В България приключва уникален исторически експеримент: дали и до каква степен е възможно да се управлява с тяло - дали и до каква степен управлението може да се упражнява на принципа „моето тяло е по-голямо и мачка твоето, затова се подчинявай“. Това смята Евгений Дайнов, цитиран от „Дневник“.
Второто заседание на комисията „Манолова“ нагледно демонстрира както механизма на такъв тип „управление“, така и неговият крах, който наблюдаваме в момента. Спомнете си: надлежно конституирана Комисия на върховната власт в държавата, Народното събрание, изслушва свидетел, разкриващ безобразията на властта на ГЕРБ. В залата с маршова стъпка влиза целокупната парламентарна група на ГЕРБ и застава зад гърба на свидетеля, за да го мачка с телата си и го застави да прекрати разкритията.
Няколко дни по-рано този опит беше успешен: с телата си тези „народни представители“ прекъснаха работата на тази Комисия на върховната власт. Този път нито свидетелят, нито Комисията се впечатлиха от очевидно притеснените тела на ГЕРБ-депутатите. Работата продължи, а телата се изнизаха от залата.
Още в първото заседание вече беше разкрит същинският, базисен модел на налагане на власт чрез телесно въздействие, обикновено оставащ скрит за публиката. Свидетелят на комисията „Манолова“ разказа за филмче, прожектирано на такива като него, в което намиращ се в ареста техен колега - крупен предприемач, е сексуално насилван. В крайна сметка „моделът Борисов“ се саморазкри като пречупване на чужди тела със свои.
Стана ясно на широката публика онова, което знаеха малцина: че целта на прокуратурата, когато пъха в ареста някоя едра риба (предприемаческа или политическа) не е да докара нещата до съд и присъда. Целта е дълъг престой в ареста, по време на който обвиняемият да бъде телесно пречупен и духовно подчинен, за да припише парите си на когото трябва или да обещае, каквото трябва. Затова всички подобни фигури, в крайна сметка пуснати от ареста, млъкват и изчезват от публичната сфера, колкото и устати да са били преди това. С пречупването на тялото им е прекършен и духът им.
Властването чрез телесно въздействие се поддържа на всяко ниво на държавата. В крайна сметка всяко действие на властта опира до това, нечие непослушно тяло да бъде заплашено с телесна разправа. Така се превземат фирми, така се подчиняват хора, които до момента на заплахата са поддържали независими от властта позиции. Целта - почти постигната - на този модел беше да постави всички в положението на перманентен телесен страх.
Разбира се, всички тези местни тела, мачкащи останалите, са еманации на онова Тяло, което гледаме по телевизиите от 2001 г.
Веднъж назначен за секретар на МВР, Бойко Борисов започна да демонстрира мощта на своето тяло. Обърканият от хаоса на прехода народ си каза: „Ето го силния човек, който ще изгони лошите и ще въведе ред.“ Оттам нататък, възходът на Борисов зависеше от способността му постоянно да демонстрира способността си да доминира чрез тяло. Всеки, от умилени общинарки до недоумяващи западни лидери, беше заключван в мечешка прегръдка. Както знаем от разговора между „двете каки“ (чието съдържание никога не беше отречено) безброй жени са били подчинявани телесно, а впоследствие унижавани втори път, когато филмираната сцена на подчинението е била гледана и коментирана с охраната. Онези, които устояваха на това телесно обсебване, бяха насилвани „с двеста“, по думите на самия Борисов.
Самата представа за света и политиката на Борисов е чисто телесна: „бием ги“, „мачкаме“, „с по-голяма сила ще се врежем в тях“. Не случайно фискацията върху тялото периодично преминаваше във фазата на „аналната ретентивност“, описвана от Фройд: накратко казано - безгранично ядене без споделяне. Исканият подкуп от четири тона суджуци „за шефа“ за кратко вдигна завесата над този аспект на телесността на Борисов. Десетките (скоро ще станат стотици) свидетелства на потърпевши за безграничния апетит за подкупи разкрива същото явление. Да не говорим за кристално ясната анална ретентивност, демонстрирана от съхраняването на богатство в собственото чекмедже под формата на златни кюлчета.
Постоянното надебеляване на тялото Борисово беше, при това положение, съвършено неизбежно.
То трябваше да става все по-голямо и все по-ретентивно, за да оказва желателното въздействие върху останалите тела. Докато през 2002 година Тялото предлагаше на публиката мускули, през 2021 година предлагаше телесна маса. Логиката на тази мутация е ясна и опира до самата природа на опита за властване чрез налагането на страх посредством тяло. Като всяка диктатура, и тази - макар само телесна, лишена от идеология - изискваше постоянно разширяване на своя обхват. В случая - на количеството хора, страхуващи се от Тялото. Затова Тялото трябваше да става все по-голямо - за да може да плаши все повече други тела.
И тук щракна капанът. Тяло, съставено от мускули, е гъвкаво, жилаво и адаптивно към различните ситуации. То може не само бързо да реагира, но и да пада и става без особени последствия. Но тялото, съставено от лоясала маса, е съвършено друго явление. Да, то може да те смачка с тежестта си. Но е бавно, сковано и неадаптивно. Когато се спъне, пада. А падне ли веднъж - няма ставане. Остава на земята като кит, изхвърлен на плажа.
В момента Тялото е спънато и пада надолу. Това е знаковото послание на неуспеха на опита на ГЕРБ за телесно въздействие върху свидетеля на Комисията Манолова: силата на думите победи тежестта на телата.
Когато Тялото, Което дава силата на всички останали тела окончателно се просне върху земята, грохотът ще бъде чутовен; може и да падне по някоя саксия от някой перваз. Но, веднъж паднало, Тялото никога вече няма да може да стане. Ще се превърне в покорен обект на анализи и дисекции от страна на изследователите на епохата на Тялото в българската история.
