Зададат ли се каквито и да било избори родните партии се втурват като обезумели да обещават и невъзможното на електората. А когато победят, неизменно стигат до прозрението на Джон Ф. Кенеди: „Когато поехме властта, най-много ме изненада, че нещата бяха толкова зле, колкото твърдяхме”.
Теофан Германов
Преди дни новият феномен на родния политически хоризонт - партия ГЕРБ представи икономическата си програма. Повечето заглавия в медиите се въртяха около две идеи, които генералските хора изведоха. Едната е за намаляване на броя на министерствата като икономическа стъпка, която да помогне за по-пестеливи харчове за администрацията. Втората идея е за достигане на средната заплата до 1500-2000 лева в края на мандата, тоест към 2013 г.
По първата идея никой не може да спори. Че министерствата, агенциите, комисиите, изпълнителните агенции и т.н. бюрократични органи са много, го знаят и малките деца. Освен че са много на брой са и ужасно мързеливи, дори направо вредни. Например Комисията за защита на личните данни, която за цял мандат си купи БМВ-та като на министри, нае луксозна сграда и даже жилище за един от членовете си, но така и не създаде регистър за администраторите на лични данни. Стотината хиляди чиновници наистина трябва да бъдат съкратени, а крушата на държавната администрация да бъде раздрусана здраво. Лошото е, че това го обещават всички. Е, някои обещават преди избори и създаване на нови министерства и агенции, сякаш като създадеш министерство по един проблем, той се решава, а не се задълбочава. Но все пак досега абсолютно всяко правителство е предприемало десетпроцентно съкращение на бюрокрацията, след което накрая е махвало с ръка пред партийни, чиновнически и съсловни апетити и е отпушвало кацата с мед, изразяващо се в създаването на нови и нови непознати и ненужни ведомства. Именно тази лоша практика ни кара да нопомним, че ГЕРБ далеч не е първата политическа сила, която твърди, че бюджетът ще се облекчи с намаляване на бюрокрацията, но как ще го постигне, след като в това начинание са се издънвали всички други политически сили.
Второто обещание звучи красиво. На изпосталелия след 18 години преход българин заплата от 2000 лева звучи като мираж на оазис в безбрежна пустиня. И наистина 1000 евро са невисок, но нормален за по-бедните страни в ЕС доход. Разбира се, специалистите по икономика ще кажат дали така заложеният доход няма да се случи от само себе си, на базата на процесите в самата икономика. Все пак, страната ни е в ЕС, текат инвестиции, полека се развиваме, а и хората вече се научиха да не чакат фиша с мизерната заплата, а да протестират и да настояват за своето.
Много по-интересното е, че ГЕРБ влиза в една игра, играна от всички партии на прехода и загубена от всички тях. Ето няколко примера.
През 1990 г. БСП обеща "Благоденствие, Сигурност, Промяна". След няколко месеца обществото доживя гладната Луканова зима, през която хората се радиха на опашки за най-елементарни продукти. Започнаха стачки, съградени бяха механизмите на голямото разграбване.
През 1992 г. СДС падна в същия капан. В програмата на съюза една от най-рекламираните точки беше изречение в духа, че след окончателната победа на демокрацията и пазарната икономика хората ще се отворят към света и ще ходят на екскурзия до Бахамските острови. Крилатата фраза толкова се хареса на избирателите, че те гласуваха за СДС, който победи "с малко, но завинаги". Сините обещаха още, че най-сетне ще станем и нормална държава...Но само за година правителството на СДС и Филип Димитров докараха администрацията и управлението до такъв хаос, че паднаха от власт. Кабинетът воюваше с медии, синдикати, интелигенция, бизнес, църква - с всичко и всички. Все белези на "нормалната" държава. За цялото си кратко управление правителството на СДС се занимаваше предимно с реституция и махане на петолъчки от обществени сгради. А Бахамските острови засега не са видени даже и от реститутите.
После на власт дойде кабинетът на Беров. Макар и да не беше партиен, а събран от отуук-оттам с привлечени чиновници, този кабинет обеща да бъде "Правителство на приватизацията", която да поправи и задвижи нещата. Да, ама не. Приватизация някаква стана, но точно тогава живяхме в апогея на разграбването, впиването на икономически групировки в предприятията, на златните години на мутрите, които все още трошаха кокали, а не бяха "добре облечени бизнесмени".
После дойде Жан Виденов. Макар да не беше записано официално в програмата му, но партийният актив шушукаше от ухо на ухо, че хубавите неща от социализма ще се върнат, че правителството ще поощри производството, че хлябът за народа ще е пак 20 стотинки, както едно време...Резултътът го помним всички - фалит на банките и на много от произвеждащите фирми, доларът във висините на хиперинфлацията, хлебна криза и т.н.
Наред идва опозицията, тоест пак СДС. Този път Иван Костов обещава край на корупцията и стабилизация. Стабелизация безспорно има. Но корупцията...Най-простичкият пример е израелският "бизнесмен" Гад Зееви, комуто беше харизана БГА "Балкан" на цена, колкото днес е апартамент в центъра на София. А колко РМД-та на верни партийни дами и господа получиха апетитни парчета от баницата. Точно корупцията беше препъникамъкът на Костовото правителство, което иначе се справи добре в икономиката. Заради нея то се срина електорално. Така БСП се беше препъвала два пъти в благоденствието, а СДС - в Бахамските острови и обещанието за нормална държава.
Дойде ред на Царя. Когато хората си казаха: "И тия, и ония не са стока", пробваха чудото Симеон. Той спечели изборите с две - три фрази: "Глейдайте позитивно", "Вервайте ми" и "Имам програма за несимволрично повишение на доходите за 800 дни". И точно тук Негово Величество народът препъна Негово Величество Царят. Защото след 800 дни попита къде са несимволичните хубави неща.
През 2005 г. наред пак беше БСП. Партията обещаваше ревизия и на върнатите царски имоти, и на сделката с магистрала "Тракия", и революция в образованието и информационните технологии, и много други неща. Но най-запомнящото се беше за повишението на доходите по унгарски образец. И тук левите се препънаха, а в "братска" Унгария също текат протести, защото се оказа, че повишението било предизборно, а премирът си призна, че поизлъгал...
Изводът е кратък и прост - всички партии са стигали до етапа, в който едно подобно необмислено и дадено с лека ръка обещание изяжда имиджа, авторитета и в крайна сметка главата на управлението им. Защото формулираните примамливи крилати фрази се запомнят добре от хората и после те питат: "Къде ми е благоденствието?", "Къде ми е ликвидирането на корупцията?", "Какво направи за 800 дни?" и т.н. Тогава и правителствени ПР-и, и министри започват да кършат пръсти. Как наследството било лошо, как световната конюнктура била неблагоприятна, как времето било неподходящо, как имало война в Руанда-Бурунди, та световните пазари се объркали и препънали добрите намерения на управляващите. Леят се оправдания, оправдания...
Безспорно ГЕРБ ще бъде запомнен именно с обещанието за 2000 лева средна заплата. Дано икономическите експерти на ГЕРБ са се потрудили по-добре от някогашните им предшественици в БСП, СДС, НДСВ...Дано и на Генерала на народа да не му се наложи след някоя и друга година да отговаря на въпроса: "А къде са ми двете хилядарки?"...Все пак, няма да е лошо още от сега да си помисли за отговора.
