По-зрелите от четящите тук помнят какво е „Изпращане“ и сигурно поне веднъж са присъствали на такова събитие. За по-младите обяснявам – нещо като малка сватба, на която родата, с помощта на шопска салата, кюфтета, тъпан и домашна ракия се прощава с току що постригания нула номер младеж, който на другия ден отива в редиците на родната армия.
В средата на 90те за пръв път видях едно различно „Изпращане“, обаче. Вечерта ме свари в Свиленград и се наложи да опитам да вечерям в единствената работеща в тая късна доба кръчма. Заведението буквално вибрираше на улицата от неописуемата чалга, напираща да спука стъклата и тъпанчетата на сервитьора, който ме посрещна на входа с отчаяния вид на отвлечен, който знае, че никой няма да му плати откупа. Препотеният мъченик с нелепо накривена папионка на залепналата риза просто ми каза, че няма никакъв шанс да се вечеря в кръчмата тази вечер. Имало „Изпращане“. Хвърлих един поглед навътре в заведението. Стадо от подивели зачервени дебелаци мятаха шкембета и паласки в ритъма на някаква простичко безсрамна писклива чалга, изпълнявана на полу-живо от посредствена певица с перхидролени къдрици. Върху една от масите на място препускаше полугола кючеклийка, а мъжагите се пресягаха и подпъхваха в дантелените й дреболии зелени банкноти. Огледах внимателно фауната, но не видях обръснат новобранец. Сервитьорът явно усети, че нещо любопитствам и докато, с нескрита завист ме пускаше навън, тихичко обясни:
- Митничари са. Изпращат колега в затвора.
Така де, различно, но все пак Изпращане. Сега си мисля, че втори път едва ли ще ми се случи нещо подобно. И дори и някой ден Бойко Борисов да прави такова Изпращане, няма да имам късмета да попадна там. Няма да успея да зърна как буйните жени на партията се скубят за косите в спор коя да се качи на масата, нищо че банкнотите не им ги пъхат в дантелите, а се събират в чекмеджета. Или как героичните мъжаги на партията ронят горчиви сълзи в тъжно мъжко хоро, завършващо с ритуално целуване на ръка и поднасяне на златни кюлчета.
Нищо от това няма да видя. А толкова ми се иска.
Fscebook, Радослав Бимбалов
