Програмите на партиите за армията са пожелателни, с трактати от остаряла армейска агитация, с насоки без конкретно съдържание. Нишката армия-народ беше прекъсната с пълната професионализация на армията. През последните години обществото търси армията само „когато дойде водата или когато снегът затрупа пътищата“. Обществото не познава своите генерали от екрана и от улицата като едно време.
След протяжните или набързо скроени реформи, оптимизации и трансформации и последващите съкращения на човешки ресурс и ликвидиране на бойна техника, обществото се отдръпна от армията.
Войната между разузнавателните служби и борбата за изпреварване при добиване на информация е признак за евентуален горещ конфликт. Получаване на заплата и пенсия от военнослужещи още не се възприема еднозначно.
И нека в навечерието на Деня на храбростта и празник на Българската армия да си кажем отговорно: да впрегнем сили и енергия за бъдещото добро на нацията! И нека хората, които управляват страната ни, да бъдат преди всичко държавници, а не само политици! В навечерието на този светъл празник искам да поздравя действащите колеги и тези от запаса, ветераните от войните, военноинвалидите и военно пострадалите, гражданските лица от армейския строй, моите бивши командири и началници, които бяха и моите учители, моите бивши офицери, сержанти, войници и цивилни служители от 12 МСП-Елхово, поделения 32070 и 22980-София и структурите на ГЩ, българите, носещи името на Св. Георги Победоносец, българите, които обичат и милеят за БА.
Това казва за Фрог нюз полковник от запаса Владко Владов, преминал службата от легендарния армейски полк в Елхово до Генералния щаб.
- Г-н полковник, Вие следите развитието на българската армия. Какво е състоянието й днес, в навечерието на нейния празник?
- В навечерието сме на един от най-българските празници - Ден на храбростта и празник на БА. Иска ми се да го посрещнем и отпразнуваме с гордост, но и с надежда и вяра в доброто бъдеще на ВС.
Празникът е в трудно време. Време на пандемични ограничения и партийни боричкания.
Празнуваме в дни на избори и политически търкания, и реших да се запозная с програмните документи на няколкото водещи партии след парламентарния вот, за да потърся надежда за армията. В една от тях, на страница последна, беше маркирано нещо пожелателно, във втората програма се присъстваха трактати от остаряла армейска нагледна агитация, в трета, върху една страница имаше някакви евентуални армейски насоки без конкретно съдържание.
Свидетели сме на модернизация на висока за данъкоплатеца цена. Погледната извън армейската действителност изглежда избирателна, защото не засяга всички видове въоръжени сили. А когато си в строя и не достига до теб и не се извършва по приоритети, а по влияния, политически или други симпатии, балансът на подготовката трайно се нарушава.
Но все пак нека поразсъждаваме, нишката народ-армия прекъсната ли е или не. Тя беше прекъсна с пълната професионализация на армията. Дотогава родителите и близките на момчетата, а и цялото ни общество, се интересуваха и вълнуваха къде, в какви условия и как преминава наборната служба. Това държеше будни и отговорни командири, началници, политици, ведомства.
След протяжните или набързо скроени реформи, оптимизации и трансформации и последващите съкращения на човешки ресурс и ликвидиране на бойна техника, обществото се отдръпна от армията.
През последните години обществото търси армията само „когато дойде водата или когато снегът затрупа пътищата“.
Армията излезе и от медийния ефир.
В същото време обществото ни не трябва да забравя, че армията, която му е потребна и полезна, и за която плаща данъци, все още не е изградена.
Буди тревога и въпросът за изграждането и осъвременяването на всички сфери на националната сигурност. Имаме ли способностите за ранно разкриване на опасностите, детайлното им анализиране и прогнозиране в обозримо бъдеще с адекватно вземане на управленски решения с цел избягване на паниката и намалим последствията от тях?
От различни публикации в медиите за състоянието, наличностите, контрола на съхранението на имуществата в държавния резерв и растящата безотговорност и безнаказаност на съвремието ни, също възникват тревожни въпроси, свързани с националната ни сигурност.
От достатъчно дълго време, ние, гражданите, не чуваме гласът на армията. Чрез интервюта и изказвания на ръководния й състав, чрез телевизионни дискусии, та дори и всякакви съвременни форми на семинари и уебинари с участието на видни военни историци, на анализатори на днешния объркан свят, на изтъкнати учени в областта на националната сигурност, на психолози и други, за да се информира обществото за успехите и проблемите във войската.
