Събитията по света напоследък дават възможност за извод, че геополитиката е на път да катострофира. След Тръмп Брюксел реши, че започва нов розов период в отношенията с Вашингтон, но след като и Foreign Policy написа, че завършването на Северен поток 2 е „неизбежно” и че е „време Европа да помогне на Украйна да се подготви за него”, значи, че ситуацията, ако не е опряла до кокъла, то поне налице е доза отрезвяване.
И зад Океана, и в Европа. И при Байдън има проблеми в отношенията между западните страни и това ясно се открои на срещата на външните министри от Г-7 в Лондон. Въпреки подписаното от всички участници общо комюнике от срещата, което не се случи в предишната среща с участието на Тръмп. При встъпването си в длъжност Байдън заяви, че „САЩ се върна”, а сега се съобщава по западните медии, че „Западът се завърна”. Не че не го е имало през последните години, но опорната точка на срещата в Лондон ясно бе посочена- създаване на общ западен фронт, обединени, срещу общ враг. А именно Китай и Русия, обявени за авторитарни държави. Съвсем в унисон с разпространяваното зад Океана, с привкус на шета,че „Китай и Русия ни откраднаха обяда”. Вашингтон настоява за „запазване на международния ред, съгласно приети правила”, но погледнато в дълбочина това не е нищо друго освен съхраняване на еднополюсния ред, в който хегемон № 1 са САЩ. Обявено е, че ако Русия не се съобразява с тези правила, ще има „сериозни последствия”. Западът демонстрира единство и приема без възражения заявеното от Вашингтон, че „ще се дава отпор на Русия, но ще се търсят и общи точки за съприкосновеност с нея” т.е. допускат се конструктивни разговори по теми, които са в интерес и за западните страни. Нещо като нито риба, нито рак, но странното в случая е, че Москва запазва самообладание и само Лавров, външен министър, при посещение в Ереван казва, че „Русия няма да пропуска да отговори адекватно на западните заплахи и санкции”. Факт е, че напоследък Москва гони поне с двама повече дипломати, ако някоя страна е обявила за персона нон грата нейни представители в дипломатическите мисии. Чехия обяви за такива 18, Кремъл върна 20. ЕС обяви за изтегляне 6 руски дипломати, Москва – 8, но сред тях са председателят на ЕП, Сасоли, известната с редица русофобски изяви Вера Юрова и онзи шведски учен от лаборатория, който обяви, че в тялото на Навални имало остатъци от вещество приличащо на новичок. Някои на Запад бързо се ориентират и отчитат порасналото самочувствие на Русия, да не говорим за Китай, с който ЕС сключи договор за съвместни инвестиции. В противоречие с налагани от САЩ антикитайски настроения. Въпреки че самият Вашингтон е наясно, че търговските откощения с Пекин за І тримесечие на 2021 г са отбелязали ръст. Всъщност въпросът е Западът единен ли е наистина и САЩ с безпрекословна подкрепа ли са в западното семейство? Съблюдава ли се обявената от Вашингтон „твърда линия” по отношение на Русия и Китай, което бе и политика на Тръмп ? Защото Хайко Маас, външен министър на Германия, отново потвърди, че икономическият интерес на Берлин е да са пусне в експлоатация „Северен поток 2”, срещу който САЩ са категорично против. А износът на Берлин, особено на автомобили, за Китай е от жизнено значение за германската икономика. Напрежение има и дори тази среща на външните министри на Г-7, подготвителна за срещата на върха на най-големите икономики от Г-7, не успя да ги прикрие.
Ако сред темите са били Русия, Беларус, Украйна, струва си да се обърне внимание именно на Украйна. Още повече, че държавният секретар Блинкен след Лондон отиде в Украйна заедно с Виктория Нюланд, пом.държавен секретар. За което в Москва започнаха да се питат съвсем сериозно „сега на кого ще носи кифлички в Киев”. Защото кадрите с разнасяните от нея сладкиши по време на метежа на Майдана, който промени ориентацията на Украйна, остана дълбоко в паметта на руснаците. Те трудно забравят. За Блинкен е разбираемо. Той посещава земите на дядо си, украински евреин, който е напуснал дома си в сложни години, а днес наследникът му носи послания, че „САЩ ще подкрепят териториалната цялост на Украйна, ще подпомагат превъоръжаването и обучението на армията,, заедно с Великобритания, ще отстояват интересите й в битката с агресивната Русия”. Което в Москва се определи като „янките ще воюват с нас до последния украинец”.
