Докато в целия Европейски съюз ваксинацията срещу COVID-19 тече с пълна сила, една членка на блока продължава да изостава значително - България. Измъчвана от забавени доставки, скептицизъм относно препаратите и лошо управление на кризата, страната отчита най-ниския процент на брой ваксинирани в ЕС. Към средата на месец получилите една инжекция от препарат срещу инфекцията са едва един на всеки десет души.
Ето така започва поредната статия в международно издание, която забива нов пирон в ковчега на репутацията на България зад граница. Повод отново е справянето със здравната криза и въпреки хвалбите на предишното управление, че страната ни се справя супер по всеки параграф. Ваксинацията, впрочем, бе един от последните поводи за гордост. Така и обаче не изплувахме от дъното на ЕС по брой ваксинирани, а заявките са за постигане на колективен имунитет е през лятото.
ФрогНюз припомня още, че в момента по линия на ваксинационния план се случва друг задочен конфликт - настоящият служебен министър в МЗ д-р Стойчо Кацаров промени приоритетите на ваксинационния план, а критика почти незабавно дойде от неговия предшественик - проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ, който заяви - решението ще забави имунизацията у нас, която иначе вървяла супер. Уви, не е съвсем така…
Ето и останалата част от материала в Politico:
Много държави в ЕС са напът да постигнат целта на Европейската комисия за ваксинация на 70% от възрастното население в държавите членки. Целта е това да се случи през лятото. Но България може би ще постигне това през февруари 2022 г. Дори страни като Румъния и Латвия за поставили почти двойно повече първи инжекции.
В същото време България отчете една от най-високите смъртности вследствие на инфекцията в целия Европейски съюз по време на третата вълна. И въпреки че през последните седмици случаите намаляват, експертите се притесняват, че бавните темпове на ваксинация означават едно - краят на пандемията няма да дойде скоро.
“Ако не забързаме имунизацията, ще продължаваме да ставаме свидетели на нови и нови вълни на инфекцията, както и смъртност сред уязвимите групи”, предупреждава пред Politico здравният експерт, базиран в Испания Дафина Добрева.
Един от основните фактори за забавянето в България е решението на правителството да заложи основно на ваксината срещу COVID-19 на Оксфордския университет - AstraZeneca. Препаратът е с по-достъпна цена и е по-лесен за съхранение от препаратите, създадени на базата на иРНК технологията. Поради тази причина София не се възползва от цялата си квота от ваксината на Pfizer/BioNTech.
“Това не бе непременно лошо решени към онзи момент. Но въпреки това да се разчита предимно на една ваксина без да се поръча задоволително количество от останалите се оказа грешен подход в дългосрочен план”, заяви пред изданието пулмологът и бивш депутат д-р Александър Симидчиев.
Това много бързо стана очевидно заради намалените доставки за целия ЕС. Но не само проблемът с недостига на дози се оказа предизвикателство пред София. Първоначално България приоритизира лекари и всички работещи на първа линия в борбата с пандемията. Сред тях бяха и учителите, както и работещите в старческите домове. Но колебания по отношение на ваксинацията в тази първа група също забавиха процеса.
За да ускори процесите по ваксинация, България въведе така наречените “зелени коридори” - схема, която позволява на всеки желаещ да се ваксинира, независимо дали попада в някоя от приоритетните групи, или не. Така през февруари хиляди хора се наредиха на опашки пред центровете и 30 хиляди души получиха доза от препарат само в рамките на три дни.
Успехът обаче бе краткотраен - зелените коридори бяха прекратени само няколко дни по-късно заради острия недостиг на количества. Междувременно се появиха твърдения, че остри случаи на тромбози са свързани с Оксфордския препарат, което още повече засили скептицизма.
Повечето граждани на страните в ЕС искат да се ваксинират възможно най-скоро. В България това са едва 19%, показва проучване на "Евробарометър", проведено по-рано тази година. В същото време много българи все още не приемат сериозно коронавируса. Повече от половината граждани са на мнение, че той е изкуствено създаден, а 17% смятат, че той не съществува.
Критиците твърдят, че държавата не е направила много, за да мотивира хората да се ваксинират и да разсее колебанията.
Поредица от грешки в управлението, забавяне на разпространението и лошата здравна инфраструктура също осуетиха усилията на страната да използва ваксините като оръжие. Амбулаторната помощ в страната зависи до голяма степен от общопрактикуващите лекари, които не бяха вкарани в процеса веднага.
Миналия месец джипитата трябваше да се редят на опашки с часове, за да получат дози от препаратите срещу COVID-19. Миналата седмица дори се стигна до напрежение.
Опит да усъвършенства процеса направи в понеделник новия здравен министър д-р Стойчо Кацаров - член на служебното правителство, което пое властта в страната миналата седмица преди предсрочните избори през юли. Кацаров заяви, че здравните власти трябва да обособят логистични центрове, които да предоставят ваксини на лекарите по тяхно искане на седмична база.
Опитът България да ускори процеса по ваксинация като даде възможност за записване на часове остави хората с приоритетен статус (възрастни и хронично болни) настрани поради труден достъп.
Към днешна дата голям процент от хората в европейските държави са получили поне по една доза. България изостава драстично по отношение на възрастните. В понеделник д-р Кацаров обяви нов ваксинационен план, с който се цели решение на точно този проблем.
превод и редакция: Джесика Вълчева
