Ранна утрин. Премиерът в оставка Бойко Борисович се надига тежко от кревата. Протяга се. После се почесва – ясно къде – през боксерките, 5XL. Прозява се. Оффф… пак ще идват ония досадници министрите и депутатите… Мисълта пресеча четирихълмието в главата му и се блъсна в заселилия се там бърнаут. Издуха си носа и когато реши да тръгне към кенефа, забеляза над главата си зелена муха-месарка.
Лидерът на ГЕРБ махна с ръка да отпъди досадната твар. Тя обаче ловко финтира едрата длан и продължи да се рее току над него.
- Коя си ти, дето от известно време ме тормозиш? Не виждаш ли, че съм налегнат от грижи, властта ми се изплъзва... Но не си тук случайно – кой мръсник те изпрати?...
Зелената месарка забръмча в отговор:
- Радвам се, че попита. Представлявам интересите на няколко световно известни погребални агенции. Те въртят бизнес с диктатороподобни същества: първо ги използват, а след това ги превръщат в трупове. Аз съм вестителят, схващаш ли?
- Аз, труп?! Ще те размажа с мухобойката, гад такава… Победих на последните избори, но тоя неблагодарен народ…
- Не се хаби, драги, решението е взето. Фермата за трупове на моите работодатели – знаеш много добре кои са – е пълно с „гениални и безсмъртни управници“. Всички те мислеха, че са вечни, недосегаеми и обичани – няма такъв филм. Ние, месарките имаме историческата мисия да слагаме край на заблудите им.
Аз съм всесилен, мамицата ти! Знам всичко за всички! Следил съм, подслушвал съм, верните ми медии са заливали с лъжи и обиди враговете ми. Прокуратурата им разката фамилията, а данъчни ги преследват като вампири. До мен са верните ми другари, заедно станахме милиардери. Затрил съм хиляди хорски съдби, ще затрия и твоя мухов скапан род…
- Тия съм ги чувала. Спести си монолога и слушай да ти кажа твоето партийно и властово бъдеще.
И мухата занарежда с медицинска прецизност.
- Политически труп – чувал си това понятие. Вече се отнася и за теб. В началните секунди след смъртта кислородът се изчерпва и мозъчната дейност се затруднява. Затова напоследък говориш и вършиш глупости, несъвместими със здравия разум и логиката. Невроните ти прекратяват дейността си и мозъкът спира. Ти обаче си мислиш, че тия, дето са те потупвали по рамото над десет години по света, ще ти помогнат. Няма да стане, защото точно те ти спряха кислорода. Схващаш ли?
Мускулите ти се отпускат, кожата губи цвета си и става бледа – погледни се в огледалото. Дори Пеевски не ти е вече огледален образ, защото спасява собствения си задник и е заложил твоя. А, и спира притока на кръв, тоест на пари.
Сърцето – партийното изпълнително бюро - вече не изпомпва кръв, тя не циркулира и заради гравитацията се събира в най-ниската точка на тялото. Все още са до теб, но видят ли, че съм долетяла, ще си бият камшика и ще хукнат да се спасяват кой както може. Мирише им на труп – ясно ти е.
По "следсмъртните петна" лекарите определят приблизителното времето на смъртта. Твоята започна на 8 юли 2020, когато хиляди се събраха под прозорците на „Дондуков“ 1 и ти поискаха оставката. Трябваше да ги послушаш. Гешев също. Затова съм тук, а братовчедка ми е в Съдебната палата… Сестра ми издива Шиши - ще го намери.
След това анаеробни бактерии в стомашно-чревния тракт започват да се хранят с коремните органи. Сиреч, партията ти вече се разгражда. Но ти отказваш да видиш и да повярваш. А наоколо вече се стеле ужасна воня, причинена от гниенето и разграждането.
През следващите месеци – някъде към датата на предсрочните избори, - от теб ще изчезнат над 60%, молекулите от партията ти ще се рециклират в други партии или в съдебната зала.
Мечтата да се завърнеш на бял кон е мираж. След година и половина остава само скелета – ще ти го кажат и от Щаба.
Мухата млъкна. Борисов гледаше страшно и странно в една точка.
Sic transit gloria mundi, помисли си зелената месарка, която бе чела това-онова за живота. Нито е световна, не е и слава, поправи се тя.
До поредното съвещание в „зайчарника“ оставаше един час.
Д-р Димитър Попкутуев
