Решението на ”Има такъв народ” не беше неочаквано. Начинът, по който бе обявено, бе изненадващ. България има нужда от редовно правителство, но става все по-очевидно, че този парламент не е в състояние да го излъчи. Триединство ГЕРБ-БСП-ДПС е малко вероятно, но нека видим кой ще получи третия мандат.
Това заяви в интервю пред ФрогНюз Цветозар Томов, социолог и бивш член на Централната избирателна комисия.
Ето и цялото интервю:
Политическите неизвестни стават все повече с всеки изминал ден, но погледите бяха вперени в партията на Слави Трифонов и надеждата бе кабинет да има. В този смисъл - очаквано ли бе решението за незабавното връщане на мандата от страна на "Има такъв народ" и как гледате на него като страничен наблюдател? Щеше ли Трифонов да се застреля в крака, ако бе предложил кабинет?
Самото решение не беше неочаквано, но начинът, по който беше обявено, е донякъде изненадващ. Изглеждаше по-вероятно обявяването на това решение да бъде колкото е възможно по-късно, за да може парламентът да спечели няколко работни дни. Като страничен наблюдател мисля, че България има нужда от редовно правителство, но става все по-очевидно, че този парламент не е в състояние да го излъчи. Много трудно е да се прецени дали партията, оглавявана от г-н Трифонов би спечелила или загубила, ако беше предложила правителство.
Нежеланието да се сформира кабинет на малцинството е разбираемо, но и взетото решение разочарова значима част от избирателите на тази партия.
В момента има сериозни предложения за промени в Изборния кодекс, които срещнаха доста голям отпор. Кои от идеите виждате като адекватни и какво може да бъде направено в очевидно краткият хоризонт на работа на този парламент?
Повечето от предложенията във внесените законопроекти за изменения и допълнения на Изборния кодекс са необходими и полезни, но не всички са осъществими, ако стигнем бързо до предсрочни парламентарни избори. Не може толкова бързо да се организира гласуване по пощата, а и то е неосъществимо, ако не създадем първо изборен регистър. Идеята за стопроцентово машинно гласуване също е донякъде преждевременна.
Компромисният вариант, който беше приет в правна комисия – да се гласува така само в секциите с над 300 избиратели – също е донякъде рисков, защото твърде много са хората, които нямат никакъв опит с машинното гласуване. В тази ситуация ЦИК трябва да организира много добра обучителна кампания, за да не се стигне до тежки проблеми в изборния ден. Видеонаблюдението е много важна и полезна стъпка. Решението да не се сумират от ЦИК машинните и хартиените протоколи – също. Отпадането на ограниченията за броя секции извън страната – също. Всъщност, именно поради краткия хоризонт на работа на този парламент, повече не може да бъде направено.
Ако не се стигне до промени в изборното законодателство и служебен кабинет на президента Румен Радев проведе изборите, можем ли да очакваме те да са по-честни или според правилата?
До промените, които коментирам в горния въпрос, вероятно ще се стигне. Но честността на изборите зависи не само от тях, и не само от изборното законодателство, а и от това, доколко то се спазва и доколко изборната администрация и правоохранителните органи са в състояние да ограничават изборните измами и нарушения. На изборите през април отново имаше твърде висок купен и контролиран вот. Би трябвало полицията и прокуратурата да са много по-активни в борбата срещу това явление. Практически бяха лишени от право на глас десетки хиляди заразени и карантинирани хора. Би трябвало ЦИК да създаде повече възможности на тези хора да гласуват, ако на следващи избори епидемиологичната обстановка е сходна.
Продължава да има видима неравнопоставеност на партиите в предизборните кампании. Реалните им разходи видимо надхвърлят ограниченията, предвидени в законодателството. Това са проблемите, които трябва да се решат. Но не служебният кабинет ще провежда изборите, той трябва да подпомага изборната администрация, но толкова.
Все пак ще кажа, че въпреки всички недъзи и на изборното законодателство, и на изборния процес, изборите в България се решават от избирателите.
С оглед на събитията от вчера - може ли при това триединство, на което станахме свидетели, да се мисли за съставяне на някакво друго правителство?
Шансовете за това са много малки, но все пак нека изчакаме. Първо нека видим коя парламентарна група ще получи третия мандат. Ако е тази на БСП, което изглежда най-логично, и ако БСП предложи кабинет, ще видим дали е възможна изненадваща подкрепа от ДПС и ГЕРБ. От ДПС – защото тази партия няма да натрупа репутационни щети от такова действие, а от ГЕРБ – защото очевидно не желае предсрочни избори преди президентските и може да обоснове такава позиция като националноотговорна, предвид здравната и задаващата се икономическа криза. Президентът може да намери основание да връчи третия мандат и на Демократична България. Тогава също могат да се водят преговори за правителство с краткосрочен хоризонт и антикризисна програма. Но дори да се случи един от тези два варианта, 45-тият парламент ще има кратък живот, защото те не дават стабилна основа за продължително управление.
интервю на Джесика Вълчева