Едва ли Блинкен отдава значение на факта, че за руснаците Украйна никога не е била независима държава /освен в периода 1918-1922г по понятни причини/ и на тази украинска сага те гледат от позицията на повече от 30 поколения т.е. исторически двете страни са имало обща история, бурна, кървава, но винаги в отстояване на обща държавност и вяра. Обща! Русия има концепция за Украйна и тя никога не е включвала понятия като различен народ или държава. Затова може да се каже, че тези разбирания формират вътрешния скелет на това как Москва гледа днес на т.н. украински въпрос. Отделно е заплахата за нейната сигурност, когато по границите й се разхождат войски на НАТО и зоните й за сигурност се стесняват под натиск на Вашингтон. Когато около Крим се изпращат кораби от крайбрежния флот на САЩ, които по принцип би трябвало да охраняват собствената си страна на хиляди километри от руско крайбрежие. Нима е случайно, че Москва откри на крайбрежната улица в Севастопол впечатляващ паметник със скулптури на войници от Червената и Бялата армия и то в един паметник? Помирението и обединението на руснаците, особено в исторически план, е не само сигнал за различна политика, но и начин за отстояване на общи за всички руснаци интереси. Така както по време на Втората световна война на фронта са били всички – и редовна армия, от всички в СССР, и затворници от Гулак, и доброволци с различни етноси и вяра. Всички под мотото „Ставай страна огромная”. Дали Путин ще успея с подобни политики? Едва ли на Запад разбират, че за редовия руснак Украйна е по-руска, отколкото Калифорния или Тексас за САЩ, Бавария за Германия или Крит, например, за Гърция. Затова трудно се проумява, че де-факто дневният ред на Путин не е нищо друго освен събиране на Украйна с майка Русия. Ако не цялата, то поне „руската” част.
Още през 2005г в реч за състоянието на нацията Путин заяви, че „разпадането на СССР бе най-голямата геополитическа катастрофа на века”. Разбира се, че е имал предвид катастрофа за Русия. През 1991г само за денонощие границите на Русия се свиха с 1000 км на изток, южната граница отскочи с 400 км, на север с 1600 км, а Русия загуби няколко важни пристанища на Черно море. Загуби контрол върху нефтени и газови находища от територията на 3 страни, които са били в СССР. Това може да се сравни само с представа, че същото ще се случи със САЩ, ако загуби някак Флорида, Северна и Южна Каролина, Луизиана заедно с нефтените находища там. Наистина е катастрофа. А след катастрофа обикновено се действа за възстановяване. Това направи и путинова Русия. От плачевно състояние на руската армия с нисък морал, корупция и сринато самочувствие се изгради модерно въоръжена, задоволена финансово армия с нови свърх мощни оръжия и даже с претенции за военно превъзходство на международната сцена. Последва политика за възстановяване на връзките с бившите страни от СССР, където местните елити на тези отделили се републики побързаха да се облагодетелстват от прехвърлянето на държавната собственост в частна и не бързаха да се връщат в обкръжението на Москва. Настаняването на клептокрацията в новонезависимите републики остави местното население в повечето случаи в състояние на мизерия и много от гражданите отидоха да работят в Москва и Санк Петербург. Русия се бореше със структурни реформи, с банкрути, с корупция, но руснаците при всички случаи живееха доста по-добре от хората в бившите съветски републики. А това си е влияние, независимо от нахлуването там на западни инвестиции и политики. В такава ситуация войната на Грузия през 2008г с Русия е първият сигнал, че стъпките на Москва ще са различни. Войната, инициирана от Тбилиси след западни внушения, чиято цел е натиск върху Русия, показа, че Москва има още работа по отношение на сухопътните си войски, но донесе територии за Русия и показа на другите републики от разпадналия се СССР, че Западът няма да се бие в Москва заради нечии други интереси. След Грузия и събитията около Нагорни Карабах, отношенията Армения/Азербайджан и особено след т.н. опит за преврат в Минск и протестите в Беларус, организирането на „посегателства върху живота на Лукашенко”, както твърдят в Москва, Путин явно е поставил на едно от първите места в дневния си ред Украйна. Поне що се отнася до външни работи. Иначе е съсредоточен върху вътрешните проблеми на държавата и социалните придобивки за руснаците, които са потърпевши не само от коронавируса и недоволството им не отстъпва на това на Запад. Случаят Навални не е приоритет за бедните, напротив, а реномето на Путин не спада поголовно, както твърдят новите ни съюзници. Затова въпросът е разбира ли Западът как руснаците възприемат Украйна. Това трудно се разбира извън Русия. Просто не се познава историята. Като се почне от Киевска Рус, през нашествията на монголите, окупацията от страна на поляци и литовци на западна Рус и се стигне да разбиването на манголите през 1380г при Куликово, а после се стигне до 1470г при Иван Грозни, Русия е водила битки за обединение и създаване на единна държава, включваща днешните земи на Украйна. До 1569г Литовското княжество е притежавало част от Киевска Рус, после го е прехвърлило на Полша, но териториите придобиват днешния си облик след 30-годишната война от 1657г между Русия, Полша и казашките хетманства, в която се включва и Османската империя. В края на войната Турция е победена, хетманствата изгонени, а Украйна е била разделена по р. Днепър на източна руска територия и западна полска територия. Тази граница остава до 1784г, когато Екатерина Велика води победоносна война и завладява западните граници. Установява се днешното положение. В същото време Екатерина Велика отнема Крим от казашко-татарските наследници на монголските орди. Крим става част от Руската империя. Затова за руснаците Украйна никога не е била независима държава. Най-вече от историческа гледна точка. Но от 1991г Украйна е независима държава, призната от 193 членки на ООН, включително Русия. Ясно е, че Кремъл няма как да нарушава международното право, което не допуска прекрояване на граници чрез натиск или сила. Тогава каква е стратегията за приобщаване на Киев, ако такава наистина има? Граници не могат да се променят със сила, но чрез ясно изразена демократична воля на народите живеещи на тези територии?
