Назначават, фактурират, изпращат в чужбина. Това правят трескаво всички управляващи в България, когато стигнат до срутището си - падане от власт. Това правят сега и ГЕРБ - ударно се окопават. Ето примери. Това коментира пред DW журналистът Емилия Милчева.
Скорошните назначения в бордовете на публичните дружества и в ръководствата на държавни предприятия и големи болници са уредени със Закона за публичните предприятия. Но управляващата трети мандат партия не успя да организира конкурсите за мениджъри в държавните и общински фирми с над 50% държавно или общинско участие през 2020 година, както предвиждаше законът. Затова срокът за конкурсите бе удължен с шест месеца, които изтекоха през март 2021 - точно преди парламентарните избори на 4 април. А ГЕРБ оправдаха промените със законовите процедури.
Царица парица
Защо е толкова важно за всяка власт да натъпче със „свои хора“ бордовете на държавните и общински дружества? Доскоро отговорът беше един – обществените поръчки, които те разпределят. Това е и сферата, в която корупционният риск е най-висок. През последните години обществените поръчки са за около 15-16 милиарда лева годишно (без ДДС), като тук не влизат проектите в областта на отбраната. Над 2 милиарда лева се наляха през 2020 без търг в „Автомагистрали“ за строителството на „Хемус“ и пътя Видин-Ботевград, а половин милиард отидоха в „Монтажи“ за ремонти на язовири. Най-големите суми за обществени поръчки се разпределят по правило през енергетиката, в т.ч. газова инфраструктура, следват пътното строителство и железопътният транспорт, припомня Милчева.
Сега обаче има нова стръв - и тя се нарича Национален план за възстановяване и устойчивост, за чиято реализация България може да разчита на над 6 милиарда евро грантове и 4,5 милиарда евро заеми. Някои държавни предприятия са особено апетитни предвид средствата, които ще усвояват чрез свои проекти. Например “Напоителни системи” с предложени 265 обекта за модернизация срещу близо 848 милиона лева. Или пък БДЖ с проекта си за 256 милиона лева за закупуване на 20 електрически мотриси за средни и дълги разстояния. И още 511 милиона лева, предназначени за проект за дигитална трансформация и развитие на информационните системи на “Електроенергиен системен оператор” в условията на нисковъглеродна енергетика. Има и още...
„Нашите“ идат
Сигнали за подмяна на бордовете с нови назначения на ГЕРБ бяха подадени още в първите дни на 45-ия парламент. Българският енергиен холдинг (БЕХ), под чиято “шапка” се намира цялата държавна енергетика - АЕЦ “Козлодуй”, ЕСО, НЕК, ”Мини Марица-изток” и др., получи ново ръководство за следващите три години. Само че новите директори не могат да ръководят. Вече стана ясно, че Софийският градски съд е спрял вписването им заради опит в управата да бъде вкарано лице, което не е участвало в конкурса - бившият пиар на БЕХ Александър Църноречки, син на бивш районен столичен кмет от ГЕРБ.
С нови бордове са “Булгартрансгаз” и АЕЦ “Козлодуй”, а в тях влизат Владимир Уручев, бивш евродепутат от ГЕРБ, Илия Илиев, бивш главен секретар на МВР от времето на вътрешния министър Румен Петков, Снежана Йовкова-Маркова, съпруга на главния секретар на транспортното министерство и др. Сайтът еconomix.bg разкри и други съпруги на високопоставени "гербери" в бордовете. Кристина Стоянова в борда на ВМЗ-Сопот е съпруга на главния секретар на земеделското министерство. А Веселина Карамилева-Тодорова, чийто съпруг Тошко Тодоров е зам.-председател на Сметната палата, е в Ръководство въздушно движение (РВД) от 2015 насам.
Изобщо много от новите членове са ветерани-”бордоваци” - като Анита Великова, преминала през Държавната консолидационна компания (ДКК) и “Плод-зеленчук”, а сега е в борда на “Кинтекс”. Случайни хора няма, избраниците в бордовете са били на различни държавни служби - като Васил Ризов, бивш зам.-председател на Държавната комисия по сигурността на информацията и шеф на дирекция “Сигурност” в земеделското министерство. Тихомир Иванов от борда на ВМЗ-Сопот пък е оглавявал Летище София, а преди това е отговарял за обществените поръчки. А преди да бъде избран в борда на “Напоителни системи”, Петър Тодоров е бил и в този на "Топлофикация", където е отговарял и за инвестициите. Тук да припомним и това: още през февруари бяха подновени членове в бордовете на 17 държавни фирми от сферата на транспорта, като БДЖ, НКЖИ, “Български пощи” и др.
По пътя към еврото
Има доза политически цинизъм във факта, че някои от доскорошните членове на бордове са били вписани като “независими”, за да останат пак в тях. Изискването за такива е записано в Закона за публичните предприятия: независимите членове трябва да са една трета от бордовете и да се номинират след конкурс от Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК).
С действията си обаче ГЕРБ съвсем обезсмислиха закона, приет в партньорство с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Едно от изискванията към България по пътя към еврозоната е да въведе стандарти за добро корпоративно управление на държавните фирми и да подобри прозрачността и отчетността им. Още на второ четене от Закона за публичните предприятия отпадна Българската банка за развитие, а ревизията продължи и след това, за да пасне на апетитите на властта. В резултат отново бе отворена вратата за участие на политически зависими лица - напук на препоръките от ОИСР. Но следващите управленци ще ги „изчегъртат“.
