Техническа грешка, манипулация, или конспирация обясняват мистерията с президентската автобиография
Стойко Стоянов
Държавният глава Георги Първанов е бил нелегален член на БСП цели 10 години, преди партията да бъде създадена и официално обявена! Няма майтап - до този извод, без много усилия може да стигне всеки непредубеден, който попадне на интернет страницата на президента. В официалната му биографична справка, в сектора „Политическа кариера” дословно е записано на първо място: „Член е на Българската социалистическа партия от 1981 до 2001 г.”.
100% това твърдение не може да е вярно и въвежда читателите в заблуждение. В сайта на въпросната партия пък е отбелязано, че БСП е създадена в началото на 1990 г. Тази метаморфоза на комунистите в социалисти не е забравена от българите, а и в учебниците по история пише, че до края на 1989 г. в страната са съществували само БКП и васалното й БЗНС. Но шашът става тотален, защото пак в тази биография, в раздела „Квалификация и научна кариера” четем: „През 1981 г. постъпва на работа в Института по история на БКП като научен сътрудник.” Излиза, че от същата година едновременно е член на несъществуващата БСП, но работи в Института на БКП.
Исторически коректно е биографията на първия мъж на държавата да уточнява ясно, че от 1981 до 1990 г. е членувал в тоталитарната БКП, а след това - до 2001 е принадлежал към БСП.
Биографията на президента с фактологичните мистерии
Мистерията с 10-годишната служба на Първанов на социалдемокрацията и то в период, когато в България тя е забранена и преследвана като буржоазна и класово чужда, може да има няколко примерни обяснения:
- техническа грешка,
- манипулация
- конспирация
Версията за техническа грешка не е сериозна. Огромен екип следи всяка дума, изписана за държавния глава. А и дори да има такъв фал, хората от тази институция нямат право на подобно оправдание.
Идеята за манипулация изглежда по-близка до вероятната истина. Много е кофти да си държавник в 21 век на натовска и европейска държава, а в биографията ти да се мъдрят цели 10 г. в „плен” на комунизма – отречен строй, осъден като престъпен от модерния свят. Тази подробност от президентското минало стои тъпо, като мазно леке след преяждане, но белина за подобно изпиране още не е открита. Единственият начин това да не смущава и впечатлява хората, а оцапаният да не гледа гузно е, ако се самоиронизира и открито да говори за петното с усмивка. Като Ангела Меркел, например.
Източногерманката не скри, че в годините на двете Германии е членувала във FDJ (Свободно движение на немските младежи, еквивалент на българския ДКМС) и дори, че е била член на окръжния съвет и на „Агитпроп”.
В нашия случай по-притеснителният симптом е, че Георги Първанов май има имиджов комплекс от стажа си като комунист. Поне на публично ниво грешката в биографията му може да бъде разчетена и така. Иначе, в личен план, пред другарите президентът сигурно се гордее, че е наследник на 100-годишна партия и има право. Ясно е, че преходът раздвои до болестно състояние съзнанието на родните ленинисти, та затова постоянно се бъркат какви са всъщност и за какво се борят?
Именно заради това пиарите на Първанов са измислили като алиби членската му принадлежност към социалдемокрацията и то още по времето на диктаторите Живков и Брежнев. Престижно е, но такъв евтин пиниз едва ли минава метър пред чуждите партньори и дипломати. За тях сме прочетена страница и подобна манипулация няма да стопли чувствата им към Първанов.
Хляб има и във версията „конспирация”. Те и комунистите, и социалистите са майстори на тези работи, та нищо чудно още преди повея на перестройката в България да е действал таен революционен план „БСП”? Нещо като политически Ноев ковчег, който трябва да съхрани правоверните и да ги пренесе невредими в бъдещето на демокрацията и пазарния капитализъм. Ако е било така, може да се окаже, че Първанов е белият гълъб, стигнал пръв до обетованата земя, ас в родното дисидентство. Тогава какъв ти Илия Минев, Едуард Захариев, Благой Тупозлиев, Петър Бояджиев, д-р Тренчев и други мераклии за антикомунисти? Даже през 1981 г. покойният патриарх на българската социалдемокрация д-р Петър Дертлиев не е сънувал, че идеите заради които е лежал по лагерите и затворите на комунизма ще възкръснат? Но Първанов е бил правилно ориентиран, така излиза от биографията му.
Ако пък човек я препрочете няколко пъти, ще се натъкне и на други пропуски и странни несъответствия. Публична тайна е, че младият Първанов през смътната 1990 г. е бил кандидат за депутат във Великото народно събрание, но от националистическата партия ОПТ (Отечествена партия на труда) и то в листата й за Перник.
Преди дни един приятел, знаещ достатъчно за политическия елит, разказваше как през пролетта на далечната 1990 г. ходел в хотел „Славянска беседа” в столицата, където се помещаваха офисите на ОПТ, за да си бъбри с лидерите й Минчо Минчев и Митко Арнаудов. Там някакъв младок им носел кафетата, а след четири години в него разпознал наследника на Жан Виденов - Георги Първанов. Това страстно, но премълчано привличане с националистите прилича на абортирала гимназистка, за която родата тръби, че е още девствена. За това и президентът потъва в свян и не иска да си спомня за тези спорни времена. Въпреки това проблемът с непорочността му остава не се връзва никак и с прилежно изгладената му биографията в сайта на „Дондуков”2. След като се хвали, че 20 г. е бил непрекъснато член на БСП, как през 90-а е издигнат за депутат от друга партия. Уставът на социалистите не позволява такива забежки. Или Първанов е бил пуснат като нелегал на прикритие в ОПТ, или като млад кариерист е изневерил на столетницата и е пробвал къде ще му изгрее първо депутатската звезда? Но достоверността в политическата му биография пак куца.
Същата манджа е и с миналото на президента като агент на Първо главно управление на комунистическата Държавна сигурност. След като се процеди през няколко комисии, осветяващи досиетата на политици и отричаше години наред за връзките си с комунистическите тайни служби, Първанов най-накрая призна. Той обаче се оправда, че е работил за родината, държавата и за българската кауза по македонския въпрос. И сигурно всички щяха да повярват, че е така, ако беше добавил тези думи в настоящата си президентска биография. И вицепремиерът Цветанов сега нямаше да го атакува, че е морално дискредитиран, заради битието му като Гоце. Но явно и ДС не пасва на европейско-натовския костюм на президента, както членството в БКП и връзките с националистите от ОПТ.
Като говорим за комплексите на Първанов, се сещам за Буш Старши. Той не се притесняваше да каже, че преди да се изкачи по президентската стълба в САЩ, е минал през ЦРУ. Разликата сигурно е в това, че Буш винаги е бил убеден, че ЦРУ е един от стълбовете на независимостта на САЩ. А за 8 г. в президентството Гоце не успя да признае, че ДС е работило за световното комунистическо мракобесие и е съсипало хиляди съдби, нито пък можа да докаже на обществото обратното.
До края на мандата на днешния президент остават по-малко от 18 месеца и вече няма никакво значение дали и как ще промени биографията си. От нея хората винаги ще се убеждават колко верни са думите на Симеон Дянков, казани в „Шоуто на Иван и Андрей” - „президентът не е млад”.
