Днес е Велика Събота. В последния ден от Страстната седмица православната църква припомня погребението и слизането в ада на Исус Христос. Църковното богослужение започва през този ден рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня, така че последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото „Христос воскресе!”.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
В края на деня, час преди полунощ, започва и празничната великденска служба, за символиката на този ден.
„Това е един особен ден, който завършва Страстната седмица и който е денят между страданията, разпятието и погребението на Господ Исус Христос и неговото славно възкресение от мъртвите“, обяснява Врачанският митрополит Григорий, който е включен в състава на българската църковно - държавна делегация, цитиран от БНР. Тя заминава за Ерусалим, за да получи и донесе тази вечер у нас Благодатния огън:
„Огънят ще бъде доставен някъде към 19 часа на летище „София“. След като бъде посрещнат тържествено, делегации, които ще бъдат от всички епархии, ще го понесат във всички краища на страната“.
Благодатният огън всяка година слиза часове преди празника по необикновен начин в параклиса на Божи гроб в Ерусалим, а първоначално пламъкът има необичайни свойства, разказва още митрополит Григорий:
„Едно чудо, с което Господ Исус Христос свидетелства за своето възкресение и свидетелства също за своята голяма любов към човечеството“.
Тържествените богослужения за Възкресение Христово в цялата страна ще започнат в 23:30 часа.
Според традициите на този ден жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове - козунаците. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден - в Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.
