Бойко Борисов и неговата ГЕРБ неочаквано се оказаха смъртни. Признавам - не изпитвам никаква жал. На вас жал ли ви е? Вълнува ме дали ще се появи в България прокурор като италианеца Антонио Ди Пиетро, който през 1991-92 година проведе операция „Чисти ръце“ в Италия. Не е невъзможно, защото страхът започна да губи позиции.
Поводи да се случи нещо подобно има много. Това, което разкри бизнесменът Светослав Илчовски пред парламентарната комисия за проверка на досегашното управление е толкова потресаващо, че операция „Чисти ръце“ става належаща. Рекет, сексуално насилие на бизнесмен с цел сплашване на останалите предприемачи, креватни сюжети, повсеместна корупция, заплахи с „наши прокурори“ и други извратености „изваяха“ портрет на властта – колкото отвратителен, толкова и реалистичен.
Италианският журналист Джулието Киеза пише още преди години, че правителството в Рим е покровителствало мафията, а поне 100 политици на високи нива са били мафиоти. Няма нито един аргумент, че у нас положението не е същото. Смятам, че дори е по-лошо, защото мафиоти контролират самата власт.
Достатъчно е да чуете „погребалните агенти“ от средите на политолозите и социолозите (мрачното лице на Антоний Гълъбов навява подобна асоциация...), които се опитват да внушават, че без Борисов и ГЕРБ България я чака хаос, а всички извън този кръг са несъстоятелни, фалшиви и участници в организиран антидемоктратизъм и антипарламентаризъм. Разбирам ги - стъписани са от откритието, че Боса и партията му не са безсмъртни. Траурният израз на лицата им ме ободрява и ми вдъхва оптимизъм за бъдещето.
За всеки случай ще припомня, че Ди Пиетро се превръща в национален герой, получава висши награди, след това е принуден да напусне, но не се отказва и се включва в политиката и дори става министър. „Платих цена, която знаех, че ще платя. Все пак останах жив. Не се отказвам и продължавам, защото „Чисти ръце” означава чиста държава”.
Има риск, но не е толкова страшно. Илчовски се престраши. Преди него и други бизнесмени проговориха за мафиотизираното управление и милионите, които са били принудени да плащат, за такса „спокойствие“. Някои напуснаха страната, други лежаха и лежат в ареста. Не знам дали са виновни или невинни, но знам, че съдът не се е произнесъл. Затова действията на прокуратурата са откровена репресия. Също и спрямо много неизвестни на обществото хора, които понасят удари без присъда. На това трябва да се сложи край. Затова са нужни луди и амбициозни глави. Появиха се такива, броят им расте - защо да няма между тях и прокурори? Започне ли проверка на изнесеното от Илчовски, обществото ще застане зад тях. Става дума за граждански морал и достойнство. И за стриктно прилагане на закона.
Обстоятелствата не са по-силни от хората. По-силни са страховете. Предизвикателството си заслужава.
Огнян Стефанов
