Открито писмо до президента на Република България
Драги Георги,
След срещата ти със вицепремиера Дянков ти се показа обладан от порива на прозрачността. Прекрасно чувство, но при условие, че се избегне избирателността. Това предполага, че ти би трябвало да приложиш тази прозрачност и към събеседника си и просто да го уведомиш че предвид на важността на събитието, то се протоколира и записва звуково. И освен това, на раздяла да му връчиш едно копие и пак да му кажеш, че стенограмата ще бъде качена на сайта на президентството. Разбира се, твоите учители от Първо главно управление на Държавна сигурност не са те учили на тези правила, и по тази причина процедурата, която ти приложи, разкри най-грозното лице на мутиралия комунизъм в България. Ти си видимият връх на айсберга, наречен от мен мутирал комунизъм. Аз имам всички основания да мисля така, а мога да изредя и доказателства за това.
Георги, тебе те познавам, а Дянков не. Когато обаче сравня биографиите ви, стигам само до един извод. Вие сте първо два антипода по жизнен път. Всеки що-годе приличен българин – независимо от това, дали харесва или не Дянков, би било редно да изпитва уважение към него за това, което е постигнал преди да стане министър. В България обикновено практиката показва, че е точно обратното – хората стават първо министри, за да постигнат след това, което Дянков е успял да направи преди да заеме поста в правителството.
Още когато изплува името на Симеон Дянков с победата на ГЕРБ през миналото лято, дадох моята оценка – Ако това момче не е израснало в чужбина под крилото на ПГУ на ДС, то неизбежно в много кратък срок ще се превърне в най-мразената фигура за мутиралите комунисти в България. Е, засега поведението му сочи, че не дължи нищо в кариерата си на ПГУ и на крадените от българските данъкоплатци пари, а само на личния си труд и талант.
Можеш ли обаче ти, Георги, да кажеш същото за себе си? Може ли с такава независимост да се похвали другият виден мутирал комунист – Сергей Станишев? Всъщност, Станишев не може да предизвика нищо повече от пренебрежение у всеки порядъчен, от гледна точка на нашия свят човек. Не случайно казвам нашия свят.
През петдесетте години на миналия век, при политическите затворници в България се появи една нова група хора, лишени от свобода. Те са съдени за стопански престъпления, но като близки до БКП, в затворите им е поставяна задачата да надзирават политическите противници на комунистите. Политзатворниците ги наричаха „кофти”. Та един такъв „кофти” влязъл в контакт с мой приятел, лишен от свобода, който го запитал как, след като е близък до БКП е стигнал до затвора? Отговорът бил: „Млади момко, и да започна да ти обяснявам едва ли ще ме разбереш, защото ти си човек от друг свят. При нас комунистите, голяма част от задръжките, които са при вас отдавна ги няма. И след като ги няма, много лесно правим грешки и се въвличаме в престъпления, смятайки, че БКП ни пази. Но ние сме като заболяването „рак”. Веднъж настанени в организма, не спираме докато не го превземем целия. След 5, 10, 15, 20 години, тази наша култура ще завладее цялото общество, и ако доживееш до тогава, ще видиш как при все по-големи групи хора тези неща, които ми се случиха на мен ще стават все по-лесно и по-безнаказано”.
Така че сблъсъкът между теб и Дянков не е личен. Той е разминаване на два различни свята. Във всичките си изяви през последните месеци – въпреки някои недомислени коментари, финансовият министър дава основание да бъде разглеждан като автентичен човек с едно истинско лице. А вие, които сте срещу него, не сте автентични, защото в повечето случаи сте зависими и подставени лица. Освен това, трудно би могъл някой да каже кое от всичките лица, които сте показвали е вашето собствено. Ако въобще въпросът има смисъл да се изяснява...
