Извънредна новина в аванс съобщиха от престижния английски речник ”Колинс”. Българската “отговорност” бе избрана за “Дума на годината”. Трябва да се отбележи, че съществен принос за това имат политиците от партия ГЕРБ и самият български премиер в оставка - Бойко Борисов. От техните усти думата е била изречена хиляди пъти през последните месеци, което избута “коронавирус”, “пандемия” и “локдаун” от челните позиции в света.
Това може да е една съвсем истинска новина. Причината - мантрата “Отговорност” се е закачила към ревера на остриетата от редиците на Борисовата формация. Тезите по тази линия ни заливат от общественото и медийно пространство вече месеци наред.
Заради нея, Отговорността, кабинетът не подаде оставка в разгара на протестите миналото лято и въпреки многобройните скандали.
Заради нея, Отговорността, спечелили изборите, гражданите ги наредили като първа политическа сила и понеже проявяват нея - Отговорността, предложиха обречен на провал кабинет.
Сега зоват за проява на нея - Отговорността, от страна на останалите формации. А те не били така отговорни като Борисовците и не искали да вземат властта (и отговорността) в ръце, да съставят кабинет и да управляват и то при толкова стабилно и безапелационно мнозинство в Народното събрание, което било особено безотговорно от тяхна страна. Със заклинания било лесно, но с тях не можело да се управлява. За да се управлява е нужна от-го-вор-ност. А такава носила ГЕРБ.
Хайде обаче да не злоупотребяваме с тая дума толкова, може ли? Защото тя, От-го-вор-ност-та идва и с друго - от-чет-ност.
В Университетски речник на "Нов български университет" четем:
"Понятието отговорност добива гражданственост към края на XVIII в. Най-ранните му употреби се отнасят до политиката и малко по-късно сферата на неговото приложение се разширява. В нашите съвременни представи съществуват много различни видове отговорност. Говори се за морална отговорност, юридическа отговорност, политическа отговорност, административна отговорност, партийна отговорност, служебна отговорност, историческа отговорност, интелектуална отговорност и прочее".
Четем още и друго:
"Отговорност обаче се носи не само за нещо, но и пред някого. За да е възможно да се носи отговорност пред някого, е необходимо този някой да има правото да търси отговорност от дееца и деецът да знае и в някаква мяра да приема това. Всички те трябва да са част от една и съща, регулирана от общи правила морална, правна, професионална, политическа или друга общност. Без тази осъзната и приета по вътрешно убеждение връзка на дееца с общността не е възможно да се установи отношение на отговорност".
И тук искам да попитам няколко неща:
Отговорно ли е министрите в оставка дружно да са се скрили от парламентарния контрол в новото Народно събрание?
Отговорно ли е премиерът да не се е появявал на изслушване и да не е стъпвал в парламента над една година?
Отговорно ли е да няма отчетност пред граждани и възможността Тя - четвъртата власт, уважаемата журналистика, да изпълнява функцията си на посредник и в тоя смисъл - да пита за онова, което е важно.
С огромно (не)уважение и отговорност към казаното: Джесика Вълчева
