Интервюто на Слави Трифонов пред Волгин още веднъж показва, че „Има такъв народ“ е партия тип „чадър“ (в политологията - big tent party, catch-all party), която се бори за гласовете на всички обществени групи и поради това упорито отбягва да стъпи върху ясен идеологически фундамент. Партиите от този тип се градят около личността на лидера и се стремят да не отблъснат нито един избирател.
Техните каузи са максимално общи, например борбата срещу корупцията, зачитането на „волята на суверена“ чрез чести референдуми, даването на възможност на хората да избират личности чрез мажоритарна избирателна система. В крайна сметка Трифонов оставя отворена вратата и към бедните и към богатите, и към либералите и към консервативните националисти.
ГЕРБ е партия от същия тип. Хората гласуват за Борисов заради самия него, а не заради това, че ГЕРБ членува в Европейската народна партия, че подкрепя плоския данък или пък заради това, че блокира преговорите на Северна Македония за членство в ЕС. И Борисов, подобно на Трифонов се цели в целокупния електорат, без да изключва никоя обществена група и прослойка.
БСП, ДПС и националистическите формации са партии от стария идеологически модел. Те си имат някакъв политически разказ и съответните електорални ниши – БСП разчита на носталгиращите по комунизма, а напоследък – и на консервативните хора с проруска геополитическа ориентация, ДПС се крепи на гласовете на турското малцинство (движението има и избиратели с нетурски произход, но те не са привлечени от идеи), за националистите е ясно.
В Европа има много партии тип „чадър“, те доминират и в българската политика през повечето време след 2001 г. – преди ГЕРБ такава формация беше НДСВ. С изключение на вота през 2009 г., на всички парламентарни избори в България през този век партиите тип „чадър“ вземат между 40 и 50 процента от депутатските места. Те управляват, защото лесно могат да правят коалиции, няма идеологически бариери, които да има пречат да се съюзят и с левица, и с десница, и с либерали , и с националисти.
Драмата на сегашната политическа ситуация е в това, че за пръв път формации „чадъри“ заемат първите две места на изборите. При това електоралната им тежест вече е приблизително еднаква – на 4 април ГЕРБ взе с няколко процента повече от Слави Трифонов, но „Има такъв народ“ все още е във възходяща вълна, което почти ги изравнява. Пред потенциалната коалиция между Борисов и Трифонов няма никакви идеологически пречки. Но бидейки водачи на еднотипни политически формации, те са преди всичко съперници. Освен това имат и някакви сложни междуличностни взаимоотношения - в миналото са били приятели, а днес се ненавиждат.
Два фактора спънаха всички възможни коалиции в 45-то Народно събрание. Първо, Слави Трифонов се представя за радикален антисистемен играч, с което си отрязва пътя за съюзяване с някоя от досегашните „партии на статуквото“ – ГЕРБ, БСП и ДПС. А без тях правителство не може да има. Второ, другата партия-образ – ГЕРБ, за пръв път изпадна в пълна изолация. Това е резултат от твърде дългото и все по-арогантно управление на Борисов.
Ситуацията у нас започна донякъде да прилича на тази в Турция и в Унгария, макар че България е много по-далеч от авторитарната политическа система, отколкото тези две държави. В Унгария Орбан успя да постави под контрол всички институции, които на теория трябва да са независими от правителството – правосъдие, централна банка, регулаторни органи, университети. Видели се в безизходица, главните опозиционни сили в страната се обединиха срещу него. Така една странна коалиция между ултранационалисти и социалдемократи успя да спечели кметските избори в Будапеща и догодина се готви да се яви на парламентарния вот в същия формат. В Турция пък султан Ердоган успя да обедини срещу себе традиционните кемалисти, националистите от Добрата партия и кюрдите. Те спечелиха кметските избори в Истанбул и Анкара, и се готвят за решителна битка на президентския и парламентарен вот през 2023 г.
И ако за Орбан и Ердоган въобще не е сигурно, че ще загубят властта, Борисов има доста по-малък политически ресурс от тях. Затова най-логичния изход е след повторните парламентарни избори през юли да бъде сформирано някакво правителство без ГЕРБ. Това ще е повърхността на политическия процес, неговият хоризонтален публичен сегмент. А какво ще стане с по-дълбоките корени на клиентелистко-патронажната система, градена от Борисов в бизнеса и правосъдните органи, е сюжет за друг разказ.
Пламен Димитров
