Животът се върна в парламента с всичките му цветности, полюси и всичко, което се случва, когато хората не са на едно мнение. Народното събрание вече не е гумен печат. Наблюдавам неумението на тези “много опитните” да се държат като зрели хора. Има много инфантилизъм в поведението, невъзможност да се води конструктивен диалог. Но зад тази поведенческа агресия се крият страх и невъзможност за справяне с трудности. По този начин реагират инфантилните хора, не могат да преодолеят реалността - или я осмиват, или се подиграват или изпадат в дисоциативни фуги.
Така психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова обобщи събитията от последните две седмици и новата политическа реалност, в която битуваме.
Ето и цялото интервю пред ФрогНюз:
Д-р Гълъбова, с ударно начало започна 45-тия парламент. Градусът на напрежението е висок. Какви са вашите впечатления?
Животът се върна в парламента с всичките му цветности, полюси и всичко, което се случва, когато хората не са на едно мнение. Народното събрание вече не е гумен печат, какъвто беше - под строй гласуваха управляващи в съдружие с тези, които ужким им бяха опозиция. Предишният парламент се беше обърнал в една канцелария - слагаш подпис и печат и излизаш с валиден документ.
Редно ли е обаче да има подобно поведение от страна на народните представители? Видяхме миналата седмица, а и тази - продължават с размяната на остри реплики, подвикванията...
Понякога добрият тон се преминава, но винаги е така, когато има емоции. Аз съм противник на твърдението, че трябва да се работи без емоция. Трябва да има страст, защото от хората там зависи нашия живот и то в прекия смисъл на думата.
Хубаво е, че депутатите се върнаха и в старата сграда - тя носи духа на парламент. Така и ние, а и вие имате достъп до депутатите. Те вече не са някакви "свещени крави", до които никой не може да се допре. Не знам дали това, че журналистите бяха лишени от достъп до народните представители за една година не допринесе за 112-тото ни място по свобода на словото. Но се надявам, че нещата ще тръгнат в добра посока.
Разбира се, започват да избиват проблеми, но се надявам да се решат. Стига се в момента до ниво "Детска градина" - кой бил по-, по-, най-. Абе, хора, после ще се изяснявате кой е крив, прав, с леке отпред или отзад. Сега трябва да се изчегъртат порочните практики, които се създадоха.
Колкото до срамните сцени от първия работен ден на 45-тия парламент - беше изключително долно. Беше подигравка с нас, с парламентаризма. Да гледаш екзалтирани двуноги, които тропат по банките и крещят, беше много срамна сцена. Казаха, че новата председателка не може да ги овладее, защото няма опит. Но няма нищо лошо в това.
Липсата на опит е една от новите опорки. Превърна се като тази със "стабилността". От вси страни ни залива дъжд от най-пресните тези на ГЕРБ. Как приемате тези твърдения?
Като я чуя тази дума и вече ми става лошо. Не знам в кое друго сме стабилни, освен в бедността, високата смъртност и прочее. За всяко нещо се пускат новите опорки. Сутрин всички национални телевизии са обладани от техни представители и започват с промиването на мозъци.
ГЕРБ не могат да избягат от това, с което са свикнали - да работят с опорки. Например тази, че Борисов няма да се яви в парламента, защото искали да го унижават. Отворете Конституцията. Рискът да бъде унижен една година ли е?
Наблюдавам неумението на тези “много опитните” да се държат като зрели хора. Има много инфантилизъм в поведението, невъзможност да се води конструктивен диалог. Те крият тази невъзможност зад надменност, високомерие, подигравка, гледане отгоре. Ето - енергийният министър тази сутрин, например.
Елементарно и невъзпитано е един възрастен човек с претенции да се държи така с депутатите. Най-малкото защото те са му началници. Недопустимо е поведението на Теменужка Петкова.
Но зад тази поведенческа агресия се крие страх и невъзможност за справяне с трудностите. По този начин реагират инфантилните хора - не могат да преодолеят реалността и поради тази причина или я осмиват, или се подиграват и изпадат в дисоциативни фуги. Не знам дали някой им вярва, когато казват, че не ги е страх.
Много ярко в този смисъл е поведението на Борисов. Споменахте премиера в оставка, който не се яви в парламента за пореден път, а ден преди планираното му изслушване влезе в болница поради контузия. Там също станахме свидетели на грозни сцени.
Беше толкова унизително това с подписването на престилките. Не мога да си представя като лекар какво може да ме накара да се наведа по този начин. Но ако ти не пазиш личното си достойнство, няма кой.
Професията ни предполага може би най-голяма свобода. Не ми е ясно кой и на каква цена я продава. Страх ли, паника ли... Беше обидно и унизително.
Нещо друго също ме вбесява - толерирането на народняшкото говорене. Недопустимо е да се говори на този хашлашки, уличен език... Да не се говори книжовен български от хора на такива високи позиции.
Вие не сте политолог, но каква е вашата прогноза за това, което предстои да се случи?
Слава богу, не съм политолог, знам какво съм завършила, каква ми е специалността, не съм осъждана и съвсем не ставам за политически анализатор. Не знам дали мога да разгранича собственото си желание от "прогнозата си".
Иска ми се да има кабинет. Втората сила да приеме мандата и да направи максимално възможното, за да има такъв. Необходимо е да има работещ парламент, за да се случат всички проверки. Нужно е да се променят изборните правила, да се допусне дистанционното гласуване, гласуването по пощата. Важно е Михаил Константинов обезателно да бъде сменен и да се променят правилата за изборната администрация. Но за да се случи това, трябва да има работещ парламент.
Освен това - дълбоко се съмнявам, че през юли ще има висока избирателна активност. Хората са уморени от всичко и ще хукнат да почиват, което не е никак укоримо. Но знаем кои ще отидат да гласуват под строй.
Да нес е окаже тогава, че някой може да се върне на бял кон или черна джипка.
Ако искат - и до бой да стигнат. Но трябва да се разберат и да работят. Единственото добро решение е за правителство.
интервю на Джесика Вълчева
