Част първа: Първостроителите префасонират балканското село в европейски град
Ана Кочева
Днешната ни столица София, древна Сердика, е наследница на стара слава. Преди векове градът бил така великолепен, че римският император Константин Велики изразил възторга си с репликата: „Сердика е моят Рим!”... През 30-те години на 20 век пък чужди почитатели на урбанистичната естетика твърдяли, че София може да се сравни с австрийската столица и би било резонно дори да се определя като Балканската Виена. Въпросителните за подобен резон днес обаче са твърде много. Почти толкова колкото и по отношение на кметския избор... 
60 е точната и, оказва се, кръгла бройка на софийските градоначалници от Освобождението до наши дни. В края на октомври избираме 61-вия. Няма спор, че столичният град е много сложен организъм, който изправя мераклиите да го управляват, пред масив от проблеми. А поглед назад във времето показва, че под софийското слънце няма нищо ново. Вярно, столицата през годините е имала далеч по-скромни размери, по-малочислено население, но пък непосредствено след Освобождението на практика е трябвало да промени физиономията си изцяло – да се превърне от село в град, и то главен, че и европейски. Сега май, независимо от мащабите й, опасността взе да става с обратен знак – в много отношения тя се провинциализира, разхвърля, позагуби монолитната си физиономия на привлекателен главен град, в който е удоволствие, а някои твърдят, че било и привилегия да се живее. Настоящите кусури обаче са си с настояща дата. Що се отнася до погледа назад, той има за цел или да опресни паметта на кандидат-градоначалниците за делата на техните предшественици, или направо да ги запознае с тях, ако случайно не ги помнят или знаят. Защото, ако не друго историите са много поучителни, а немалка част от фигурите, заставали начело на София, са били смислени хора, които са имали желание да работят за града, че са го и правили. За разлика от други, които са възприемали позицията най-паче като източник за лично благо. Но нали казват, че кмет гладен и бос няма! Бая горещ се оказва кметският стол за най-първите софийски градоначалници – съдим за това по твърде краткото време, през което са се задържали на поста; вероятно и поради факта, че и правителствата са се сменяли често, та и кметуването отколе си е вървяло като партийно обвързано. 
Първият е Манолаки Ташев – четири месеца през 1878 г. заема той поста градоначалник, а един от големите проблеми, които го тормозели, били крадците на фенери. Градският съвет по негово врече се събирал все вечерно време - след затваряне на чаршията и затова сбирките били на свещи. Почистването на София и организирането на пожарна служба били сред най-важните задачи, които кметът трябвало да организира. Следовниците на Ташев също не се радват на по-дълга кметска съдба, докато не се появава Иван Хаджиенов, един от най-големите предприемачи след Освобождението, който успява да „устиска” цели 2 години – от 1881 та до 1883 г. Покрай кметуването успява да си докара добри пари, но прави доста и за града, като сред добрите неща е първият водопровод. От Бояна е хваната водата на три извора - Голяма и Средна глава и Саид ага, и е докарана в София. По негово предложение общината подарява места за строителство на Военното училище и за Руската църква. Пак той открива и първата в столицата ни болница за лекуване на венерически болести. Кметът Хаджиенов започва да строи и градската градина "Пепиниерата", днешната Борисова. Мандатът на Христо Попов пък е на границата на две столетия (12 април 1899 г.— 4 януари 1901 г.). Той е свързан с електрическото осветление в София (1 ноември 1900 г.) и потеглянето на първия трамвай на 1 януари 1901 г. Тогава е създаден и одобрен гербът на столицата (април 1900 г.) Христо Попов участва в инициативния комитет за построяването на Паметника на Цар Освободител. Открива се градска общинска болница и се въвежда безплатна медицинска помощ за бедните софийски граждани. 
Коста Батолов е от интересните фигури, заемали софийския кметски стол, още повече, че го е правил на два пъти – веднъж от 1910 до 1911, втория – от 1920 до 1922 г. Той е и един от ръководителите на Демократическата партия. През 30-те години пък се занимава и с дипломатическа дейност в качеството си на посланик във Франция, в Испания (1932-1934) и в Белгия (1933-1934), ще рече от поста кмет са тръгвали и видни дипломати. След втория мандат на Константин Батолов на 10 юни 1922 г. кметската длъжност е поета от Крум Попов. (Днес точно в центъра на столицата има улица, кръстена на неговото име, а бърза анкета на Frognews.bg показа, че дори и живеещите на нея хабер си нямат кой е този човек). Точно през неговото управление се приема нов закон за Столичната община, а София се разделя на 6 районни кметства. Продължава и започнатото по-рано строителство на електрическата централа "Бояна" и се удължава трамвайната линия по ул. "Пиротска". Крум Попов загива по време на преврата от 9 юни 1923 г. След деветоюнския преврат управлението на общината се поема от седемчленна комисия, а неин председател става Иван Площаков, дългогодишен съветник. Той не е номиниран официално за столичен кмет, но на практика изпълнява длъжността около година - до 13 юли 1924 г., така че има основание и той да бъде включен в списъка на софийските кметове. 
Кметските рокади и по-нататък през годините са бързи - на по 2 - 3 години София сменя кметовете си, сред които съзираме имената на Димитър Петков (1888-1893), Григор Начович (1896-1897), ген.о.з. Владимир Вазов (1926-1932). Особено внимание заслужава фигурата на безусловно най-успешния софийски кмет – инж. Иван Иванов (1934-1944), на чийто заслуги Frognews.bg ще обърне специално внимание. (продължението очаквайте в сряда, 26 октомври)
