„Банките, банките само банките могат да променят из дъно мисленето на хората в това преломно време… Но ако са перфектни!“ Така Атанас Буров е проектирал онази България след 1918 г.
Изминаха 7 години от удара срещу Корпоративна търговска банка (КТБ), но истината за нейното фалиране все още будят много въпросителни. Този фалит – на 04.06.2014 г. – не е случаен. Зад него стоят много заинтересовани лица – и Доган, и Пеевски, и Цонев, като глава на Бюджетната комисия и Орешарски, като министър-председател. А най-големият парадокс в историята на третата българска държава е, че Орешарски стана премиер имено с помощта на тази банка. Силата на този провал бе проектирана от БНБ начело с Иван Искров и Димитър Костов и бе координиран с АББ (Асоциацията на Банките в България). Създадоха се перфектни условия за изкуствен фалит, съпроводен от назначаването на квестори, които най-вероятно скоро ще се срещнат с правосъдието. Тук се мълчи и фактите се прикриват. Но в същото време разследване в САЩ по закона „Рико“ Нюйоркският окръжен съд ще докаже, че фалитът на КТБ е един уникален, голям и наложително важен урок за управляващи и главна прокуратура. Ще се наложи още веднъж пълен преглед на фалита на КТБ. Което ще доведе до политически преглед за състоянието в България и съответно до излизането на олигархията на сметло, заедно със задкулисието.
И така: Как стартира процесът към подготовката на фалита?
С подготвен измислен и абстрактен атентат към народния представител Пеевски. И преминаха през машинация и лъжи през медийни подстрекавания, изкуствено бавене и протакания от БНБ. Имено БНБ не направи ситуационен план за възможния фалит, а тръгна по пътя на гнусната лъжа. Управителния Съвет на БНБ провлачи чрез официални съобщения за медиите, прехвърляне на отговорности и накрая не изпълни ангажимента, който бе поел – публично!
Защо? Защото, както бе отбелязал Стоян Александров на 18.10.2014 г. по отношение на управителя на БНБ Иван Искров: „Той е неподходящ човек на неподходящото място! Капацитетът му е недостатъчен! Най-скъпото за държавата ще е, да се фалира КТБ.“
От дублиращата перфидност на БНБ през игрите във Висшия административен съд, до ролята на президента Плевнелиев разстоянието бе само една крачка. А атаката срещу Цветан Василев бе направо брутална. Добре, че той усети накъде отиват нещата и успя да съхрани живота си, напускайки страната.
При старта на фалита на КТБ обстановката в България беше твърде сложна. Управлението на Орешарски бе под пряка зависимост от ДПС и лично от Доган. Пеевски като един от организаторите на фалита заедно с Йордан Цонев можеше да направи всичко онова, което бе необходимо.
Той преразпределяше схемата между главния прокурор и вътрешния министър, да блокира бюджетната комисия и да нанесе най-силния удар срещу банката чрез БНБ. Уточнявайки всичко това, не може да не забележим и другия фактор за старта на фалита – противоречието между премиер – президент. Наред с това в Русия също имаше сериозни банкови проблеми, а от там се очакваха някои инфраструктурни проекти, в които банката имаше намерения за участие. мислене у Цветан Василев с покупката на телекома на НУРС впоследствие ще докаже, че той е изненадал доста ония, които са го оценявали. Тези мащаби и изгоди към инвеститорите на Василев са породили завист, гняв и проекция на тотален негатив.
Условията за влошаване на обстановката в началото на 2014 г. и отношенията между ДПС и БСП предопределиха бъдещето на банката и подготовка за фалита. ДПС усещаха, че ако тези противоречия нараснат и се ускорят в друга насока, няма да могат да блокират Цветан Василев, пропускайки възможността за фалит. Още в началото на февруари 2014 г. Пеевски и Доган стартираха с частичен опит за пряк натиск срещу Василев. Отказът на Василев да прехвърли голяма част от собствеността си на Пеевски изостриха до крайност отношенията им. И тогава се пласира версията, че Василев е организирал свалянето на кабинета на Борисов и пак той е възнамерявал по някакъв начин да изпрати Доган и Пеевски в историята.
