”Свободата ни зависи от свободата на пресата. Едното не може да бъде ограничено, без другото да бъде загубено” - Томас Джеферсън.
Един въпрос ме гложди от едно известно време. Той не е по някакъв нов или пък несъществуващ проблем. Свободата на словото у нас ме притеснява. По-скоро липсата й.
Представете си горчивината, с която в съдържанието на едно иначе прекрасно списание с международно признат статут, каквото е L’Europeo, открих материал със заглавие “В лодката на Бойко Борисов”.
Не исках да се качвам в тази потъваща лодка, но се оказах насред екипаж, гребящ нахлуващата в нея вода.
Напоителното интервю на вече бившият премиер Бойко Борисов беше първото по рода си от над година. Лидерът на ГЕРБ упорито бягаше от напористи журналисти, защото се притесняваше, че те ще дръзнат да го питат нещо неудобно. Затова Борисов седна в удобно кресло срещу удобен събеседник - проектоминистъра на туризма Любен Дилов - син - издател на L’Europeo в България. Идилия…
Днес в потъващата лодка на Борисов бяха набутани още куп зрители на националния български ефир. Защото част от това напоително интервю бе излъчено в сутрешния блок на Нова телевизия. Причините за това не са ми известни. Едва ли някога бих разбрала как в брилянтната редакторска глава хрумва да преизлъчиш едно откровено пропагандно интервю, което е взето в деня за размисъл преди редовните парламентарни избори на 4 април. Няма да си обясна защо зрителите на една от най-големите теливизии в България, която има претенции за спазване на журналистическите стандарти, излъчва интервю, в което Борисов обясни съвсем гордо как проблем със свободата на словото у нас няма и как той съвсем целенасочено избягва появата си в телевизионни студиа, защото оставил на своите опоненти сами да се излагат.
Уважаеми колеги, това не е нормално. И не е нормално поради няколко причини.
Първо, защо някой не попита скъпия Дилов защо той е най-привилегирован? И аз ли трябва да се жертвам за кандидат-министър, ако искам Борисов да седне срещу мен, за да го питам нещо? Второ - нормално ли е в една уж демократична държава от национален ефир да се пропагандира откровено антидемократично мнение, което излиза от устата на един уж демократичен лидер на тази уж демократична държава? Нормално ли е от национален ефир да се чуват тези като “острата опозиция е тъпа”, “протестите са опит за преврат от олигархията”?
Не ме разбирайте погрешно - идеята на L’Europeo да проследи историята на българските министър-председатели е добра. Това дава контекст, а той е важен. Освен това - се задават уж едни и същи въпроси, а Нова телевизия излъчва откъси от всички видео материали.
Сиреч няма някаква открита тенденциозност и ясно заявени пристрастия. Интервюта са направени с всеки жив министър-председател, който се е съгласил. И в това е проблемът.
Защото Борисов не се съгласява да говори пред другите. Борисов се съгласи да говори пред свой - депутат от ГЕРБ, кандидат за министър в проектокабинета Любен Дилов - син. Защо? Само те си знаят. Ние можем само да спекулираме.
Мен ме вълнуват обаче други неща. Вълнува ме защо Бетина Жотева бе избрана отново за председател на Съвета за електронни медии. Вълнува ме защо гилдията не се трогна от печалното ни ново 112-то място по свобода на словото и продължава да се плъзга по тази стръмна плоскост с багер и да копае ново дъно всяка година. Такива неща ме вълнуват. А не лодката на Борисов.
Джесика Вълчева
