В план за възстановяване и устойчивост липсват радикални предложения и политически ангажимент за това, че нещо ще се реформира. Това посочи пред БНР Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика.
Според него това може да се промени, ако се постигне до консенсус от друго управляващо мнозинство: "Ако забавянето на внасянето на плана в европейските институции е твърде голямо, 70% от всички разходи трябва да бъдат договорени, т.е. не просто проектите да бъдат включени в този списък, а да има обществени поръчки и сключени договори до края на 2022-ра година. Това означава, че ако бъде много отлаган, ще има много кратък прозорец, в който тези проекти трябва да бъдат финализирани и има риск да бъдат загубени средства, ако това не бъде направено".
Богданов подчерта, че възможният вариант е готовият план да бъде изпратен на Европейската комисия в този вид, а "новото управление, ако нещо не е доволно, да поиска някаква корекция": "Но едва ли ще може да изтегли плана и да каже, че ще прави нов план. Ако не бъде внесен от правителството в оставка в следващите дни, остава вариант същият план да бъде изпратен на ЕК, но от ново правителство или служебен кабинет - с идеята, че някога ще се иска промяна в него".
По думите му, ако има ново политическо мнозинство, то може в кратък период да приоритизира някои структурни реформи, които обаче ще трябва да се изпълняват от ново управление. "Националният план има две основни слабости - започна да се прави от долу нагоре и така отвори ресорно надпреварване, втората е, че замисълът на този европейски план беше да подпомогне правителствата в най-тежката кризисна ситуация, а в нашия план виждаме проекти, които тепърва се замислят с идеята да минават изготвяне и одобряване", обясни икономистът.