Обществото не познава своите генерали от екрана и от улицата. Ние не чуваме от тях лично какви са тревогите в армията и как се преодоляват трудностите. И най-важният въпрос: готова ли е армията и в каква степен да защити нас, данъкоплатците, при криза от военен характер. Броят на генералите от БА е почти колкото седмиците в годината. Грубо е да им определям изявите, но лично смятам, че дву- и тризвездните генерали открито трябва да защитават звездите си. Времето на мълчанието изтече. Войската винаги е искала смели и почтени командири. Войникът иска ред, сигурност и усещане за командирското рамо, на което да се опре.
В свое интервю от 24.03.2021г., в типичния си стил „всичко, което правя за армията, е най-доброто“, заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов изтъкна, че още от началото на мандата правителството започнало изпълнението на амбициозна програма по отношение на армията. И допълни: „Благодарение на този Министерски съвет, благодарение на министъра на финансите и на премиера, в армията бяха направени много неща, които не са правени дълго време. С близо 50% бяха увеличени заплатите, реализираха се ремонти, модернизация на съществуващата техника, проекти за нова техника и други. В момента се поставя фокус върху работата по пакета от мерки, свързан със социалната политика на военнослужещите и осигуряването на жилища за тях. Към настоящия момент картотекираните военнослужещи, които нямат жилища, са 3109“.
Това словосъчетание „амбициозна програма по отношение на армията“ звучеше всеки път, когато министър Каракачанов беше в ефир. Уважавам амбициозността в градивния й вариант, особено когато е навременна. От казаното в тези няколко реда, като се приеме модернизацията и превъоръжаването за факт, отново възникват въпроси за човешкия фактор, за недостатъчната и закъсняла грижа за него.
- Случва ли се модернизацията в армията? Не трябва ли тя да се реализира първо за Сухопътните войски, които не само че са най-големият вид въоръжени сили, но и единствени участват в операции по света?
- По тази тема имаше достатъчно много дискусии и коментари, основно от бивши командващи на СВ. И то от тези, които имаха мнение и го отстояваха докато бяха на действителна служба, а продължават и днес. А онези, след които се заличаваха завинаги поделения, гарнизони и които на всяка оперативка повтаряха: ‚,щом министърът го казва значи е така“, те и тогава под пагон не защитаваха позиции. Но министърът днес е тук, а утре – не и обслужва партийни интереси в общия случай. А генералът се изгражда поне три десетилетия и основната му мисия е да организира защита на територията на страната.
Предизвикателство пред щаба на Отбраната и командирите на видовете въоръжени сили са заложените мероприятия по организационното изграждане на въоръжените сили в Плана за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2026 година и на етапите от проектите в Инвестиционен план-програма до 2032 година. С основна цел поддържане на съществуващите и ускорено развитие на нови отбранителни способности с фокус към Сухопътните войски, като изпълнението на приетите и бъдещите инвестиционни проекти за модернизация и превъоръжаване на Българската армия ще гарантират, че в рамките на мандата България ще придобие нови бронирани машини за Сухопътните войски и за Силите за специални операции.
Да се надяваме и да вярваме, че бъдещето наистина ще заработи за пълното изграждане на БА.
- Имате ли идея как може да се реши некомплектът на войската? Само в увеличение на заплатите ли е разковничето?
- Живеем в комерсиално време, всеки продукт си има цена и за да го притежаваме е необходимо да го купим. Това важи и за войника. За да го извадиш от неговата среда и да го имаш в армейския си екип буквално е необходимо да го „откупиш“.
А как ще стане плащането? Естествено не веднага, а с гаранциите за сигурност на работното му място, за достойно трудово възнаграждение, за съвременен и привлекателен социален пакет, съизмерим с този на колегите му от партньорските армии, с адекватни пенсионни правила.
Не един, а половин елемент от изброените гаранции да отсъства или уклончиво да се представя, да правим нескончаеми пътуващи кампании, на армейското хоро никой няма да се хване. Похвално за колегите, че показват пред обществото БА и службата в нея, но фактът, че твърде малки групи момчета минават под знамето на военното формирование говори, че армейската среда е все още непривлекателна. Разбира се, всички сме на ясно, че младежите отпадат и заради здравни, физически или психически показатели.
Голямата модернизация на БА предстои и за нея са необходими умни, интелигентни, образовани и мотивирани бойци.
Статистическите проследявания на новопостъпилите момчета показват значителна разколебаност в мотивацията в резултат от разминаването между очаквания и реалност. Това се отразява и на професионална подготовка.
Ако оставим трудовите възнаграждения настрана и погледнем към законовата уредба на армията става ясно, че ЗОВС е най-изменяният закон в държавата ни, с последни изменения от 26.03.2021г. и 25 страници /четвърт от съдържанието/ ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ.
