър“, въпреки сигналите и доказателствата за съмнително финансиране и провеждани клеветнически кампании срещу неудобни политици, бизнесмени, юристи и пр. Нека някой ми посочи поне един журналист от „Труд“, „24 часа“, „Монитор“, „Телеграф“, „Стандарт“ и пр., който да е с повдигнати обвинения и влачен по съдилища, под жесток натиск от НАП, КПКОНПИ и обект на следене, подслушване и преследване от МВР, ДАНС и други тайни служби. Поне един!
Съвсем друго е положението за журналисти от Евроком, ТВ-1, „Биволъ“, „Капитал“, Фрог нюз и др., както и на колеги от медии извън столицата. Те са обект на жестока преса, заплахи, прокурорско и съдебно преследване, разтакаване и разпити в полицейски участъци. Извинявам се ако пропускам някоя медия.
Властта и Пеевски контролират и рекламния пазар. Неудобните са лишени от достъп до реклама и средства, а много от рекламодателите признават, че са предупреждавани, че ще имат проблеми, ако сключат договори с медии и журналисти от „черния“ списък.
Не са малко случаите на преследване и гавра с журналисти, техните колеги, семейства и близки. Те не вдигат шум около себе си, но продължават да отстояват гражданската си позиция и да си вършат работата. Не пискат, не търсят място в доклади и плащат висока цена, но продължават да се борят за нормализиране на отношенията и спазване на демократичните правила.
Стигна се до абсурда проправителствена медия да организира масовки с мутри, под закрилата на МВР и прокуратурата в защита на главния прокурор Гешев и срещу негови опоненти и опоненти на Борисов, Пеевски, Цацаров и въобще властта. Такова „животно“ няма в никоя държава. Както и атаки срещу журналисти, неудобни на статуквото. Те са заливани с обиди, лъжи и клевети, на което не реагира нито една институция. И няма как, защото поръчките идват от самия връх на управлението.
Причината за буквалното тероризиране и "размазване" на медии и журналисти са техни разследвания и разкрития на корупция във върховете на държэавата и държавното обвинение, както и за критики срещу начина на управление и преплитането на интереси на представители на различните власти.
Доклади има всяка година, но те не спряха пропадането ни от 35-то място през 2006 г. до 112-то днес. След всяка обявена класация властта в България заявява, че не я приема и че тук има пълна свобода на словото и медиите. След което гоненията продължават и дори се засилват. И на 180-то място да се наредим, до Еритрея, това няма да промени нищо, докато не се смени управленският модел и не бъде ударена болезнено корупцията, която разяжда и медийната среда.
Огнян Стефанов
