Вяло, само тук-там с фалшив патос, отбелязваме 22 септември, Денят на независимостта. Политици от всякакъв ранг използват съботата уж да говорят за историческия акт, а всъщност за безпардонна политическа агитация за изборите.
Проучване на Frognews.bg из софийските улици тази сутрин показа отчайващи резултати. Едва 3-ма от питаните 64 граждани се сетиха за датата. Останалите тотално гледаха към небето или в земята. Усещаха, че във въпроса има уловка, но така и не отгатнаха за какво историческо събитие става дума.
Осем от въпросните 64 души въобще не знаеха какво е Източна Румелия и Княжество България. За срам на образователната ни система останалите 56 запитани бяха на възраст от 14 до 36 години! Над 20 от попадналите на наши репортери свързват Денят на независимостта със Съединените щати. Словосъчетанието „васална на Османската империя" затрудни всички участници в анкетата. Само един даде смислен отговор, но призна, че сутринта чел интервю с проф. Андрей Пантев в някаква медия и оттам научил повече подробности около великата дата.
Спираме главоблъсканицата сред нашите читатели и смирено припомняме някои моменти от историята ни.
На 22 септември през 1908 г. страната ни, една от най-старите в Европа, обявява своята независимост. Този акт става възможен цели 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г. Край на войната слага подписаният на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор. След Освобождението на България през 1878 г. и след Съединението на княжество България с Източна Румелия официалният статут на нашата страна е „васална на Османската империя". Това спъва развитието на България във всички посоки. На Балканите се оказваме единствените, които, освен, че не са се освободили сами, търпят и подобен статут. В началото на ХХ век се установила благоприятна почва за решителни мерки за обявяване на независимостта на нашата държава. Великите сили имат по-важни дела за решаване - Решението на Австро-Унгария да наруши Берлинския договор, анексирайки провинциите Босна и Херцеговина, поражда се спор за Мароко между Франция и Германия, а през лятото на 1908 г. е извършен младотурски реформистки преврат. Така че вниманието е било отвлечено към по-глобални въпроси и ние сме били оставени да правим, каквото си искаме. На 22 септември 1908 г. в черквата „Св. 40 мъченици" в старата българска столица Велико Търново, княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на Независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. Един символичен акт, символизиращ продължението на Второто българско царство. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.
Провъзгласяването на България за независима страна е голям успех и признание за българската дипломация. България се превръща от васално княжество в царство България, а князът вече се титулува цар.
БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ
Едно гълъбче бяло
Бяло платно е простряло
Над цялата моя родина
превърната в чудна градина.
Вижте това покривало
тъй неопетнено и бяло
то душите наши пречиства
с обич голяма, лъчиста.
Под него зеленей се тревата
зелени се ширят полята
зелени са даже реките
зелени са на мама очите.
Тъмнеят се горди балкани
от червеното слънце огряни
с червена кръв на герои пролята
е напоена до болка земята.
Три символа гордо се веят
три символа в душите ни пеят.
Бяло, зелено, червено
вей се ти знаме, свещено!
Александра Иванова, 10 г.
БЪЛГАРИЯ
Обичам те моя страна
с красивите родни поля.
Обичам планините високи
и бързите планински потоци.
Обичам зелената шир и
небето над тебе прекрасно,
Червения изгрев в простора
и всичките трудови хора.
Обичам белите родни брези
и земята пропита с кръвта на герои.
Обичам те отечество мое
и искам всички цветя в света
на тебе родино да подаря.
Гергана Стефанова, 12 г.
