"8 години президентът не дойде веднъж, за да направи отчет на своята дейност, което е заложено в Конституцията", каза пред Frognews.bg зам.-председателят на Народното събрание Екатерина Михайлова.
Екатерина Михайлова е родена в Пазарджик в семейство на лекар и преподавател. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1978 г. Работи като адвокат от 1980 г. След 1989 г. става член на Обединения християндемократически център. През 1991–1994 г. е депутат в 36-то Народно събрание, заместник-председател на парламентарната група на СДС и член на Законодателната комисия. През 1994–1997 г. е депутат в 37-то Народно събрание, избрана с листата на СДС. През 1995 г. е избрана за зам.-председател на парламентарната Комисия по правата на човека и вероизповеданията. През 1997 г. е избрана за депутат в 38-то Народно събрание и председател на парламентарната група на Обединените демократични сили (ОДС). През юни 2001 г. е избрана за депутат в 39-то Народно събрание. След като ОДС губи изборите от новосъздаденото НДСВ и оттеглянето на Иван Костов от НИС, Екатерина Михайлова е избрана за лидер на СДС.
През 2004 г. е сред депутатите, отделили се от СДС и образували парламентарна група на ОДС, а по-късно основали партия Демократи за силна България (ДСБ). От май 2004 е заместник-председател на ДСБ и председател на парламентарната ѝ група. През 2005 г. е избрана за народен представител в 40-то Народно събрание, заместник-председател на НС на ротационен принцип и заместник-председател на парламентарната група на ДСБ. На 6 ноември 2007 г. с решение на академичния съвет на НБУ е удостоена със званието "Почетен професор на Нов български университет" за големия й принос за развитието на теорията и практиката на парламентарната държава.
Интервю на Васил Василев
- Г-жо Михайлова, случи се грандиозен скандал около огромния хонорар, който Ахмед Доган е получил за консултантската си служба в проекта „Цанков камък”. Каква е целта на изслушването в комисията, занимаваща се с корупция в парламента?
- Това, което искаме е, да получим някаква информация от г-н Доган, защото всичко, което имаме в момента ,е само един разказ. Как и за какво е взел 1,5 млн. лв., каква работа е свършил и най-вече – този, който му е платил – от къде има тези големи суми. И сараите на Ахмед Доган, и имотът му в село Дръндар поставят следните въпроси: ако те са на името на друг човек, от къде пък той има толкова много пари и защо прави дарения и услуги на председателя на ДПС. Т.е., искаме пълната информация. Да видим, дали това не са пари, стигнали до него чрез „превъртане”, а всъщност са държавен бюджет. От моите колеги, членове в комисията против корупцията, имам информация, че тепърва ще бъдат събрани писмените данни около „Цанков камък” и участието на Ахмед Доган в проекта.
- Като зам.-председател на парламента и юрист, ще обясните ли каква е процедурата по отстраняването на Георги Първанов от президентската институция?
- Това е една процедура, която досега не се е случвала. По Конституция, първо трябва да бъде повдигнато обвинение, което вече се случи със събраните 162 подписа. Вторият етап е поддържане на обвинението, т.е. 160 души да гласуват предложението, което е внесено в парламента. След това практически имаме един юридически процес с две страни – един обвиняем и обвинител пред Конституционния съд. Всичко това, подчертавам, ще се случи за първи път и ще наложи практики и правила, които ще действат за бъдеще, когато възникват подобни ситуации.
- Ако импийчмънтът не мине през парламента и съдът не го одобри, няма ли да налеете вода в мелницата на Георги Първанов?
- Ако при гласуването, 160 народни представители заявят, че президентът на републиката е нарушил Конституцията, това, какво ще каже конституционният съд е по-малкият въпрос. Отношението на парламента, и то много над мнозинството на управляващите към президента, за това, че нарушава основния закон, е много тежък знак, че Георги Първанов не си е на мястото. Че не изпълнява коректно своите задължения, че не се ползва с доверието на институциите. На институцията, която по силата на българската Конституция е най-висока – Народното събрание. България е република с парламентарно управление. Когато органът на парламента обвинява държавния глава в нарушаване на Конституцията, това е много тежък удар срещу президента, който и да е той. Георги Първанов трябва сериозно да се замисли как оттук нататък ще продължи мандата си, като действия и поведение, дори да не стигнем до неговото отстраняване. Той има задължения, които не е изпълнил, откакто е избран вече два мандата. Георги Първанов е длъжен да информира парламента за важни позиции и действия в сферата на неговата компетентност. Това е разписано в Конституцията, но президентът нито веднъж не е спазил този закон в рамките на 8 години. Вместо това си прави пресконференция, раздава квалификации на кого ли не и не казва какво ще върши в рамките на своите правомощия. И то там, където трябва – пред българския парламент. В задълженията на един президент влиза и това, освен насрочване на избори и обнародване на закони, например. С това си неявяване в парламента, Георги Първанов се е поставил над институциите. Неговото задължение е да се отнася с уважение към властите и да взаимодейства с останалите институции
- По време на своята пресконференция Георги Първанов обяви война не на Бойко Борисов, а на Иван Костов. Какво е вашето тълкувание?
- Георги Първанов има комплекс от Иван Костов. Не е работа на един президент с втори мандат да се занимава персонално с хора от парламента. Това, че Георги Първанов атакува един народен представител, а не министър-председателя, е много странно като поведение. Президентът с тази атака направи един косвен комплимент към г-н Костов и към „Демократи за силна България”. Това означава, че всичко, което прави нашата партия се забелязва, дори държавният глава се чувства задължен или жегнат, за да се занимава с нас.
- Преди две седмици се заговори за антикризисни мерки на правителството, които съвпаднаха с алтернативите на „Синята коалиция”. Къде е разликата, принципно?