Преди 15 – 20 години бяхме малцинство хората, които виждахме манипулирания преход, който комунистите ни предложиха към демокрация. Днес обаче за голямото мнозинство българи манипулацията и лъжата са осъзнати и прозрени. Да се излезе обаче от това положение, нито е лесно, нито става бързо. При условие, че има политическа воля за опит да се раздели нацията с това опасно минало – ролята на министъра на финансите Дянков и на вътрешните работи Цветанов е ключова.
Ето как се стигна до сегашното положение, да ги обявите за най-големите си врагове. В общи линии досега финансовото министерство е поверявано на зависим и контролиран кадър. Един неуправляем и независим, и плюс това компетентен министър на този пост, вече е сериозна заплаха. Министър, който може да извърши един нов прочит на изминалия период, е вече повече от сериозна заплаха, той се превръща във враг на живот и смърт за хората от вашия свят. На всичкото отгоре той е подкрепян от вътрешния министър в действията си. Дянков е още в началото и е много далеч от този възможен ужасяващ прочит. Той е притиснат от световната криза и от последните зулуми на твоята тройна коалиция, която някои явно не без основание, наричат „Бандата на тримата”.
Тези, чиито подставено лице си ти, Георги, им настръхват косите само при мисълта, че Дянков ще остане цял мандат и от разкритията, които ще последват от този нов прочит на изминалите 20 години през призмата на това важно министерство. Сега максималистите опонират, че финансовият министър е направил все още много малко – но нали всяко нещо започва от дадено начало. Времето ще покаже, дали този министър е искрен в намеренията си, но твоето поведение като президент ме кара да мисля, че отговорът е „да”.
В контекста на скандала с Дянков ми е странно каква е тази престрелка между теб и Иван Костов. Ти много добре знаеш в качеството си на лейтенант на покойния Николай Добрев фактологията. Дълго преди финансовата и зърнената криза, по времето на Виденов, вашият учител и наставник – Луканов – със съгласието на две външни сили – едната от Изток, другата от Запад преговаряхте с бъдещия премиер на сините.
Така че през 1996 –1997 г. вие – сини и червени, бяхте актьори от една и съща театрална трупа. Ти знаеш че в определени среди още тогава се говореше за досието „Гоце”. Включително и аз знаех. Оставам с впечатлението, че трудно можеш да забравиш унижението, което преживя при договорките си с Костов и Петър Стоянов, да не те обявят тогава в парламента. Сега говориш пред Дянков, че имаш едно име и държиш да го запазиш чисто. Не е вярно, ти си се отрекъл от името си още в момента, в който си приел и второто си име Гоце. То е за цял живот – никой не може да избяга от него.
В скандала с Дянков изкарваш на преден план желанието ти за прозрачност. Да вървим тогава до край. Разбира се не вярвам, че ти ще излезеш от сферата на подхвърлянията и недомлъвките, но аз няма да остана на това ниво. Когато обвиняваш Костов – кое, какво на кого дал и подарил, това е в известна степен вярно, но ти си също страна в този процес. Той изпълняваше ангажиментите, които беше поел пред теб и Добрев като наследници на Луканов. Друг е въпросът, че при такива срамни задкулисни пазарлъци в крайна сметка и двете страни остават неудовлетворени, защото всеки смята, че му се е паднало малко. Така е винаги – една банда е сплотена докато открадне, но е разединена по време на подялбата на плячката. Това се получи и при вас. Oсвен това съм убеден, че Костов не е спазил много от уговорките. Ако питаш мен само мога да го похваля, ако е така. И колкото повече уговорки не е спазил, толкова по-голяма похвала заслужава.
Сега, да се обърнем към друга уж актуална тема - тъй наречените от теб икономически досиета. Тук прочитът ще бъде малко по-различен от тези синьо-червени мъгли, които хвърляте пред очите на ошашавения българин.
