Общественото мнение е като атмосферното налягане, реагира на политическата воля. Борбата на правителството срещу престъпността е борба срещу срастването на мафията и държавата, убеден е Бойко Ганчевски – ексшеф на института по психология на МВР.
Според него ваденето на досиета е вече безпредметно, защото всички, които е трябвало да бъдат изолирани от политическите процеси, са минали през съответните сделки. Когато спре течът на информация от МВР към престъпния свят, ще дойде големият успех в тази борба. Грешката на правителството не е в подетата борба срещу престъпността, а в неправилно поставените приоритети в нея.
Интервю на Преслава Преславова
- Според едно изследване на НЦИОМ над 56% от българите силно се интересуват от операциите, които МВР предприе през последните месеци? Как ще коментирате този факт?
- Съвсем нормално е общественото мнение да се вълнува от неща, които са свързани с извършване на престъпления, в това число убийства, грабежи, блудства, изнасилвания, корупционни прояви, тероризъм и т.н. Общественото мнение, обаче е като атмосферното налягане. То е заинтересовано именно, защото това се поднася на обществото и се прави според мен един добър пи ар на политическата воля, която има МВР да реши тези проблеми. Ясно е, че правилните условия за борба с престъпността на първо място са свързани с политическата воля на правителството. На второ място, тази успешна борба е свързана с едни мотивирани служби и служители, не само в МВР, а и в прокуратурата, в досъдебното производство с оглед представяне на съответни доказателства на съда. На трето място е необходимо едно добро обучение и подготовка на служителите не реда. И на четвърто място идва доверието и подкрепата от гражданите на правоохранителните органи за борба с престъпността. И по правило, новите политически ръководства се стремят да убедят гражданите в своите хуманни намерения, но преди това е необходимо да създаде една илюзия, че сегашните управляващи са честни, че те са мъдри, че те не са корумпирани, и това да влезе в общественото мнение чрез медиите. Но в населението се говори друго – че има корумпирани и нормални наемници.
- Добре, вие сам казахте, добри намерения, илюзии – само с намерения ли ще останат управляващите или вече можем да говорим за реални действия?
- Това е факт, че явно самото правителство започна борба с престъпността и то на по-високи етажи, за което досега само се говореше под сурдинка, а не се правеше. Борбата е срещу срастването на мафията и държавата. Това е така наречените операция „Октопод”, както и други последвали операции. Но този процес има две страни – едната е прокуратурата, която предявява съответните обвинения към съответните лица, а другата са адвокатите, които защитават твърденията на обвиняемите и оборват обвиненията, за които пледира прокуратурата. И в крайна сметка, за да кажем дали тази борба е ефективна или не – това решение трябва да дойде от съда чрез законите, които функционират в страната. Чак, когато има такова осъдително престъпление ние можем да кажем – да, охранителната работа на тези институции е добра и ние се чувстваме удовлетворени. Има го и моментът, когато предварително започнем да обработваме общественото мнение и тогава не получим резултати, мога да се върна към библейската случка, свързана с „Осама” и след това : „Разпни го”.
- Темата за досиетата не е загубила своята актуалност, а напротив. Вече даже има 3 нови български филма по темата за досиетата. Какво място заемат досиетата в живота на обикновения българин?
- Тази тема трябваше да бъде решена още в самото начало на прехода. Тя обаче закъсня с някъде 17-18 години. И вече това вадене е безпредметно, поради факта, че тези лица, които трябваше да бъдат изолирани от политическите процеси, минаха през съответни сделки. Станаха и бизнесмени даже. И когато ги вадим те започват да се хвалят гордо, че са помагали на държавата, а не да съжаляват, че са били някакви доносници. Общо взето, това беше един процес, който ни бе наложен от Западна Европа и от ЕС да могат да си извадят на показ така нар. съответни досиета, да си извадят агентите от политическата полиция и служителите, разбира се, които са вербували тези агенти. Ето, направихме го, но аз не виждам Бог знае колко силен отзвук от това нещо с оправданието, че допреди 17 -18 години, когато не бяха отворени досиетата да има прикриване, съмнения, че може да има хора, които не са извадени; че не са извадени точно тези материали, които трябва. А законът за отваряне на досиетата и комисията според мен, която разкрива тези досиета, си върши добре работата и не се влияе от политически пристрастия и политическа воля.
