Една от къщите за мъчения бандитите наели от служителка в ДАНС. МВР е спало 31 месеца, работили в грешна посока. Да се публикуват имената на депутатите гласували против доживотно наказание за отвличане, настоява разследващият журналист
Слави Ангелов е журналист във в. “24 часа”. Автор е на документалните бестселъри “9 милиметра” и “Взлом”. Тази седмица излезе и разследването му за бандата “НАГЛИТЕ”, която отвлече тринайсет и уби двама.
Интервю на Стойко Стоянов
- Слави, на книжния пазар вече се продава новото ти разследване за бандата на Наглите. Какви истории си събрал, какво не знае обществото за тези жестоки мъже?
- В “Наглите” съм описал цялата история на бандата – от първото им отвличане – на студента Илиан Цанев, до последното – на студента Румен Гунински, и последвалите арести в края на декември миналата година. Почти всички жертви разказват в книгата от първо лице какво са преживяли в плен, как близките им са събирали парите, как са предавали откупа. Разговарял съм включително и с Васил Маникатов, който в момента излежава присъда в Бобовдол, с Велислав Величков, Борислав Атанасов, ученика Джорджио Марков, семейство Бончеви, семейство Цаневи, с Киро Киров и сина му Иван.
В книгата има и много информация за интригите в бандата – за какво са се карали, как са делили парите и как, в резултат на вътрешното напрежение един от бандата – автокрадецът Иван Сапата, е застрелян и заровен в Плана планина.
- Имаше политически спекулации, че операцията по арестите на “Наглите” е полицейски и медиен балон, това ли са бандитите, които безнаказано тероризираха хората за пари?
- Със сигурност са те. Книгата “Наглите” обаче не е присъда срещу тях, нито обвинителен акт. Но тя разкрива механизма, по който МВР стига до тях. Има двама защитени свидетели, които са дали много подробни показания срещу колегите си. Единият от тях – Вальо Ихтиманския, е бил от ударното ядро на групата – точно тези, които са отвличали, пазили пленника. Той разказва всичко. Два дни след него проговаря и човек от т. нар. логистично ядро на “Наглите” – автокрадците, които водят преговорите със семействата на отвлечените. Гребеца дава показания срещу колегите си и осветява и тази част от бандата.
Свидетелствата на тези хора се потвърждават от много доказателства – открити и разпознати са къщите на ужасите, където са държани жертвите. Там е намерено тяхно ДНК, отпечатъци както на отвлечените, така и на част от задържаните. В къщата в Бърдо са открити 3 предмета, взети от Киро Киров при отвличането му.
Предстои, разбира се, да се произнесе съдът, но доказателствата този път изглеждат доста сериозни.
- Колко и кои са жертвите, как са избирани?
- Става въпрос за общо 13 души отвлечени и двама убити. Има един ученик – Джорджио Марков, двама студенти, жена – помните – Камелия Бончева. Единственото обединяващо между тях е, че обикновено някой от групата познава жертвата си. Смята, че близките му ще съберат пари. Така са ги подбирали.
В един момент, когато вече започва много да се шуми около бандата, Наглите решават, че трябва да отвличат хора, които са или разследвани за някакви престъпления, или с негативно обществено положение. Така отвличат Васил Маникатов, Борислав Атанасов и митничаря Жоро Пурата.
Любопитна подробност е, че автокрадецът Юлиян Лефтеров сам предлага да го отвлекат, за да вземат пари от вуйчо му. Има данни, че двамата са отглеждали холандска марихуана в големи количества и Юлиян не е бил доволен как си делят парите. Затова предлага да инсценират отвличането му и да вземат тлъст откуп от вуйчо му.
Вместо да го скрият някъде в къща обаче, както си е с белезниците на ръцете и качулка на главата, те го водят в Плана планина. Там предварително са изкопали дупка. Бутат го вътре и според разкази на Любо Гребеца един горублянски бандит – Вальо Бореца, го разстрелва. С джипа, с който го отвличат, има общо четирима мъже, между които е и Иван Сапата, който обикновено води преговорите с близките. По ирония на съдбата няколко месеца по-късно той е застрелян при подобни обстоятелства, недалеч от лобното място на Лефтеров.
- Какъв откуп е искан за отвлечените, колко е платено?
