Днес е Велики четвъртък. На този ден българинът припаметява тъжния разказ за последната изповед на Иисус в нощта на Тайната вечеря. И макар никога да не е пил от чашата на неговото познание, да не е станал свидетел на чудесата му, той е повярвал в неизменното съществуване на нашия Спосител - превъплащение на живия живот, в който духът побеждава материята, така както Бог тържествува над Битието.
Един от първите символи на живота и вечността народът ни е открил във Великденското яйце. По стара традиция се боядисват не по-малко от 40 на брой яйца, събрани по време на цели пост. Те се багрят с червена боя, приготвена от люспите на лук, корен на брош и липов цвят. С първото алено яйце бабите търкат челцата на малките деца и ги благославяли: „Да сте червени и здрави като дядо Великден!”. Него оставят пред иконата. Пазят го до следващия Великден и вярват, има магическа сила да пази хората от зли сили, да гони градоносни облаци и гарантира здраве и берекет.
Девойките правят и писани яйце - първообраз на народното живописно изкуство. В тях те влагат целия си талант, като ги украсявали с причудливи растителни и геометрични елементи.
Широко разпространено сред българите е поверието, че в полунощ на Велики четвъртък небето се отваря и душите на всички мъртви слизат на земята. В тяхна чест жените приготвят обредни питки.
В ноща на Велики четвъртък ходят и магьосници. Бродят по тайна доба, люпят под мишниците си пилета-мамници, които превземали чуждото плодородие. Хората се страхували от тези бродници и за да се предпазят от тях, прекаждат около къщата или оставят на синорите трънки от глог.