Примери има и то от наши дни. Разпада на СФРЮ, разделянето на Чехия и Словакия, Великобритания напусна по своя воля ЕС, Судан са раздели на Източен и Северен, двете Германии се обединиха след падането на Берлинската стена и т.н. Ако Путин наистина иска „да върне” Украйна към Русия, т.е. да се направи федерация например, той трябва да накара по-голямата част от населението на Украйна да гласува за това. Което не е много сигурно. Около 40% от украинците се чувстват украинци, европейски настроени и клонящи към Полша. Те живеят в западна Украйна, в земите които преди векове са били управлявани от Полша и Литва. Други 40% се чувстват руснаци, живеят на изток от Днепър , но ги има и в цяла Украйна. Това не се сочи от официалната статистика. В нея се казва, че руснаците са само 17% от живеещите в Украйна. Друг въпрос е темата за майчиния език. Повечето украинци са двуезични, но никак не е малко, че 29% са с руски език. Да ги накара Путин да изберат единение с Русия? Да има референдум за федерализация на Украйна? Западна Украйна да се откаже от стремежи за НАТО и ЕС? Да прилага политика на морков и тояга? Морков заради 2 пъти по-високия БВП на глана от населението в Русия в сравнение с Украйна? Да разчита на факта, че Русия има значителни резерви, налични средства, а Украйна е постоянен длъжник със слаба валута, протегнала просешка ръка към съседи и западни партньори? Да изтъква, че социалните придобивки на руснаците са в пъти повече от тези на украинците? Да подчертава неуморно, че Русия има значителна роля в общността на водещите нации в света, седи на една маса с Китай, САЩ и Индия, а Украйна остава проблематична маргинална страна без роля в света? Да показва, че руската армия е на световно ниво, а украинската е на средно по отношуение на сухопътните войски, но не съществува по въздух и море? Да демонстрира самочувствието на модерните руснаци, които имат работа, коли, възможности, за разлика от украинците като цяло? Да внушаваш, че украинците биха живели по-добре в Русия, отлоктото в независима Украйна? Това си е морков отвсякъде, но както казват, Путин добавил и малко магданоз за капак. Въвел политиката на раздаване на руски паспорти на желаещите украинци. И те вече са повече от 500 хил. в Донбас А колко украинци живеят и работят в Русия? То и Лондон раздаде даже 3-ти паспорт за жителите на Хонконг и никой не може да противоречи. Да се прилага тояга чрез спиране на газ за Украйна? Това ще се отрази на репутацията на Русия като доставчик на газ за Европа. Не е полезно. Да се поддържа огъня в Донбас, но без жертви, само за напрежение в Киев? Не е в полза на Русия да има повече жертви, особено деца, в Донбас, но това може да е сол в раната на Киев. Тоягата на Путин всъщност по-скоро е това, че Брюксел никак не иска да приобщава към себе си една обедняла, корумпирана, задлъжняла страна, която на всичко отгоре има и гранични проблеми с Русия и е потенциално огнище за нови 5 млн мигранти към Европа. Това не се казва, не се признава, медиите не пишат и показват, но истината винаги излиза наяве. Стига някой да я търси. За Крим например Украйна не показа, че е фукционираща държава. А Путин показа, че мнението на хората е от ключове значение. Той е убеден, че ако се проведе нов референдум в Крим и то под международно наблюдение, той пак ще покаже същите резултати. Колкото и Западът като цяло да не признава анексията на Крим.
Тогава защо Русия струпа войски по границата с Украйна, а после след учения ги оттегли? Не е подготовка за нападение на Украйна, видно е. Не е страх от Запада, защото нищо не говори за такива настроения в Кремъл. Ако цели тези 20% в Украйна, които се колебаят за приобщаване към Русия, защото „западните 40%” няма да се поддадат, тогава може и да се обясни операцията със строяването на войски по границата. Сигнал, че ние имаме силата и мощта да нахлуем, защото сте слаби, некомпетентни, корумпирани. Западът не се интересува истински от вас и няма да се намеси, замислете се. Западните медии не стигат до такива изводи и не показват същинската обстановка, но украинците са наясно. Руснаците им казват, че те са истинските защитници на държавата им и могат да я изведат от незавидната й ситуация днес. На кога ще повярва Киев? На Блинкен и Нюланд или на Москва? И кои украинци на кого вярват? А дали Русия може да си позволи нови разходи за издръжка на онези украинци, които я предпочетат? Е, това е въпрос на бъдеще. А бъщето ще покаже кой как си е направил сметките и кой ще плаща за музиката. Русия има опит от Афганистан и знае колко боли след отстъпление. При колосални разходи. Сега явно ще се търси изход за Украйна, но по-скоро само за ½ от нея. И при по-малко средства.и разходи. А дали Путин ще успее? Това е въпрос за Русия, да му мислят. Западът се обединява, макар и не съвсем.
Зорница Илиева