- За всички отвлечени са поискани общо 39 милиона и 450 хиляди евро, а са платени малко повече от 3 милиона евро. В книгата има подробна таблица какви са сумите във всеки отделен случай. Рекордният откуп е поискан за живота на Ангел Бончев – 10 милиона. Може да се каже, че той е човекът, с който Наглите се държат по най-брутален начин. По-леко е преминал пленът на ученика Джорджио и на Борислав Атанасов.
- За какво са харчили откупите, къде са ги инвестирали?
- Парите са харчени за живот – за дрехи, почивки. Лидерът Йожи обичал да залага в казина.
- Допускали ли са грешки бандитите, оставяли ли са следи?
- Започват с грешките още от първите случаи. Вальо Ихтиманския например решава да проговори, защото е уличен, че е наел една от къщите с договор, забележете, със служителка от ДАНС. Тя, естествено, не е знаела за какво ще се ползва къщата. Гребеца пък оставя своя ДНК върху една SIM карта и по една радиостанция, които са подхвърляни на близките за комуникации.
- Как обясняваш безсилието на МВР да противодейства на отвличанията почти 3 години?
- МВР е спало в продължение на 31 месеца. Още при четвъртия случай майката на ученика Джорджио им е посочила чрез човек от престъпния свят по-голямата част от групата. Вместо да ги разследват, антимафиотите са подозирали свои колеги – барети, щурмоваци в ГДБОП. Разследвали са дълго по погрешна следа и един бивш командос от отряда във Врана.
- Как започва разплитането на престъпленията?
- Двамата защитени свидетели са помогнали изключително на МВР и прокуратурата. Единият от тях отива, воден от абсолютно благородни подбуди, при министър Цветан Цветанов и му разкрива двама от бандата. Така започва всъщност разплитането на аферата.
- Интервюирал си и жертвите, и роднините им, чия история е най-зловеща?
- Всяка история е тежка. Изключително съм благодарен на тези хора, които ми се довериха, за да разкажа за най-голямото им изпитание в живота. Тази книга е посветена на тях. Целта ми е хората да я прочетат, да изживеят това, което те са преживяли в плен и да протестират срещу безсилието и бездушието на държавата през тези 31 месеца.
- Искат ли отвлечените да отмъщават за преживяното?
- Те чакат с голямо нетърпение делото да влезе в съда. Оптимисти са, но повечето смятат, че Наглите няма да получат достатъчно тежки присъди.
- Има ли неразкрити нива над арестуваните, съществува ли връзка между бандата за отвличания и лица от операция „Октопод”?
- Единствената връзка между двете операции на МВР е Антон Петров-Хамстера. Доколкото съм запознат обаче, доказателствата, че той е ръководил групата за отвличания и им е посочвал кого да отвличат, не са достатъчно сериозни. Нещо повече, в свидетелствата, които дават Наглите, те разказват подробно кой точно кого е предложил за отвличане и това се потвърждава от действията им при всеки отделен случай.
Няма тайнствен човек зад тях. Просто МВР спа твърде дълбоко и те си повярваха прекалено много. При отвличането на Румен Гунински директно са се подигравали с МВР. Пращали са съобщения на бащата: “Отиди с парите пред “Метро” в Младост, че е евтино и колегите (антимафиотите – бел. ред.) ще могат да си купят нещо”.
- За престъпленията си „Наглите” могат да получат максимум 10 години затвор, защото ще бъдат съдени по стария закон. Защо депутатите не приеха доживотна присъда за отвличания?
- За съжаление адвокатите в парламента забавиха твърде много въвеждането на по-тежки наказания. Смятам, че трябва да се извадят имената на хората от правната комисия и да се опише кой от тях как гласува. Не може депутати от опозицията, които управляваха до вчера и в техния период на власт станаха 11 от общо 13 отвличания, да твърдят пред нас днес, че е опасно да се дава доживотна присъда, защото похитителите щели да започнат да убиват жертвите си.
Разбирате ли за колко нахална теза става въпрос? Как така ще убиват? Не само, че няма да убиват, но няма и да отвличат. Доживотната присъда трябва да служи най-вече превантивно – за да се страхуват да вземат хора в плен срещу откуп. Естествено, това на депутатите им е пределно ясно, но те не са юристи, а адвокати и мислят за момента, когато ще излязат от Народното събрание и ще се върнат към професията на защитници. Имената им обаче трябва да се посочат публично, за видят хората за кого са гласували и следващия път да се замислят дали ще повторят.
Въобще идеята на книгата “Наглите” е хората да се събудят и да търсят по-остро правата си. За да не се повтаря никога повече тази ужасна история.
Frognews.bg публикава един от най-впечатляващите откъси от документалната книга НАГЛИТЕ
Вальо Бореца застреля Сапата
пред Релето и Гребеца
При отвличането на Киро Киров Вальо Ихтиманския изкара най-лесните пари в живота си. Той се върна от Чехия три дни преди бизнесменът да бъде освободен. Беше се провалил в чужбина. Завлякоха го с пари и затова се прибра в България, въпреки че искаше да остане там за постоянно.
Но пък като се обади на Йожи, веднага се намери работа за него. Помолиха го да пази Киро Киров и той стоя в къщата над Вакарел в последните 3 денонощия от пленничеството на бизнесмена. На втория ден му казаха, че са взели парите. Йожи дойде да го види с домашния си любимец - японско бойно куче от породата акита. Беше го водил и в къщата за пленници в пернишкото село Гоз.
Йожи обясни на Вальо, че е имало малък проблем с парите, защото синът на Киров не е хвърлил сака от моста на 17-ия километър от София. Наложило се човек от групата да поеме риска да се качи горе на магистралата и да го вземе. Каза му също, че ще освобождават пленника следващата вечер.
Тогава пристигнаха с джип "Мерцедес ML". Измиха Киров със спирт и вода и му дадоха да облече нови дрехи. Джипа шофираше Релето, до него седна Йожи, а отвлеченият беше отзад между Вальо Ихтиманския и Киро Шкафа. Още същата нощ, след като освободиха Киров до хотела в Горна баня, почистиха къщата над Вакарел. Шперплатовата клетка, в която държаха бизнесмена, беше разглобена, а химическата тоалетна - изхвърлена.
Сапата и Йожи разделиха поравно парите от откупа. Вальо Ихтиманския получи 40 хиляди евро в найлонова торба. Крадците си разделиха по 70 хиляди. Любо Гребеца пак си ги закопа в гората над Драгалевци. Ходеше от време на време и си вземаше по малко. Другите също криеха дела си от откупа.
След освобождаването на Киров, независимо че бяха взели рекордна до този момент сума - 517 хиляди евро, отново се разразиха скандали в бандата. Вальо Ихтиманския и Сапата искаха да приключат с отвличанията. Йожи и Прокопи настояваха да продължат. Сапата пък за пореден път се скара с Гребеца - каза, че му е омръзнало да го носи на гръб. "Ти стоиш само настрани! Не поемаш никакъв риск!" - обвиняваше го Сапата, който и в последната акция водеше с есемеси преговорите. Напрежението между двамата се подклаждаше тайно и от Йожи. След като по-малко от 24 часа по-късно Сапата беше застрелян, точно Йожи пусна слуха, че двамата автокрадци са се скарали, защото Гребеца е откраднал лизингов джип БМВ X5 на негови близки хора, което е станало повод да си развалят отношенията. Това обаче не беше вярно.
Според МВР най-вероятната причина за разстрела на автокрадеца е наглата кражба на 7 чисто нови беемвета и два миникупъра от митническото бюро в Суходол в нощта срещу 9 април. Лимузините бяха оставени на паркинга отключени, а ключовете за тях - на таблата им. Даже резервните ключове бяха оставени в жабките. Апашите само отрязаха част от телената ограда, за да ги изкарат на собствен ход. Разследващите смятаха, че зад този удар стои Сапата.
Той бил засегнал силно интереса на застрахователна компания, която маркирала чисто новите автомобили. В подземния свят се говореше също, че по това време някъде в София е бил откраднат и голям строителен кран, застрахован в същата компания.
От друга страна обаче, е всеизвестно, че никой не изплаща обезщетения за откраднати коли, оставени отключени и с ключ на таблото, както бе и при наглия обир в Суходол. Нещо куцаше в тази версия.
Може би Сапата беше ядосал застрахователите заради други кражби или пък заради самия факт, че си позволява да посяга на "техни" коли, независимо че нямаше да им се наложи да изплащат обезщетения. Най-вероятно интерес от смъртта му имаше и Йожи, който между другото след убийството пое неговата роля в бандата - да комуникира със семействата на отвлечените. Възможно бе и Вальо Бореца да е получил поръчката от друг човек. В МВР не изключваха и версията, че Сапата е отстранен, защото е заподозрян като предател в групата. Иначе самото убийство стана по същия сценарий като това на Юлиян Лефтеров, в което 3 месеца по-рано участва и самият Сапата. В интерес на истината до последния си миг той не се усети какво неприятно нещо ще му се случи.
На 12 април, неделя, часове след като бяха прибрали откупа за Киро Киров, той си почиваше в апартамента си в софийския кв. Редута. Привечер по телефона му се обади един от приятелите му крадци - Гребеца или Релето, и му обясни, че трябва да се видят, за да обсъдят нещо важно. Каза, че ще мине да го вземе и го помоли изрично от съображения за сигурност да не взема мобилните си телефони и да изключи камерите, с които наблюдаваше подстъпите към дома си. От своя страна Сапата каза на жена си да изключи охранителната техника. Бременна в 9-ия месец, тя го направи, защото нямаше как да знае, че по този начин разкриването на убийството на съпруга й ще се отложи с цели 9 месеца.
Гробът на Сапата не беше изкопан предварително. Релето, Гребеца и Вальо Бореца го закараха в Плана планина, недалеч от поляната, където убиха и заровиха Лефтеров. Там спряха и Сапата и Вальо излязоха от черното БМВ X5 - същото с което отвлякоха Киров и взеха откупа за живота му. Според Гребеца двамата започнаха оживено да говорят зад джипа и в един момент Бореца извадил пистолет и застрелял колегата им в главата.
После тримата натовариха трупа в багажника и 3 километра по-нагоре изкопаха дупка и заровиха трупа. Гребеца разказа всичко това подробно, докато Релето твърдеше, че убиецът бил с маска на главата и той не го бил разпознал. По-късно полицията установи, че Вальо Бореца е имал контакти с Тони Хамстера, с Йожи, Сапата, Релето и Гребеца. Малко преди ареста на Наглите обаче наемникът избяга в Гърция. След убийството на Сапата страхът се настани между Наглите. Не всички знаеха какво точно се е случило с него. Нито защо. Мнозина се чудеха - "дали пък аз няма да съм следващият"? Когато се събираха обаче, Наглите не обсъждаха съдбата на Сапата, а следващите си подвизи.
Те решиха, че ще направят два бързи и големи удара за максимално кратко време. По този начин искаха да внушат на полицията, че си има работа с две различни банди за отвличания. След двете акции се договаряха да направят дълга почивка. Между другото точно така се и получи, въпреки че похитителите едва ли си представяха почивката в единични килии на Националната следствена служба. След като бяха свикнали в последните 24 месеца да отдъхват от тежката работа, пръскайки по 30-40 хиляди евро на месец в барове, казина и хотели в Западна Европа и Латинска Америка.
След убийството на Сапата до следващия им удар оставаха цели 4 месеца. Те бяха използвали вече три пъти къщата над Вакарел, така че трябваше да сменят мястото. Докато търсеха подходящ "затвор" за пленници, съпругата на застреляния автокрадец роди дъщеричка. В същото време близките на Сапата нямаха абсолютно никаква идея къде се намира той.
По това време Наглите решиха този път да не наемат къща край София, а апартамент в столицата. Щяха да отвлекат следващата си жертва, облечени с дъждобрани, защото къщата му имаше охранителни камери. За нападението автокрадците осигуриха тъмен джип "Мерцедес ML", който беше опожарен, след като взеха откупа. Следващият пленник усети, че го държат в апартамент, защото добре помнеше, че преди да го вкарат в стаята, се движеха в градски условия.
После влязоха в подземен гараж. Там го изкараха от колата и се изкачваха по стълби - 7-8 стъпала, след това завиха вдясно и пак 7-8 стъпала, преди да влязат в жилището. Освен това по време на 15-дневния плен мъжът чуваше шум от движение на автобус и тролей. Явно до апартамента, в който го държаха, минаваше голям булевард. Нападнаха го вечерта на 23 юли пред дома му в софийския кв. Симеоново.
