Пред очите ни се случва нещо изключително неприятно. Роди се някакъв извратен парламентарен Франкенщайн, да ме прощава Мери Шели за сравнението. Анализатори пък от вси страни рисуват апокалиптични сценарии под съпровода на най-изпипаните политически опорки. Та поради тази причина срещите с трезвомислещи млади хора, които все още не са се отказали да се борят за промяната, действат отрезвяващо. Защото си казваш - нещата май не са толкова сиви, не са гадни и слънцето още е над хоризонта на българската земя.
Точно така ми подейства разговорът с Мишел Стоянова - младо момиче, наскоро завършило "Право" в Софийския университет. Очаква я стаж в правосъдното министерство. А заради такива хора аз се надявам, че България я очаква промяна.
Ето и цялото интервю:
Бурни са събитията в страната през последните месеци и дори година. Но сякаш след изборите обществено-политическият живот у нас съвсем се задвижи. Как си обясняваш последните случки?
Днес съм най-потресена. Не знам кое да коментирам първо - това, което се случи в Народното събрание, или изпълненията на ВМРО след това. Виждам обаче, че някои хора упорито копаят дъното. Някак си имах очаквания за случилото се в парламента, но изпълнението на патриотите беше грозно.
Случайно или не обаче на фона на това изпълнение Каракачанов присъстваше на брифинга в премиерския хол в Банкя...
Патриотите се бяха скрили в миша дупка след изборите, след като стана ясно, че не влизат в парламента. Сега изведнъж изскачат с някаква акция. Явно Борисов им е обещал нещо. Надявам се обаче тези хора никога повече да не помиришат Народното събрание.
Сега се очаква президентът Румен Радев да връчи третия мандат. Подозирам, че ще го даде на БСП, които може би ще се опитат да съставят нещо. Номерът обаче няма да мине.
Мислиш ли? Видяхме светото триединство в пленарна зала днес.
Коалицията "Гешев", както я наричат, има ли достатъчно мнозинство? Слушах пресконференцията на Нинова, която се оправда. Общо взето - тъпи, популистки приказки, колкото да убием номера. Паднаха ми още повече в очите.
И да успеят да съставят правителство, ще изпратят скорострелно хората на площада. Не се притеснявам, ако трябва да съм честна. Ако направят нещо, то ще е изключително неуспешно. Прошка няма да има.
Това стана повод обаче Борисов днес да обвини "младите, умните и красивите" за провала на пленарното заседание. Спели до късно.
Последният негов брифинг, който гледах, беше от болницата. Лично мен ме напрягат страшно много, изпълват ме с яд. Това е време, изпълнено с лъжи. Предава се целенасочено, масово.
Неслучайно падаме надолу в класацията по свобода на словото. За мен не е нормално всички да ни занимават с простотиите на някакъв психично болен човек. Въпреки че не е хубаво да го определяме като невменяем, за да може да носи наказателна отговорност. Но съм спряла да гледам медии. Каквото ме интересува - търся го сама. Промиват ни мозъците от години.
Борисов каза няколко пъти, че е обикновен гражданин. Защо тогава всички телевизии ни занимават с простотиите на един обикновен гражданин?
Освен с това обаче медиите ни занимават и с дежурни анализатори, които рисуват апокалиптични сценарии за бъдещето на страната ни. Ти как гледаш на тях?
По мисирските телевизии гледаме анализатори, които са малко като платените журналисти. Малко са тези, които човек наистина има интерес да чуе. Но ме отвращава това, което чувам като опорки.
Не би ме отказало обаче. Дори няколко пъти бих ходила да гласувам, ако беше възможно. Но няма да ме откаже и чакам с нетърпение следващите избори. Плашат ни, че щяло да струва милиони. Съгласна съм да се хвърлят толкова пари. Предпочитам държавата ни да ги плати, отколкото фалшиви депутати да лапат заплатите си и да саботират работата на Народното събрание. Днес видяхме нагледно.
В това 45-то Народно събрание лъха на популизъм и наглост и то от всички.
Но има и позитиви. Надявам се чрез промени в Изборния кодекс да се разчисти пътя за следващите избори и следващ парламент. Промяната не става за един ден, не става с едни избори. Ставаме свидетели на гладиаторски бой за власт. Но в любовта, войната и политиката изглежда всичко е позволено.
Интервю на Джесика Вълчева