- Един психолог наскоро ми спомена, че темата за досиетата е извратена и политически провокирана – така ли е това според вас?
- Темата за досиетата не е извратена на базата на това, че всички ние искахме да видим истината на прехода. Каква е истината на този преход, как е действана и как е манипулирала съзнанието и поведението на хората бившата Държавна сигурност. Правилата са известни във всяка тоталитарна държава. Въпросът е, че с отварянето на тези досиета започват да се разплитат, да се задават съответни конфликти, защото има случаи, в които мъжът или жената са агенти и са писали съответно доноси за роднини, близки и т.н. с други такива намерения да могат да са принудени, притискани, както Държавна сигурност е обичала да ги притиска на компроматна основа или на базата на промиването на съзнанието, че това е изключителна силна патриотична дейност. Това не е патология, но създаде внушението у гражданите, че може да излезе истината за прехода, но от друга страна удари правоохранителните органи. И стана така, че сега е много по-трудно да могат да се вербуват и да се вкарват агенти в престъпна група поради факта, че явно държавата наруши споразумението си между това да помагат негласно и конспиративно, а тя да не ги огласява.
- Акциите на МВР срещу мафията повишават ли доверието в българското правителство, в българската държава?
- При всички случаи, въпреки че проблемът на държавата и без да съм компетентен в другата сфера, не е само престъпността и корупцията, а има и сериозни икономически измерения. И аз бих се радвал, ако общественото мнение са настройва положително не само по темата борба с престъпността, а и към борбата за излизане от икономическата криза. Тук, разбира се и МВР на базата на тази инерция влияе положително на общественото мнение за правителствените мерки и започва да издига неправилни приоритети. Примерно в началото на месец март, министър Цветанов издигна като един от приоритети на МВР влизането в Шенгенската зона, а влизането в Шенгенската зона е приоритет на външната политика на държавата, а не е приоритет на МВР. Издаването на документи за самоличност също не е приоритет на МВР. И ако можем да помогнем с това интервю на МВР, аз бих очертал няколко приоритети, които са много важни.
- Кои са тези приоритети, които МВР трябва да издига, кажете ги?
- Важен приоритет е организираната престъпност, където МВР стигнаха само до престъпленията, свързани с отвличане, а корупцията? Защото организираната престъпност е свързана с корупцията и тя не се ограничава само с отвличане, но и с действия на длъжностни лица; свързана е не само с материални елементи, подаръци, заеми, възнаграждения или заменки, но последно време са на мода оказването на помощ, влияние, извършване на облаги и т.н. За тези облаги, свързани с корупцията и отвличанията съществува така наречения кронизъм, тоест раздаване на власт и постове на познати и приятели. Безспорно ли е служебното покровителство над приятели и близки, протекционизма, клиентелизма, незаконното лобиране (поради което стана скандала с онзи Косьо от съдебната система), а също и създаването на закони с оглед удовлетворяване на частни и корпоративни интереси. Друг приоритет на МВР е свързан с общата и криминалната престъпност – напоследък зачестиха деловите кражби, обирите в банковия сектор, педофилията нарасна изключително, агресията над деца, самоагресията и самоубийствата, много са и психично-болните деца, които извършват тежки престъпления. МВР би трябвало съвместно с другите органи, в това число и с Агенцията за закрила на детето да приложи съответния контрол и да се работи по въпроса. Тук опира въпросът и до тероризма – преди две правителства още Румен Петков прие закон за тероризма. Слава Богу, у нас тероризъм още няма с изключение на някои малки банди и престъпни групировки. Но в последните месеци, сериозни американски учени, които наблюдават ситуацията у нас, отбелязват в изследванията си, че вече има почва за зараждане на такива групи на религиозна основа в цялата страна. Което означава че терористите започват да мислят за удари и на базата на създаване на такива звена. Ами, ако не дай си Боже това се случи, няма да сме подготвени. Когато, обаче говорим за ефективна борба с престъпността, ни трябват няколко елемента – едното е да имаме съответната техника да противодействаме на съответните елементи, особено на организирани групи; на второ място – необходимо са по-големи наказания ( добър пример е че, когато се увеличиха наказанията за отвличане, те намаляха) и не на последно място – лоялността на служителите в тази система. Напоследък информацията тече като вода през лейка, правят се опити, разбира се, които аз приветствам за проверка на лоялността, но когато спре теча на информация към престъпния свят, то тогава успехът в борбата срещу престъпността ще бъде изключително голям.