Държавна сигурност е била единна само срещу нас – хората, които не приехме червената отрова. Но вътре във вашите комунистически среди единство не е имало. Най-елитната част от ваша гледна точка беше концентрирана във ПГУ. Вече 20 години вие, трима президенти, сте избирани за да пазите най-съкровените тайни на комунистическия режим. Няма закон, няма контрол. Между 1,6 и 2 милиарда долара чисти пари потънаха в този истински октопод още в началото на 90-те години. Аз повдигнах този въпрос пръв, но вече не съм сам – вашият кадър, Кольо Парамов също го призна наскоро, а и Димитър Луджев говори по тази тема от доста време.
Георги, не можеш да претендираш за авторитет на президентската институция, след като ти и твоите предшественици сте се съгласили да бъдете подставени лица на най-мощния клан от българската организирана престъпност. И още нещо – клан който в продължение на десетилетия е бил филиал на КГБ (Справка интервюто на Т. Живков пред Румяна Узунова – 1991 година, и документите публикувани от комисията за досиетата в сборника „KГБ И ДС”)
Когато използвам термина „криминална организация”, държа да привлека вниманието ти на тази констатация, направена още на 3 септември 1989 година от вашия тогавашен лидер Тодор Живков във публикувано вече секретно писмо до Григор Шопов – ” ....Неотдавна в Политбюро поставих принципно въпроса за криминализирането от горе до долу и от долу до горе на външно търговската сфера.
Двадесет години след вътрешно-партийния преврат в БКП тази криминална организация продължава да съществува напълно незаконно. Първо – няма законова рамка, в която тя действа. Второ – няма правна яснота по въпроса, кой и как определя приоритетите и задачите, по които тя трябва да работи. Трето – тя не носи отговорност и не се отчита пред никого за резултатите от работата си. Четвърто – няма никакви гаранции, че тя работи за българския национален интерес.
От гледна точка на правовата култура, става дума за криминална организация. Българската организирана престъпност не идва от нищото. Тя е мутант на 45- годишната организирана престъпна държава. Българската организирана престъпност е трансгранична. Тя е в голяма степен свързана и зависима от съвременната руска държава. Тази престъпност не би могла да има тази виталност без своите бази вън от България – офшорните зони.
Спрете така нагло да се подигравате с нещастните българи чрез фразата – „Докажи го де”. Вие добре знаете, че качествена и значима информация от офшорните зони може де се получи само чрез разузнавателно проникване. Освен това голяма част от право регулиращите структури са натоварени главно със задачата да отричат вместо да разследват и доказват. Това ти го знаеш много добре. Аз мога да потвърдя, че през периода 1995 – 1996 година НРС не е изпълнявала никакви задачи по досието „БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС”, а фабрикуваше безцелни доклади до институциите, скалъпени от вестникарски извадки. Но за да светне и на най-предубедените от къде идва организираната криминална престъпност, ще цитирам един уникален документ:
„Аз, подписалият другар Х, член на КПСС от ... дата.., партийна книжка номер, се ангажирам чрез настоящето, напълно съзнателно и доброволно, да стана една доверена личност на партията, готова да изпълни нарежданията, спазвайки абсолютната тайна. Аз обещавам да запазя и използвам в интереса на партията, материалните и финансови средства, които ми са поверени, и за които аз гарантирам тяхното връщане още при първото поисквана. Аз се ангажирам да върна на партията, която остава изключителен реален собственик, цялата печалба, реализирана по време на моята стопанска дейност и при това във всеки момент и на кое да е място. Аз се заклевам да пазя в тайна информациите, които ми са поверени от личността която е натоварена с тази мисия”.
Този документ е с гриф „Единствен екземпляр. Ултрасекретно. Да се изпълни в координация с КГБ”. Няма съмнение, че подобен е бил подходът и на българската ДС. Затова в този документ трябва българите да търсят ключа към неразкритите стопански афери и поръчкови убийства.
Така че не разигравайте умореното общество с нови пиеси като икономически досиета и подобни водевили. Ти, Георги, си подставено лице точно да пазиш тези тайни, а не да ги разкриваш, а и ако на тях наистина се посегне, ще лъснат имената и на много твои другари. Колкото и да сте прочистили биографиите им, следите все пак остават.
