Американският астронавт Майкъл Колинс, който остана като пилот на командния модул в орбита на историческия полет на ”Аполо 11” до лунната повърхност, почина на 90 години от рак, съобщи семейството му.
Медиите го наричаха "забравеният" трети астронавт, докато колегите му Нийл Армстронг и Бъз Олдрин първи стъпиха на Луната на 20 юли 1969 г.
В продължение на 21 часа командният модул обикаля в очакване другите двама да се завърнат. Всеки път, когато минаваше зад Луната, Колинс губеше и радио връзка с управлението на полета в Хюстън.
"От Адам насам никой човек не е бил толкова самотен, колкото Майкъл Колинс", се казва в описанието на мисията за тези моменти.
Той описа преживяванията си през 1974 г. в автобиографията си "Да носиш пламъка", но иначе избягваше светската шумотевица.
"Знам, че ще излъжа или ще изглеждам глупаво, ако кажа, че съм имал най-хубавото от трите места на "Аполо 11", но и мога да заявя искрено и спокойно, че съм напълно удовлетворен от това, което ми се падна", коментира Колинс през 2009 г.
Въпреки напредналата си възраст Майкъл Колинс беше най-дейният сред ветераните на "Аполо" и най-поетичният, когато си спомняше за историческия полет до Луната.
"Когато потеглихме и я зърнахме, Боже, какво впечатляващо кълбо!", сподели астронавтът в интервю през 2019 година. "Слънцето беше зад нея и тя беше осветена от златист кръг. Това правеше кратерите наистина странни. Дължеше се на контраста на най-бялото от бялото и най-черното от черното!"
"Но колкото прелестна и впечатляваща да беше Луната, тя не беше нищо в сравнение с гледката през другия илюминатор. Там се беше сгушило едно грахче с размер на палец, едно прекрасно малко нещо, нашата Земя, завита в черното кадифе на Вселената!".
Колинс си спомня за репликата, която отправил до Центъра за управление на полетите: "Хюстън, виждам света в моя илюминатор!".