Съществуват доста парадокси в ежедневието на войника, произтичащи от недовършената нормативна уредба.
Съществуват въпроси на които няма отговор. Съществува ли професия войник, при все, че нашите войници са професионални. Ако започнеш като войник имаш ли право да се пенсионираш. Ако не е професия, какво е тогава и привлича ли или разколебава желанията. Социалните предимства също не се доближават до тези на колегите от другите армии. Военно-почивната база например не е в състояние да осигури задължителен отдих и възстановяване на целия личен състав. За сравнение в чешката армия например задължително два пъти в годината по 20 дни се осигурява курс за отдих и възстановяване за всеки военнослужещ и неговото семейство.
Осигуряването на жилища е също сериозен проблем. Да дадеш възможност на семейството да бъде до бащата или майката с пагон е повече полезно за работата, за психиката на военния и за израстването на децата в топла семейна среда. В тази посока, ако сравним по схемата „как е в другите армии“ се оказва несравнимо.
Интересен факт е, че Министерство на отбраната стартира пилотен проект в Пловдив за осигуряване на жилища, необходими за военнослужещите и цивилните служители на ведомството. „Бяхме си поставили като задача върху собствени имоти на Министерство на отбраната с процедура отстъпка от право на строеж да започнем изграждането на придобиването на жилища. Днешното решение е първият пилотен проект и той се осъществява в Пловдив“, посочи Красимир Каракачанов. Вицепремиерът бе категоричен, че стартиралата процедура ще позволи в рамките на 3 до 5 години да се реши жилищният проблем в армията без да е нужно финансиране от държавния бюджет“.
В края на мандата, по време на предизборна кампания, за срок от 3 до 5 години, и то само в един гарнизон…Това не е решаване на жилищния проблем в армията.
- В Черно море ври и кипи. Къде е тук мястото на Българската армия?
- Ако погледнем по-далеч от хоризонта, от брега на Черно море ще установим, че конфликтът в Украйна е особено изострен и трябва да се разглежда като търсене на достъп до влияние, ресурси, извоюване на хегемония от великите сили и пренареждане на глобалната политика. При тази обстановка не можем да очакваме, че САЩ ще се откаже от стратегията си за изолиране на Русия от Европа, отслабването й като страна с влияние в световен мащаб и евентуална смяна на президента Путин.
САЩ искат да отслабят и намалят военното присъствие на Русия в Черно море чрез изцеждане на ресурсите и нервите на руската страна, като доставят военна помощ и поддържат мъчителен военен конфликт. В същото време отклонявайки световното внимание от други горещи точки.
Според световни анализатори САЩ се въздържат от пряка военна намеса в този момент.
НАТО обеща военна подкрепа на Украйна, но не показа солидарност и изпрати свои разузнавателни самолети на разузнавателни полети над Донбас. САЩ изстреля безпилотни средства и засне територията с разделителна способност 1м. Но при сблъсък между Русия и Украйна е изключена намеса на НАТО като цяло.
Оценките са, че руското влияние в Черно море е по-голямо от това в Балтийско море, а контролът на НАТО не е достатъчен. И за да се попречи на Русия Алиансът смята, че само чрез нови способности би се справил. Бившият командващ американските сили в Европа генерал Бен Ходжис излезе с „План в 12 стъпки“, с които НАТО ще спечели преимущества в Черно море. Тук обаче недобре се отчита мощта на Русия, фактът, че Черно море е вътрешно и се контролира от други страни и интереси, както и ключовата роля на Крим. Според генерала това може да се постигне с редица мерки - икономически, политически, военни, като преди всичко се насити регионът с военни учения, с нови командни структури, добра инфраструктура, за постигане на безпроблемно пребазиране на войски.
Изводът е, че България е подложена едновременно на риск и изпитание за отговорност и лоялност в зората на членството си в НАТО.
Освен регулярното участие на страната ни в провежданите учения, тя се включва и в предложението за „Осигуряване на непрекъснато военноморско присъствие на НАТО в Черно море -365 дни в годината, създаване на военноморска инфраструктура за поддръжка в Румъния, Украйна, Грузия и България, която дава възможност за максимално допустимо военно присъствие на САЩ в рамките на параметрите на Конвенцията от Монтрьо“. В този случай България ще трябва да се включи с участие в съвместен, многонационален щаб за Черно море, отговорен за планирането, готовността, ученията и координацията на цялата военна дейност в по-голямата част на Черноморския регион.
Друг проблем, който се набива на очи, е експулсирането на чужди дипломати. Това е крайна мярка, която оставя разрушителни следи върху дълги години градени дипломатически отношения. Тази мярка се отразява и върху дейността на разузнавателните и контраразузнавателните служби на двете страни. Войната между разузнавателните служби и борбата за изпреварване при добиване на информация също е признак за евентуален горещ конфликт.