В тази сложност възникват няколко въпроса.
Ще защитят ли банките Цветан Василев? Как ще реагират олигарсите? Как и от кои позиции ще действа Банков надзор?
Ще съумее ли Иван Искров да тушира противоречията между Пеевски и Цветан Василев?
Отчитайки получената и детайлизирана информация на 90-95% можем да направим няколко извода: Първото обстоятелство е стартирането на партийно-политическа формация, начело с Николай Бареков. И тук възниква въпросът: Може ли Бареков да е финансиран от банката с цел да организира мащабен опозиционен блок? А допустимо ли е този блок да е заложен и планиран като лидерски проект на Цветан Василев?
По отношение на финансите е трудно да се докаже, че банката е ангажирана с такава партийна програма. Ясно е и че Василев едва ли е разчитал на такива фантазии. Работата на банките е все още недостатъчно пълна като обхват, за да се отклони Василев да се реализира чрез политика.
Тогава сред банковите среди и най-вече изразените неколкократни схеми за злепоставяне от колегите банкери от АББ (Асоциация на Българските банки), че Цв. Василев е планирал, проектирал и започнал да работи по политически проект, който да го доведе до изпълнителната власт като министър – председател.
Просто Василев им показва, как чрез модела на финансовото и инвестиционно равновесие може да се отиде далеч. Той търсеше и си осигуряваше евтин ресурс и рязко увеличаваше капитализацията на своите инвестиции. Василев използуваше друг тип на поетапност, която му даваше предимство пред всички други. Изграждането на КТБ е била най-важната задача за Цв. Василев, а не политическата еквилибристика.
Възниква обаче най-важният въпрос, свързан със стила на Цв. Василев като човек и обхват на неговата подготовка! Възможно ли е хората, които предизвикаха фалита на банката да не познават неговата „релейност“ (като многопластов човек)? Или познавайки го наистина са се страхували да не стане един ден премиер?
Ако се бе съгласил с Пеевски да му прехвърли собственост заработена през последните цели 15 години от неговия живот, Василев може би щеше да се размине с фалита. Отказът обаче задейства ударът срещу него.
Убеден съм, че едно истинско, задълбочено разследване на фалита на КТБ, ще докаже безусловно фалшификациите по сглобяване на съдебен процес. Ще се посочат и истинските участници в този процес.
Трябвало е Цветан Василев да бъде наказан.
КТБ е била средството. Събаряме банката, ликвидираме Василев. Това е планът.
Нещо повече, чрез обвинения срещу него ще отвлечем вниманието от това, което правим ние. Така и стана. Политици и прокуратурата успяха няколко години, чрез медиите на Пеевски и Борисов да насаждат отрицателно отношение към Василев. Бил забогатял, като източвал пари от банката, която пък била пирамида. Това е такава глупост, че не заслужава да се коментира въобще. Доказателство са активите на КТБ – Виваком, „Дунарит“, „Авионамс“, Петрол и десетки още фирми и предприятия.
Смятам, че общественото мнение вече се е променило значително. За съжаление това, което не се случи у нас – задълбочено разследване на фактите – се случва в САЩ. Съвсем скоро ще научим резултатите от проучванията там. Събраните факти и документация по разследването „Рико“ ще хвърлят нова светлина върху фалита на КТБ. Със сигурност това ще се отрази на процесите в България по тази тема.
В заключение ще споделя нещо, за което си мисля отдавна. Дали случаят Цветан Василев не е повторение на това, което се случи с руския бизнесмен Ходорковски? Сходствата са много. Може би е рано още да правим пълен паралел, заради незаявени политически амбиции от Василев, но някой ден и това може да стане. Защото Василев и колегите му от банката, които сега са обвиняеми, със сигурност ще спечелят процеса, организиран срещу тях. Ще спечелят именно защото този процес е организиран и манипулиран.
Кольо Парамов,
Финансов експерт, бивш главен ревизор на БНБ
