На 11-ти ноември 1989-та не се случи нищо особено. На информационното табло в гимназията ни все още висяха агитационни материали, най-вече свързани с прясно отминалия 7-ми ноември — ден на Великата октомврийска социалистическа революция. Както вчера, учителките все още си бяха другарки, а с известни изключения пионерските връзки си бяха по вратовете.
По някакъв перверзен начин тази отиваща си седмица ми напомни точно за 11-ти ноември 1989-та. А с поведението си в последно време г-н Борисов ми прилича на онези магазинери от късния соц, които продават неща под тезгяха и могат да те уредят с каса "Кока-Кола", бутилка уиски или стек "Kent". Точно онзи профил хора, които никой не можеше да понася, но всички се стремяха да бъдат близки с тях. И за една продадена "под рафта" бутилка червено "Джони" хората бяха готови да се направят на маймуни пред магазинера. До такава деградация ни беше докарал социализма.
Г-н Борисов се стреми да внуши, че просто това е неочаквана ревизия на търговския обект, но ние все пак не трябва да забравяме кой раздава червеното "Джони" (тук следва дебелашки смях в стила на учителя му Бай Тошо). И че — като мине тая ревизия — ние отново ще се наредим на опашка пред магазина, за да ни даде отново той това, което друг не може да ни даде. И да ни уреди с това, с което друг не може да ни уреди. Защото, какво е една държава без магазинер с връзки? Ето го — бръкне под рафта, ваксина извади, боднеш се, първа игла, втора игла, готов си. Уау.
Важният въпрос обаче е не какво е една държава без магазинер с връзки, а дали това е държава? Г-н Борисов основателно разчита на това, че ние сме забравили какво представлява държавата всъщност. А и горчивата истина е, че отминалите повече от три десетилетия не ни помогнаха да разберем особено какво е държава — то не бяха кризи, то не бяха рекети, мутри, мултигрупи, пирамиди, изядени спестявания и какво ли още не. Вярвам, ще се обединим около разбирането, че нямаме особено добри спомени от "прехода".
Десетилетното управление на г-н Борисов даде много възможности на много хора и много малко възможности на мнозинството от хората. Липсата на реални възможности промени нашето общество и вижте само в какво сме се превърнали — в едни хора, които чакаме да ни подмине джипа и да ни подхвърли нещичко. Ние се превърнахме в нация, чиято радост се измерва с неговата визита.
Имаме по-малко от два месеца, за да се отърсим от това разбиране. Имаме по-малко от два месеца да приемем и осъзнаем, че ние имаме възможности и просперитета ни зависи от нас и няма нищо общо с този човек. Имаме по-малко от два месеца, в които да изчистим главите си от набиваното като с чук схващане, че без г-н Борисов няма управление. Има. И това е управлението, което идва.
Всъщност, ние трябва да осъзнаем едно много простичко, но много важно нещо. Че жадните за истинска свобода и истинска демокрация хора са много повече, отколкото той си мисли. И че всеки един от тях е по-голям от него.
Facebook, Мартин Димитров
