Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционни всички законови разпоредби, които дават възможност на партиите да получават дарения от фирми. От решението му става ясно, че не самата практика противоречи на Конституцията, а начинът, по който в момента е уредена законодателно.
КС изтъква, че така както е записана в Закона за политическите партии (ЗПП) и в Изборния кодекс (ИК), тя допуска и фирми с държавно и общинско участие да даряват на политиците и за предизборните им кампании, а това е недопустимо. Нещо повече - конституционните съдии са единодушни, че трябва да бъде въведен таван на даренията от търговци, съобщи "Лекс".
След като решението на КС влезе в сила - три дни след обнародването му в Държавен вестник, даренията за партии от юридически лица и еднолични търговци вече няма да са допустими. Това означава, че ако политическите формации искат да имат такава възможност и за назряващите парламентарни избори, трябва по спешност да променят ЗПП и ИК.
От решението става ясно, че КС намира субсидията за императивно задължение на държавата и затова отмени разпоредбата от ЗПП, която я превърна просто във възможност.
Преди приемането на промените в законодателството, атакувани от президента Румен Радев и обявени за противоконституционни днес от КС, дарители на партиите можеха да са само физически лица. В ЗПП и ИК обаче няма таван за размера на даренията, а единственото ограничение е политическите формации да не получават пари от юридически лица и от еднолични търговци, които имат просрочени публични задължения или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, т.е. от офшорни фирми.
"Наличието на необходимите финансови средства е предпоставка за осъществяване на дейността на всяка политическа партия в ролята ѝ на посредник между гражданите и публичната власт. Това придава важно значение на правилата за партийното финансиране, както и на публичността и контрола над средствата, с които партиите финансират своята дейност и предизборните си кампании", заяви днес КС.
Но подчерта: "В Конституцията не се съдържа пречка политическите партии да бъдат финансирани с дарения както от юридически лица, така и от еднолични търговци. Това, обаче може да става по също така ясни правила, каквито се изискват за публичното финансиране".
За даренията от юридически лица
"Системата на финансиране на политическите партии не може да не се съобразява с конституционните принципи, които налагат определени ограничения върху нея. Държавната власт произтича от гражданите и може да се осъществява само в техен интерес. Казано общо, ограниченията трябва да бранят от изкривяване отношението "гражданин - партия - държавна власт", изтъква КС в решението си.
И констатира, че финансирането на партиите при единствени изисквания фирмите да не дължат данъци и осигуровки и да не са регистрирани в офшорни зони, не съответства на конституционно допустимото.
"В нарушение на чл. 11, ал. 2 от Конституцията, препятстващ сливането на партия и държава, разрешени остават даренията за политическа партия от самата държава, държавните органи - юридически лица, общините, държавни или общински предприятия или търговски дружества, търговски дружества, в които държавата или общините имат участие или контрол. Възможността за пряко или косвено финансиране на политически партии от държавата и общините извън определеното в закона бюджетно финансиране, е конституционно недопустимо", се изтъква в решението.
Освен това законът позволява неограничени по размер частни дарения за партиите от юридически лица и еднолични търговци.
"Допълването на публичното финансиране при равни за всички политически партии условия с частно финансиране, което е избирателно и без пределен размер, поставя политическия плурализъм под заплаха". То подрива равенството в политическите права на гражданите и възможността им свободно да формират и изразяват своята политическа воля (чл. 6, ал. 2 и чл. 11, ал. 3 от Конституцията). Системата на финансиране в нейната цялост, включваща и частни дарения, трябва да осигури принципът на политически плурализъм да не бъде нарушен чрез поставянето на определени участници в неравностойна позиция или чрез привилегироването на други.
Възможността партиите да се финансират от частни източници следва да е съпроводена от ограничаване на размера на финансиране, което може да бъде предоставено от отделен дарител. Само така правната уредба може да гарантира политическия плурализъм.
Разрешаването на неограничени дарения от юридически лица и еднолични търговци при единствено предвидените минимални законови ограничения (чл. 24 ЗПП и чл. 168 ИК) не създава такива гаранции", заявява КС.
За държавната субсидия
В решението си КС констатира, че разпоредбата от ЗПП (чл. 21), която в момента гласи: "Дейността на политическите партии може да се финансира от собствени приходи и от държавна субсидия", противоречи на Конституцията.
Преди тя не съдържаше израза "може да" и с добавянето им законът вече не създава императив държавата да финансира политическите партии, а установява това като правна възможност. "По този начин се поражда риск за политическите партии да бъдат поставени в обективна невъзможност да съществуват и да изпълняват функцията си на посредник между гражданското общество и органите на публична власт. Конституционно задължение на държавата е да създава условия за демократичен политически живот, основан върху принципа на политическия плурализъм. Имущественото състояние на партиите не може да се превръща в препятствие за изразяване политическата воля на гражданите", заявяват конституционните съдии.
Те посочват, че Конституцията не предоставя на законодателя свобода на преценката дали държавата да осигури публично финансиране за политическите партии, които отговарят на определените в закона критерии, но допуска законодателна целесъобразност относно размера на субсидията.
"Публичното финансиране на тези партии от държавата до определен размер, следователно, трябва да се смята за конституционно дължимо. Определянето на конкретния размер на това публично финансиране е изцяло в компетентността на Народното събрание", пише в решението.