Неизвестните, стоящи пред армията, народа и родината ни, са много и не се управляват от националния ни военен и политически потенциал. Само времето в бъдеще ще покаже как ще се развият процесите с и около нас.
- Как ще коментирате факта, че в този парламент има само един генерал и един полковник? Каква е Вашата прогноза за военното присъствие в следващия?
- Не мога да прогнозирам военното присъствие в следващия парламент. За досегашното присъствие /не само в последния парламент/ не може да се каже, че колегите са случайно попаднали или, че са толкова разпознаваеми в обществото, че то ги избира безрезервно. Не е добра и практиката от партийните централи да не се предизвикват в изборната кампания истински подготвени армейски експерти. Не се отчита фактът, че по този начин във всички сфери на програмната им платформа ще има водещи специалисти.
Наблюдавайки комисиите по отбрана и техните състави не можем да не отбележим, че на квотен принцип се попълват с членове от всички браншове, което не подпомага работата, а напротив, решенията се наклоняват в антиармейска посока.
Абсолютно непонятно за мен беше решението на последната комисия по отбрана да заслушва новопроизведени и новоназначени генерали от БА. Само да припомня, че събитието се случи след президентския указ. Ход, изпразнен от съдържание. Нима след като е задвижена цялата тежка и бюрократична държавна машина, след като всички медии са отразили кой в Гербова зала е получил генералските пагони, комисията ще е съдник на новопроизведения генерал. Това са лоши практики и не бива да стават традиция.
Друга порочна практика са демонстрираните предпочитания от членове на комисията или от председателя й към определена казарма или командир.
Законодателят не само не решава редица въпроси в интерес на военнослужещите, но създава и допълнително напрежение в армейските среди. Една от любимите му теми от 2011 до 2016 г. бе как да утежни режима на пенсиониране на военнослужещите. В края на 2012 г. 90 народни представители промениха КСО и въведоха възраст като необходимо условие за придобиване право на пенсия, освен прослуженото време. Година по-късно справедливостта бе възстановена, но за кратко. От началото на 2016 г. не само бе върнато старото положение, което доведе до вълна от рапорти за напускане на армията, но се създаде прецедент, който внесе допълнителна доза напрежение. Става дума за възможността военнослужещи да получават и заплата, и пенсия. Макар, че бе обосновано като компенсация за промяната на условията за пенсиониране, то все още не се възприема еднозначно.
По този повод преди години написах материал със заглавие „Тихото негодувание в армията“, който по мнение на колеги и днес звучи актуално. На по късен етап, за морална компенсация за придобилите право на пенсия и невъзползвали се от това си право и с цел уж да се попълни офицерският корпус, се направиха промени: вдигна се пределната възраст за притежаваното звание, като само МО може със свое решение и заповед да извърши този акт. Пример: за полковник от 56 на 59 години. Колегите, попадащи под действието на тази разпоредба, и уважени с подписа на МО, се оказаха единици и по никакъв начин не попълниха редиците на БА.
- Има ли за вас Гергьовденски парад, който никога няма да забравите?
-Никога не съм имал щастието да бъда в строя на Гергьовденски парад в столицата ни, но с тръпка и гордост години наред съм го съпреживявал от трибуните на площада.
Моят незабравим парад е полевият парад в края на онова грандиозно, трудно и незабравимо учение ЩИТ’82.
На летище Сарафово, на грунтова писта, в края на септември се проведе този парад на техниката, участвала в учението. Беше сериозно предизвикателство за финал на представянето на БА. Участваха войски от всички армии. В мислите си да оставим времето като обществен строй настрани, а да дадем шанс на фактите сами да говорят. И когато нямаш, и една офицерска година, и когато си на твоя верен БТР 60 ПБ, който три месеца на полето не те е провалил и зад теб са твоите войници, а те винаги са били моите войници, и на трибуната са генерали и адмирали от половин Европа, една част от тях извървяли пътя на Втората световна война, какво би усещал с всяко свое нервно окончание. Може ли да се забрави всичко това.
Заради участието на нашия 12мсп/ Елхово/ се удължи с месец пребиваването ни извън гарнизона, съответно и с месец по-късно се завърнахме при семействата си. В град Елхово влязохме в параден строй и под овациите на цялото население. Посрещнаха ни като победители, защото вярваха в нас и я имаше онази връзка народ-армия, с която започнах. И си беше преживяване, което се помни завинаги.
Въпросите зададе: Красен Бучков
