ГЛАСЪТ


I am coming and hell is coming with me или покана за ада в пукналата пролет

10 14811 07.05.2021
I am coming and hell is coming with me или покана за ада в пукналата пролет
Соня Момчилова

„2,4 млн. лева по бюджета на Столична община отпусна днес правителството на своето редовно заседание. Средствата са предназначени за основен и текущ ремонт на две пътни отсечки, водещи до два от най-големите и красиви манастира около София.“ БТА


Така е то, Слави води в ада, а Борисов, който все по-ентусиазирано цитира вечните текстове и разпределя библейските роли според заслугите по Великден, проправя пътища до сърцето на всеки религиозен християнин.

 

Аз не знам Вергилий, като се е изтъпанил пред Данте за да му се предложи за гид из деветте кръга на преизподнята, дали е бил с някакви татуси или белязки, ама Данте разправя, че това му бил най-съдбовния момент в жизнения и творчески път.

 

Анархистът Милтън представя „Изгубеният рай“ подвързан в човешка кожа първо в парламента, дали защото причините за невъзможния Едем се криели, според него в политиката, или защото политиката прави от човека апологет на Княза, можем единствено да се досещаме.




Така до ден днешен ни пАри на разни деликатни места, като четем нечестивците, къде си отслужват греховете, гаче ли за нашите предатели, сребролюбци, лъстивци и измамници четем и ни настръхва окосмяването.

 

Юнг и той нямал нищо против Филемон да го завлече до меандрите на най-тъмното в себесъщието. Да го срещне с личните му демони и да му разкрие Анимата – тъмната сянка дето сме скрили от света и от себе си. Така станал най-големият познавач на душата и най-големият й лечител, и отсякъл категорично: „Нито едно дърво не може да стигне небето, преди корените му да стигнат ада.“

 

Блейк, Новалис, Орфей и Персефона и те нямало да възмъжеят без да се продънят в Царството на сенките, за Йон да не говорим, ако приемем, твърдението на някои теолози и тълкуватели, че корема на адската риба е точно мрака на подсъзнателните подмолия, в които спасителят на Ниневия трябва да се озове, за да осъзнае ролята си на предводител.




 За приноса на градските диаболици, за Ман, Хесе, Булгаков няма да разсъждавам, даже за Пелевин и лошата литература за жени с опашки (допълващи въобръжаеми рога и копита) от най-новите образци на родната литература ще се въздържа. Единствено ще опитам да внеса успокоение за най-разтревожените от татуировките на новия политик и вуду внушенията, които плашат светлите, благоприлични духове, устремени към магистралите на Едем, в който ние неосъзнато, като упоени с райски газ следваме, с любезното медийно съдействие кормчията на джипката.

 

„То от джипката друго се вижда“, беше казал един министър-куфар от задната седалка и е прав!

 

Екатерина велика, като пътувала за Крим виждала на Потьомкин изкусните платна с измазани къщи и ведри дворове на крепостните, а те преоблечени в бели, ленени рубашки махали на царския впряг с напукани от земеделски труд длани.  

 

След това, декора се раздавал за сайванти и покриви на кокошарници и кочини, ама то у нас с възцаряването на информационното общество няма вече такива временни, селскостопански постройки. Животновъдството и то умря за да не се занимаваме с безперспективни дейности във века на Голямата дигитализация.

 

Фучеше джипката с 200 по магистралите, постлани с особен вид творчески миксиран асфалт, отбиваше в манастири и божии, тварни обиталища, за да заснеме Севда неуморната благословиите, целуването на ръце и поучителните напътствия на Отца, Сина и Светия дух на нацията, и продължаваше под съпровода на Корона чао към светлото бъдеще на тая земна юдол, дето завистта няма равна, както беше написал великият Николай Райнов.




Да, завистта, тя предизвиква безредието и гнева божи, който дърветата от корен изтръгва и срутищата буни и посредством свлачища, затрупва сътвореното от Родения от жена в Банкя.

 

А и гърбината му чиста, като на младенец, нали видяхме как си спи блажен, като Авел преди да му вземе злобния Каин живота, насред соломоновото изобилие и само да не беше лукавата Иродиада, тая наложница по самосъзнание и начин на употреба, нямаше и грам съмнение да пролази в нас, че може да я кара на слънцеядство!

 

Но млъкни сърце! Ще те водят в ада, даже ще ти го доведат на крака – пълна възстановка по Бояна филм, като за блокбъстър на Ридли Скот!

 

Няма да паднат лесно стените на обетованото царство Борисово! Новите гладиатори во главе със Стъки, като кръстоносци ще вардят дверите на рая! На най-преуспяващата територия в поднебесната на Балканите!

 

На броните им ще грее „Варварите ни убиват“, а завинаги останали в 80-те дами на сърцето им ще заливат Фейсбук със селфита в обятията ня Спасителя.

 

Не знам за вас, но аз, да ви кажа, се отегчих от този рай. То няма нищо по-скучно от това ангел да ти свири на арфа цяла вечност, беше казал Любен Дилов в едни други години, когато пишеше сатирични строфи по адрес на безкнижниците. Отегчих се от пресконференции и директни включвания на Севда ТВ, от рецитациите на проценти и цифри на щабаняците, заради които дори в деня на храбростта Кошлуков не се посвени да прекъсне прякото излъчване на празника.




Ламята вие на умряло и е останала с една глава и тя наполовина отсечена, като Клан -Недоклан от народната приказка. Като казвам народна приказка и се сещам за юнака, който преди да иде при ламята с непоколебимото решение да я прати в ада, първо сам трябва да слезе там. Нали помните?

 

Орелът ще го свали в долната земя, а той ще го храни с месо от петите си. Петите, пише в една стара еврейска книга, носят паметта от страховете на пет поколения, оттам и името им.

 

С други думи – пътят до Рая на богатите и красивите, на чийто вход и изход ни убеждаваха, че достойно стоим е блокиран.  От портиери ни произведоха в консиержи и ни залепиха еполети на абитуриентските костюмчета, които овехтяха и изтъняха за трийсет години.

 

Щом сме в клуба на богатите и нас ни очаква такава участ, нали помните? Да ама не стана нещо, отвисяваме в чакалнята. Дежурим на входа и изхода, и хич и няма да ни поканят в салона да врътнем един кючек, като Тутар за Оскар! Ех и рима има! Борат е положението ама няма край на филма и антракт даже няма.

 

Да хващаме ада, уважаеми съграждани! Белким се осеферим от гледките и ако лицата и имената в казаните, ледените води и кървавите баталии, които предстоят ви се сторят познати – няма да е случайност или творческа приумица на Вергилий, Видовден ще е.

 

И пак да напомня – политиката прилича на театър, а на завесата на Народния театър, пак по идея на големия Николай Райнов е извезан Феникс. Фениксът се ражда нали знаете как?

 

Соня Момчилова

за Фрог нюз


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама