След като се появиха оди в социалните мрежи на няколко дами, посветени на Бойко Борисов в оставка, дойде време и на истинската поезия. Поетът Кирил Кадийски казва, че ножът е опрял до кокала и ни изпрати едно свое произведение, което е озаглавил: ”Плач за една озлочестена и вече изоставена някогашна девица” и също е посветено на вожда Борисов. И не само на него....
Я кажи ми, мила ми девойко,
кво тъй страдаш, че се срути Бойко?!
Рутил цял живот насам-натам,
ето че се срути вече сам.
Но ще кажеш, той ни е герой,
още приживе ще има той
паметник - кат Александър Първи
и народът все към него ще се върви.
Аз не съм кат тебе в стих добър,
но ти пиша в стих за твой хатър,
виж ма, виж ма как ги само дипля ,ма,
нищо че си немам руска диплома,
то човек не му ли иде отръки и свише
като теб с краката все ще пише,
и ще да приказват: - Дрънка с лира,
ама ни от дума, ни от стих отбира,
или пък отбира сал от бира
и едни такива тя ги дрънка!
От веригата с дрънкала тя е брънка,
но се къса пустата верига
и на нея чак й се повдига,
сякаш че от Него тя е бременна,
но на Него хич не му и дреме на...
на оная работа, бе... Пунта Мара
е живота! Той да им го вкара,
па да става там каквото ще...
ама напоследък въобще
чуди се какво ли вече става,
че не става... с пустата позиция корава?!
Май ще трябва бруса да смени... Но всеки я
знае тая, щом веднъж опре до мекия!...
Боже мой, стихът ми как се лее,
сякааш Ивето сама с елей е
тръгнала пак ГЕРБ да разкрасява
и с мерак да го „благословява”.
В римата и мен ме вече бива,
че съм предан ученик на Ива,
те това е - неин ученик,
значи като нея съм велик!
Ето още рими: бърборива,
сива, блива, самодива,
и съставна рима: само дива.
Ехото отвръща: ива... ива...
Ива,ива, китко миризлива,
нещо и в стиха те май не бива,
не в талантеца ти е въпроса –
римите не мож ги ти скопоса,
реч не иде тук за стил и нов, и ярък!
И затуй ти правя аз подарък,
малко по-кадърни стиховце,
разбираеми и за овце:
затисни ги с китка от чемшир,
росна китка от сърце, когато я
сложиш върху рухналата статуя
на оплювания ти пишман кумир.
КЪМ ТЕБ, ЛЮБИМИ
(епитафия)
Чакай, Боко, не изчезвай, чуй,
остани при нас! О, спри! Недей!
Има изход, знам какъв е начина!
Ако труп студен е вече твоя х ...,
то за него хладен мавзолей
ще е мойта п.... все разкрачена...
Под разпусналата вейки ива
гроба ти със сълзи ще полива
твойта Ива – ива миризлива... ива... ива..
Скалъпил и дарил:
Бай Коце Каруцаро, от Княжево
