Служебното правителство да възстанови орязаните средства на Българското национално радио. За това настояха от Асоциацията на европейските журналисти в България в деня, в който новото правителство на Румен Радев встъпи в длъжност. От там поискаха обществената медия отново да получава средствата си в пълен размер.
До тук се стигна, след като на изпроводяк кабинетът “Борисов 3” взе внезапното решение да намали бюджета на БНР. Причината - необходимостта от финансиране на допълнителни разходи на Министерството на здравеопазването в борбата с пандемията.
Намалението засегна и трите обществени медии – Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио и Българската телеграфна агенция (БТА).
Намалението е пропорционално на субсидията за трите медии, но засяга най-силно Българското национално радио, тъй като останалите две медии – БНТ и БТА получиха от Министерски съвет допълнително, съответно, 20 млн. и 2,75 млн. лв., за да покрият свои целеви нужди.
От трите медии, единствено БНР не е получило допълнителни средства, а бюджетът му е орязан с близо 1 млн. лв. Това е очевидна несправедливост, която е възможно да показва и отношението на бившите управляващи към БНР като медия. Тази несправедливост може да бъде поправена от служебния кабинет.
Асоциацията на европейските журналисти се присъединява към призива на ръководството на радиото и към този на неговия обществен съвет за възстановяване на субсидията.
“Смятаме, че е дошъл момент за реформиране на принципите на финансиране на обществените медии в България, така че тези медии да не са така зависими за финансиране от управляващите. Законодателна промяна в тази посока трябва да е един от приоритетите на следващия парламент. Подобно предложение бе внесено след широки дискусии още в 44-ото Народно събрание, но то така и не намери време да го гласува, а животът на 45-ото бе твърде кратък, за да стигне изобщо до подобен фундаментален за една демокрация въпрос. Финансовата независимост на обществените медии е ключова за предоставяне на качествена услуга на обществото и ще осигури възможност за реализирането на цялостната професионална трансформация – дигитална (технологична) и оптимизиране на журналистическите екипи, за да продължат да имат тези медии полагащото им се място в обществения живот”, посочват още от АЕЖ.
