Служебно правителство може да продължи така наречената “ревизия”. Могат да се правят административни проверки, да бъдат предоставяни данни на органите на съдебната власт, дее се сезира прокуратурата. Правителството трябва да намери баланс. Ако се тръгне само в едната посока – да се търси на всяка цена да се вадят далавери, може да се пропусне друго, което е по-важно.
Това заяви в ефира на Българското национално радио конституционалистът доц. Наталия Киселова.
Два указа трябва да издаде държавния глава, обясни експертът. Единият е за назначаването на служебно правителство, а вторият - за разпускане на 45-тото Народно събрание. Трябва да се вземе предвид и гласуваният от парламента мораториум върху назначенията в държавните структури.
“Тези президентски укази произвеждат своята сила незабавно, с подписването им от държавния глава”, допълни конституционалистът.
От четири важни акта на 45-тото Народно събрание, два са атакувани пред Конституционния съд, обясни още Киселова. Решението на магистратите по въпроса с мораториума ще даде отговор на въпроса може ли един конституционен орган (какъвто е НС) да ограничи правомощията на друг такъв (какъвто е Министерския съвет) да изпълнява правомощия, предвидени в закон.
По думите й има още едно важно решение на Конституционния съд - по въпроса със суперпрокурора, който да може да разследва обвинител №1 и неговите заместници. Ако промяната бъде определена за противоречаща на основния закон, следващият парламент се връща в изходна позиция - ще трябва да преуреди въпроса.
При Изборния кодекс централният въпрос касае машинното гласуване, отбеляза доц. Киселова. Според нея ситуацията е пренавита - гласуването остава смесено, тъй като хартиените бюлетини ще останат налични. Конституционният експерт не смята, че това е форма на образователен ценз, каквито твърдения има от критиците на машинния вот. Според Киселова тези аргументи са “необосновани”.
