Демокрацията в България продължава да ерозира. Това е поредната притеснителна констатация за състоянието на страната ни, която идва отвън. Според новия годишен доклад на “Freedom House” страната ни остава в групата на полу консолидираните демокрации - категория непосредствено преди хибриден режим.
Иска ми се да кажа, че циркът у нас е пълен, обаче ще обидя изкуството. Живеем в дългогодишен политически фарс. И това, което се случва в момента, не може да изненадва никого. То си е просто рутинно. Влизаме от политическа криза в политическа криза. Иска ни се да живеем в демокрация, обаче сме закотвени в неслучилия се Преход.
И лошото е, че сме достатъчно информирани, за да го осъзнаваме.
Едни и същи констатации чуваме вече месеци наред. Разделението на властите у нас е под въпрос. Съдебната система плаче за реформа. Главният прокурор е безконтролен. Медиите не са свободни. И това присъства в не един доклад. Последният например е Изследователската служба на Конгреса (CRS) на САЩ. Американците обаче ни зашлевиха и друг шамар преди известно време - първо с личната позиция на двамата сенатори, а после и с доклада на Държавния департамент на САЩ. А преди това - доклад на Европейската комисия за върховенството на закона, резолюция на Европейския парламент в разгара на летните протести.
В съдебната система според Freedom house е отчетен сериозен спад. Отразяват се опасенията именно от липсата на контрол върху фигурата на главния прокурор и неправомерното поведение на полиция и прокуратура, а всичко е поставено и в контекста на епидемията от COVID-19, конфликтите между правителство и здравни експерти, хаотичните действия на властта. Не е пропуснат и факта, че през ноември България стана страната с най-високи нива на смъртност в Европа.
18 нации имат по-нисък резултат в сравнение с 2019 г., а сред тях е и България.
В обобщения доклад името на България се споменава два пъти. Първият е по повод наблюдаване на опасна реторика с политически цели - цитиран е примерът с националистическото говорене за блокирането на преговорите за членството на Северна Македония в ЕС. Страната ни е спомената и в контекста на китайското влияние в Европа като част от страните, предприели стъпки за ограничаването му.
Коментиран е скандалът с бившия хазартен бос Васил Божков, набеден за избухването на масовите протести в страната през юли. Freedom house отбелязва, че демонстрациите са били подкрепени от Божков, но не и организирани от него.
И на върха - новото дъно по медийна свобода, което ударихме в класацията на “Репортери без граници” тази година - 112-ти. Още по-надолу и все така на дъното в ЕС. Свободата на словото или по-точно липсата й присъстват и в доклада на Freedom House. Споменати са проблемите, които се създават за работата на журналистите, политическия натиск и полицейските репресии по време на протестите.
Спомняме си добре обаче какво каза Борисов за свободата на словото, която у нас била “най-свободна”. Но сме 112-ти в света. Последни в Европа, уви. Защото свободата на словото не се изразява в това всеки да може да пише статуси във Facebook. Изразява се в това журналистите да могат да изпълняват своята функция и да питат, за да може обществото да си вади изводи и да прави информирани избори. Свободата на словото се изразява в това преподаватели от български университети да не губят работата си, защото са казали какво мислят. Свободно. И свободата не се измерва според възприятията на един премиер в оставка, болничен и отпуск, който взима решения в комфорота на собствения си хол.
Джесика Вълчева
