В България всеки знае кой е Слави Трифонов - певец, актьор, водещ на особено популярно предаване. За последните 30 г. се е превърнал в едно от познатите за българите лица. Последното му предизвикателство бяха парламентарните избори. Партията му “Има такъв народ” постигна успех и стана втора политическа сила - получи 51 депутатски места. Очаква се този успех да бъде повторен.
Бюлетините в урните бяха в полза на антисистемната реторика, въпреки че не бе съвсем ясно каква е политическата програма или какви са намеренията на Трифонов. Шоуменът се ограничи до популистки слогани, които стъпват върху по-дълбоката интеграция в ЕС и настояване за намаляване на броя на депутатските места наполовина. Трифонов се обяви против корупцията във властовия елит в страната, който според него е съсредоточен в ръцете на олигархията.
Успехът на партията му ИТН бе изненада. Очаква се той да бъде потвърден и на извънредните избори на 11 юли. 45-тия парламент остана фрагментиран. Като пирова победа бе обявен резултатът на ГЕРБ - партията на бившия български премиер и популист Бойко Борисов спечели 75 места - с 20 по-малко от предишните избори през 2017 г. В Народното събрание влязоха две нови протестни партии.Невъзможно бе обаче формирането на мнозинство и съставянето на правителство. Така на 5 май държавният глава Румен Радев обяви датата за нови извънредни избори, разпусна НС и назначи нов служебен кабинет с премиер Стефан Янев.
Бъдещето на политическата система в България зависи от изхода на предстоящите избори. Това е най-бедната държава в ЕС - с едва малко над 8 хил евро на глава от населението. За сравнение в Испания според данните на Световната банка сумата е малко над 24 200 евро. България има много проблеми с корупцията и покровителството на хора от политическата класа. Страната е с едни от най-лошите показатели що се отнася до борбата с корупцията в Европа, заедно с Унгария и Полша.
И на фона на това идват и социалните и икономическите последствия от COVID-19. България отчете една от най-високите смъртности вследствие на заболяването сред европейските държави.Взривоопасната комбинация от икономическа, политическа и социална криза провокира вълна от протести през изминалото лято. Исканията бяха за оставка на правителството и политическа и институционална реформа.
Трите опита да се състави правителство
Резултатите от изборите бяха изненадващи. Никое проучване не предполагаше какво ще се случи, обяснява пред “El Pais” историкът от Института за политически науки в Полша Том Юнес.
Победата на ГЕРБ на изборите на 4 април обаче се оказа безрезултатна. Партиите в Народното събрание отказаха да участват в коалиция за съставянето на правителство. Това се случи след яростните протести, които бяха предизвикани от изтеклата в медиите връзка между Борисов и Александър Чавсев, шеф на “Лукойл”, който е обект на разследване от прокуратурата в Барселона за пране на пари.
Партията на Трифонов отхвърли съвместно управление с ГЕРБ и социалистите (които традиционно се нареждат като втора политическа сила).Трети опит също се оказа неуспешен за формирането на правителство и така президентът Румен Радев се довери на ген. Стефан Янев като го постави начело на държавата.
Резултатите от новите избори могат да доведат до подобен резултат. Остава да се види дали този анти-Борисов фронт ще продължи - нещо, което е трудно предвидимо, сочи още историкът Том Юнес.
Това няма да е първият път, в който Борисов би се приземил обратно на краката си. През 2013 г. вълна от протести доведе до край на кабинета му - отново критикуван заради корупцията. Месеци по-късно обаче бе преизбран заради обещания за финансова дисциплина и изграждане на инфраструктури. Много е възможно Борисов да се представи като кандидат на стабилността. Във всеки случай обаче ако изборите не произведат категорични резултати, ще има нови избори през есента.
Радарът на ЕС
Анализи показват, че Европейският съюз може би ще наблюдава по-внимателно случващото се в България. Борисов, пенсиониран полицай и популист в десния политически спектър е един от големите партньори в ЕС по въпросите с външната политика, за разлика от Унгария и Полша. Въпреки това обаче бившият премиер е “по-корумпиран дори от Орбан и е по-антидемократичен от партията “Право и справедливост” в Полша, твърди професор в университетът за политически науки в Монреал Мария Попова.
Тя обвини ЕС в това, че толерира корупцията в България. Проблемът е, че за Брюксел Борисов не създава проблеми и е един лоялен партньор. За ЕС България е извън радарите.
превод и редакция Джесика Вълчева