Вече ми е трудно да кажа кое с какво се различава, защото стана едно объркване коя мярка на кого е. Разбираме, че част от мерките, които се коментират публично, са на правителството, синдикатите и на бизнеса. Преди да бъдат приети окончателно антикризисните решения, не мога да ви дам конкретен отговор. Единствено искам да призова всички страни, които участват в преговорите, за яснота – какво се предприема. Нещо повече, хубаво е да се съгласуват нещата със синдикатите и работодателите, но в крайна сметка това, което трябва да се случи, ще бъде узаконено от Народното събрание. Говорим за закони, които трябва да бъдат приети от парламентарното мнозинство. Нашата критика е много сериозна, защото никой не съгласува с нас тези т.нар. „антикризисни мерки”. Това са важни неща, стратегия за излизане от кризата, която най-малко, парламентарното мнозинство трябва да потърси позициите на подкрепящите политически сили в Народното събрание. Нещо повече, дори да се опитат да потърсят съгласие и извън това мнозинство в лицето на опозицията. Когато преди време правителството с премиер Иван Костов трябваше да въведе валутния борд и законите, които трябваше да се гласуват, бяха предшествани от разговори и, по-скоро преговори с опозицията. Постигнахме параметри, които бяха подкрепени от всички. Тежките мерки и финансовата реформа стартираха бързо, без сътресения, което беше много важно – да се върне доверието в банковата и финансовата система стъпка по стъпка.
- България получи отрицателна оценка от Европейската комисия по повод съдебната реформа. Къде трябва да се извърши тя – в Народното събрание или от магистратите, както премиерът намекна миналата седмица?
- Нашата позиция, която изразихме и споделихме с ГЕРБ още в началото на мандата им, е, че истинската реформа в съдебната власт минава през промяна на Конституцията. Дълбоко се съмнявам, че може да стане по силите на самата съдебна власт. Министър-председателят заяви преди няколко дни, че „те сами трябва да си напишат правилата и да си направят реформата, която да се одобри от Брюксел и чак тогава да се приложи”, не е редно. Не можем да оставим реформите в ръцете на съдебната власт, виждайки непрекъснато нелицеприятни примери, които излизат от там. Нещо повече, задължение на държавата е да направи правилата. Само чрез промяна на Съдебна власт и на Наказателно-процесуален кодекс, няма да се справим. Аз съм много доволна, че напоследък се чуват гласове от управляващите, че трябва да има реформа и в Конституцията. Визирам изказванията на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, който разви тезата за намаляването на състава във Висшия съдебен съвет, която ние отдавна подкрепяме. В тази връзка не може да не отбележим позицията на главния прокурор, който миналата седмица също даде своето съгласие за конституционна промяна.
- От РЗС използваха критиката на Европейската комисия и отново потърсиха подкрепа за разпускане на Народното събрание, свикване на ВНС и приемането на нова Конституция?
- Цяла Конституция означава да не направим нова реформа. Насред криза, последното нещо, от което се нуждае българският гражданин е разпускането на този парламент и съставянето на Велико народно събрание. По-скоро трябва да бъдат намерени механизмите, промените в съдебната система да се случат в това Народно събрание с високо съгласие. Тук голямата отговорност е на спечелилата изборите партия ГЕРБ, тя е тази, която трябва да постигне съгласие и да намери пътя. Да убеди Конституционния съд за решение, което би развързало ръцете на този парламент. Едно Велико народно събрание сега, означава да зарежем държавата и да се занимаваме с нещо в бъдеще. Да, един ден сигурно ще стигнем до нова Конституция и Велико народно събрание, но това е дълъг и сложен процес.
- Премахнахте наглото гласуване с чужди карти чрез пръстовия отпечатък, с което най-големият проблем, като че ли беше решен. С какво още трябва да се справи председателството на парламента?
- О, проблеми винаги има. Депутатите са по-дисциплинирани след въвеждането на новата система за гласуване в парламента с пръстови отпечатъци. Толкова пълна зала перманентно не сме виждали. От друга страна, на мен ми липсва качественият дебат. Много от важните теми и закони, които се приемат, минават без дискусия, което не е добре. Народното събрание е мястото, където трябва да се състои политическият сблъсък. По-добре всички проблеми да бъдат решавани тук, в Народното събрание, отколкото навън. Това всъщност сваля напрежението и „отхлабва” сблъсъка в медиите.
- Видяхме една статистика, която огласи, че малцина депутати от ГЕРБ взимат думата. Те ли са основните отсъстващи в парламентарния процес?
- Не бих посочила само една партия. ГЕРБ е млада политическа сила, с малко опит още в парламента. Постепенно започват да участва все повече в дебатите, но не може да виним само тях, защото в случая има две страни. Дебатът в парламента е формален заради липсата на участие от страна опозицията. Надявам се дебатите да станат по-конструктивни, макар че ми е трудно да съм оптимист. Аз съм в Народното събрание от доста време и опитът ми показва, че разговорите, които се водят, са на все по-ниско ниво. По-важно е да бъдат приети качествени закони.
- Трудно ли се работи с председателя на Народното събрание Цецка Цачева?
- Аз, лично, работя много лесно с г-жа Цачева. Казвам го съвсем искрено, без никаква куртоазия. Нямам никакъв организационен или комуникационен проблем с нея. Имаме едно добро партньорско сътрудничество, което е нормално в рамките на ръководството на парламента.
- Има ли конфликт с останалите колеги от председателството на парламента?
- С нито един от тях нямам проблеми в комуникацията. Има солидарност между нас – да се мъчим да запазим престижа на институцията. Ръководството на парламента, макар и носещо партийната си обремененост, търси помощта на колегите. Искаме да накараме всички депутати да заработят, особено в кризата, в която се намира страната ни.