Kонкретният ти спор с Дянков е, че се е въздържал да отрече, че си милионер. Дали Дянков разполага със разузнавателна информация или не, аз не съм в състояние нито да знам, нито пък това е от голяма значение. Как ти се отплащат тези, на които ти и предшествениците ти сте подставени лица, си е ваш вътрешен проблем. Но резултатите от вашата обслужваща дейност са на всеобщото внимание на народа и не могат да се скрият. Ще посоча само два:
Операцията АЕЦ „Белене” . Една огромна корупционна машина, която включиха по твой почин на втора скорост. Ти, надявам се знаеш, че в началото на 90-те години всичко, което беше на този обект, беше окрадено от група комунистически величия. Може ли най-бедната и най-корумпираната страна в Европейският съюз да иска 6 – 7 милиарда безвъзмездна помощ от този съюз и същевременно да предаде цялата си енергийна политика в ръцете на Русия? Мечтите на титаните от КГБ, които всъщност ги погубиха в по-голямата част на Европа, но все още им останаха няколко цирея – острието на един, от които си ти. Тук мога много и да пиша, и да говоря, но няма да те отегчавам.
Вашата наглост наистина е преминала всякакви граници и единственият верен отговор е този на премиера Борисов – „ВОЙНА Е, КОЙТО ОЦЕЛЕЕ”.
Когато видиш, че цитирам премиера, ще се усмихнеш и ще си кажеш: „Колко са наивни тези западняци, та да нямат едно наум за премиера”. И тук грешиш. Не едно, а много наум имам. Добре познавам някои от първите му съдружници. Но признавам правото на всеки, който в тази мръсотия, създадена от вас е направил компромиси, да оцелее. Признавам и правото на всеки, веднъж оцелял, да се опита да помогне и на другите да се измъкнат от блатото и да го пресушат. В случая Борисов дава такива знаци, а ти си до гуша затънал в блатото и искаш всички да останат там.
Във всеки случай, ако премиерът не държи сметка за империята ПГУ, ще изгуби битката и други вместо него ще продължат войната. Но фактът, че тези, които са зад теб ще изгубят войната не подлежи на съмнение. Всичко е просто въпрос на време. Но никой до днес не е можал да излъже историята вечно. Няма и вие да сте първите.
Вчера на парламентарно ниво ти не оцеля, само привидно смяташ, че си се измъкнал, от това което заслужаваш. Макар и след предателството на партия „Ред, законност и справедливост” 155 народни представители се обявиха за твоя импийчмънт и се аргументираха. Това никак не е малко, защото представляват много повече от хората, които те избраха втори мандат. Макар, че не стигнаха само няколко гласа, отстраняването ти от президентството да бъде поставено пред Конституционния съд, за милиони българи, които живеят в страната и чужбина, ти си загубилият, победеният. Вярвам, че осъзнаваш тежката ситуация, в която си изпаднал, след като избра да бъдеш вечно зависим от ДС. Вярвам, че единственият ти полезен и достоен ход е сам да се оттеглиш. Призовавам те – иди си в мир! Няма по-опасно нещо от един зависим държавен глава, а ако ти не си осъзнал ситуацията, аз мога да докажа на обществото твърденията си.
ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ*
31 март 20010
FRANCE
* Петър Бояджиев е един от известните български дисиденти - емигрант, работил през последните години от Франция за свалянето на комунистическия режим. Разработван е от тайните служби под името "Демократа".
Роден е на 3 юли 1941 година в град Нови пазар. През 1968 г. завършва математическия факултет на Софийския университет. За действия против народната власт е арестуван на 15 август 1968 г. 10 г. прекарва в Старозагорския затвор като политически затворник. През 1981 г. успява да избяга нелегално през турската граница. Установява се да живее в Марсилия. В България се връща за пръв път през 1991 г., за да участва във втората Национална конференция на СДС.
Отвореното писмо е депозирано днес в 9,35 ч в президентството.