- Какво се крие зад подетото наново разследване за смъртта на Ахмед Емин? Кой има полза да се вадят отново детайлите по този инцидент?
- Труден е отговорът на въпроса защо изведнъж изникна делото Емин с мотивацията, че досъдебното производство не си е свършило правилно работата, че не е направен ефективно, правилно и нормативно, както пише в законите огледа, че бързо се е казало, че е самоубийство, а са проверявани съвсем слабо версиите за убийство. Ще ви кажа, че една висша трагедия на един човек, свързан с тогавашното политическо ръководство, е на психична основа. Аз казах и тогава, че Емин е отключил натрапливи мисли на базата на това, че има очаквания към него да реши проблемите на неговата общност като “втори” човек в ДПС - той е ръководител, който е водил 10 технически сътрудници в централата. Но това е завишило многократно самооценката му, отключило е натраплива невроза и той, като сериозно депресиран, е решил да посегне на живота си; даже моите предположения са, че той е би трябвало да посегне и върху причината, че не се решават тези въпроси – а това е неговия лидер. Опитите са самоубийство се увеличават все повече като цяло и това е проблем. От психологическа гледна точка обяснението е, че се задълбочава конфликтът между интимността и изолацията.
- Добре, но защо две години след този инцидент, изниква отново тази тема, вие как си обяснявате това?
- Ами трябва да се наблюдава поведението на премиера Борисов защо сега върна разследването на това престъпление – може би има някакви политически намерения, може би иска да отговори на желанието на хората и на желанието на ДПС и на тяхната общност да получат обективната истина, защото в крайна сметка има определени съмнения за това как е водено разследването по това самоубийство.
- Греши ли правителството в своите ходове или напротив? Ще развалят ли имиджа му евентуални грешки?
- Според мен правителството не греши, че пое решителна инициатива и че прояви политическа воля за борба с престъпността – това не е грешка, а това отдавна е желание на българското общество. Именно за това са тези над 80% подкрепа на тези начинания на правителството. Грешката е, че неправилно са поставени приоритетите за това. Втората грешка е, че те продължават онази негласна борба или война между основните китове в правоохранителната система, а това са следствието, прокуратурата, мвр-дирекциите и закона. Необходимо е тези органи да започнат изключително силно да си взаимодействат, не да се обвиняват, а всеки да си гледа задълженията и да започна да обучава своите служители. Като професор по психология в Академията от две години чакаме одобрение на програми за разследващи полицаи. Миналата година те не се проведоха, защото бяха прекалено заети и сега тази година трябваше да са през март и април (те са едноседмични и едномесечни) пак няма да се проведат тези курсове, защото били затрупани с работа. И така ще продължават да се правят съответните грешки, ще се дават негодни доказателства в съда и бандитите ще бъдат пускани на свобода, даже да са виновни и да е налице желанието на обществото. По-добре да се обучат тези хора как се разследват тези престъпления и как се намират косвени доказателства, защото трябва те, като отидат на едно престъпление, да могат да го правят. И аз не знам защо това нещо не се прави. Предполагам, че причината е във факта, че хората имат изключително много работа с маса „брадясали” папки, свързани с досъдебното производство.
