Седмица преди най-светлия християнски празник Възкресение Христово българите отбелязват Цветница.
Този много цветен празник, известен още като Връбница, семантично е свързан с великденската обредност и езическите престави за възраждането на природата и обновяването на целия космос.Затова и ритуалите в неге са своеобразна молитва и благословия за здраве, благополучие и късмет.
По стар обичай още рано сутринта християните, облечени в празнични одежди, отиват в храма за тържествена служба и водосвет. След църковния обряд, благословените вярващи носят в домовете си осветени върбови клонки. От тях свиват малки венчета, които оставят на иконата на Света Богородица, кичват рогата на кравите и воловете, за да са плодовите и силни през годината. Пазят я до следващата Връбница и вярват, че с божията благословия ще помага на хората, ще ги избавя от болести и тревоги с необикновената си сила .
С върбови венчета прогонват градоносни облаци, като изричат тайнствени заклинания. Светена върба носят на гробищата, която палят и прекаждат гроба, за да предпазят душите на умрелите от тъмни, зли сили.
Обичайно празникът продължава с нареждането на семейна трапеза. Някъде се приготвя обредно ястие тавалък – риба с ориз. След тържествения обяд всички се събират на мегдана, където играяг весели несключени хора, известни като буенец.
В някои краища на Връбница в миналото се изпълнявал последният ритуал от Лазарските обичаи, т.нар. кумичене. Рано сутринта девойките, облечени в еднакви носии, се събирали на групи. Всяка носела осветено върбово венче с белег - най-често цветен конец и обреден хляб – кукла. Цялата група отивали на река или друг водоизточник, като по пътя пеели лазарски песни. Момите се нареждали една до друга и едновременно хвърляли във водата своите венчета и парченце от обредния колак. Следяли коя китка или хляб ще излезе най-напред. На която от девойките принадлежали те – била обявявана за кумица, най-главната сред тях. Лазарките изразявали своято почит към нея , като я носели на ръце, не и минавали път. Пазели пълно мълчание пред нея чак до третия ден на Великден, когато отивали в дома й, за да си вземат прошка.
По време на ритуала се гадаело и за женитба. Ако пуснатите във водата венчета и залък хляб вървели бързо по водата – това било знак за скорошно задомяване. Ако ли пък някъде се заплетели или пък стоели на едно място – скоро нямало да има сватба.
Моминският празник продължавал в дома на избраната кумица, където нареждали богата трапеза. И завършвал на мегдана, с изпълняването на кръшните хора и весели лацарски песни.
Днес да почерпят всички, които носят имена на звета - Здравко, Здравка, Детелина, Детелин, Роза, Розалия, Лидия, Лилия, Цвета, Цветан, Цветелин, Цветелина, Трендафил, Флора, Флорина, Явор, Ясен, Ягода и др.
