Когато съдбата на цели народи и държави е зависила само от един човек, това винаги е завършвало трагично. Такава е логиката на тоталитарни и диктаторски режими. Хитлер, Сталин, Кадафи, Саддам и пр. са познати примери. Как допуснахме да се окажем в подобно положение е тежък въпрос, който трябва да бъде решен спешно.
Служебното правителство и предстоящите предсрочни избори са свеж полъх, който за малко измести зловонието на досегашното управление. Не бързайте да въздъхнете облекчено, защото бриза, както е известно, сменя посоката два пъти в денонощието.
Парламентарната комисия за проверка на управлението на Борисов направи важна стъпка в посока на прозрачността. Мая Манолова се справи с дивата реакция на депутатите от ГЕРБ, които надминаха себе си във варварските опити да заглушат гласовете на проговорилите за корупцията в Борисовия модел.
Служебният кабинет на Стефан Янев ще продължи – поне такива са очакванията на немалко българи – в същата посока. Добре, но крайно недостатъчно. Каквито и разкрития да се направят, колкото и свидетелства за рекет, заплахи, кражби и морална деградация да излязат на светло, те в крайна сметка ще отидат в прокуратурата. Същата, която от години е в ръцете на Пеевски и Борисов – спомнете си как бяха „избрани“ Цацаров, а след това и Гешев. Болшевишката матрица, по която се осъществява дейността на тази важна институция – ексгенералният прокурор на Русия Юрий Чайка бе посрещан от Борисов и Цацаров като генерал-губернатор в София, а прокурорите ни се обучаваха да борят корупцията в Москва – предполага всички папки с доказателства за ужасяваща злоупотреба с власт да потънат или да брадясат в безкрайни ялови проверки.
Иван Гешев досега игнорира брутално поредица скандални разкрития: разследването на АКФ „Осемте джуджета“, казусът с отравянето на бизнесмена Гебрев, синът му и техен колега, опитите да бъде присвоен завод „Дунарит“ от офшорка на Пеевски, фалирането на „Булгартабак“, дадените, според Васил Божков, 67 милиона такса „спокойствие“ за Борисов чрез финансовия тогава министър Горанов, разграбването на активите на КТБ, придобиването на ТЕЦ „Варна“ и пристанището до него от Доган, контрабандата на цигари от „Булгартабак“, трафикът на каптагон от България към терористични организации и пр. Е, как си представяте, че същият човек изведнъж ще се задейства в името на закона, след като не го е правил досега. Ударите през последните десетина години са били избирателни и най-често срещу неудобни на Борисов и неговия приятелски кръг бизнесмени, журналисти, адвокати и пр. Да не говорим за отвратителната акция срещу кметиците на „Младост“ Иванчева и Петрова и издевателствата, на които бяха подложени в ареста. През същата свинщина минаха десетки българи, набедени за виновни за нещо – някои се разболяха, има и починали…
Нито едно дело срещу представител на властовия връх. Провали по знакови дела. Това е довело до срив в доверието към Иван Гешев – едва 10%, според „Алфа Рисърч“. (Според непубликувани проучвания доверието към Гешев е между 2-3%) Да се чувстваш комфортно при 90 на сто неодобрение е предмет на медицината...
Гешев превърна прокурори и следователи в мамелюци, сковани от страх за местата си. Възлага им дела с политически мотиви, повдигане на обвинения като репресия, а при обществена реакция ги изважда на протести. Специализираните съд и прокуратура може и да са създадени с добри намерения, но бяха превърнати в наказателен орган на задкулисието във властта.
Някои наблюдатели смятат, че Гешев би предложил услугите си на новите управляващи, само и само да запази поста си. От друга страна, ако е верен на Борисов и очаква той да се върне отново във властта, може да блокира целия процес на излизане от режима на диктатура.
Съдбата на България и нейните граждани досега бе в ръцете на Борисов-Пеевски, но изборите промениха това. Сега обаче ключът е у Гешев. Страхът, незаинтересоваността, това не ме засяга, позволи законодателни извращения, които предоставиха на главния прокурор неограничена власт. Този проблем трябва да бъде решен. Самият факт, че цяло едно общество и държава зависят от човек, известен повече с полицейския си манталитет, отколкото с правната си експертиза и с едва 10% обществено доверие, е позорен не само в настоящата ситуация, но и в исторически план. Политиците дължат на гражданите решението на този абсурд.
От Go home до go to jail има една крачка. Доказателства бол.
Огнян Стефанов
