На 14 май 2021 Върховният административен съд окончателно обяви за незаконосъобразно спирането на строежа на емблематичната за София сграда „Златен век“. Съдебната сага премина през четири различни съдебни състави, а по делото бяха събрани впечатляващ брой доказателства, включително три комплексни технически експертизи, и с категоричност беше установено, че сградата отговаря на нормативните и технически изисквания.
Но тъй като в общественото пространство продължават да се тиражират неверни и манипулативни твърдения от юристи, потърсихме становището на професорът от Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и доктор на юридическите науки – проф. Иван Русчев.
Помолихме го да коментира валидността на разрешителното за строеж и правният казус, който този случай създаде.
До кога е валидно разрешителното за строеж на „Златен век“?
„Отговорът на съда е категоричен – Разрешението за строеж на „Златен Век“ е валидно до 2028 г“ – казва проф. Русчев. Според него, макар ВАС да прие, че продължителността на разрешението не е предмет на спора, по същество становището на АССГ относно валидността на разрешението на строеж не е било оспорено. Следователно, разрешението за строеж на „Златен век“ „има действие най-малко до 19.11.2022 г., а ако се изхожда от практиката на ВАС във връзка с издадените заповеди за допълване на решението по реда на чл. 154 от ЗУТ, валидността ще изтече едва през 2028 г“.
Важно е да се отбележи, че 56 състав на АССГ приема, че формалното изясняване на фактите, несъразмерността на предприетите от ДНСК мерки и погазването на принципа на истинност в административното производство са сериозни нарушения, установени от съда във връзка с издаване на заповедта на Началника на ДНСК за спиране на строителството „Златен век“ и обосновават отмяната на заповедта за спиране на строежа. Това решение на ВАС вече е окончателно.
С това правната сага относно законността на разрешението за строеж и спирането на строителството на „Златен век“ приключиха. Така на протестите срещу продължаването на строителството им бе отнет главният правен аргумент.
„Разбира се, че демократичното изразяване на мнения включва това да става и с публични протести. Но те трябва да бъдат основателни, законосъобразни и справедливи – не само за участниците в тях, а и за останалите граждани. И да не се пречи на упражняването на правата, на онези, които мислят по друг начин. Защото иначе се руши основния фундамент на правовата държава – най-ценното ни достижение от 1990 година“ – категоричен е проф. Иван Русчев.
Един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, е този на правовата държава, а „държавата е правова, когато се управлява според Конституцията и законите“. Това предполага спазване на Конституцията, на законите - както на тяхното изпълнение, така и изпълнението на влезлите в сила и станали безспорни съдебни решения.
„Държавата е длъжна да гарантира и защитава основните права, а не да създава юридически пречки за осъществяването им“, категоричен е проф. Русчев. И допълва: „Конституционният съд многократно се е произнасял за същността на понятието за правова държава като е приел, че в „материален смисъл“ правовата държава е държава на справедливостта, а във „формален смисъл“ - тя е държава на правната сигурност, където съдържанието на правния ред е ясно и недвусмислено определено“
Принципът на правовата държава, както подчертава в множество свои решения Конституционният съд, означава спазване на законите и зачитане, съобразяване с влезлите в сила и станали безспорни решения на съда.
Биография
Проф. Иван Русчев, д.ю.н., преподава Облигационно право, Гражданско право, Вещно право и Застрахователно право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски", Катедра Гражданскоправни науки. Професор е от 2008 г., бил е заместник-декан на Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" в периода 2011-2015 г.
Ето и пълния текст на становището:
СТАНОВИЩЕ
от
професор Иван Русчев, д.ю.н.,
Юридически факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски",
Катедра Гражданскоправни науки
През април 2019 г. строежът на емблематичната (независимо дали приемана или отричана) за София сграда на „Златен век“ бе спрян наполовина недовършен. И започна съдебна сага, която приключи с окончателното решение на Върховния административен съд от 14 май 2021г. След две години твърдения за незаконност, довели до спиране на строителството й (и една значителна по размерите си инвестиция), върховният съд постанови, че то може да продължи. След като делото премина два пъти поред на две инстанции през четири различни съдебни състави и по него бяха събрани впечатляващ брой доказателства, вкл. –три комплексни технически експертизи, с категоричност беше установено, че сградата отговаря на нормативните и технически изисквания.
И двата състава на АССГ в мотивите си по решенията, при двете разглеждания на делото приеха, че разрешението за строеж на „Златен век“ „има действие най-малко до 19.11.2022 г., а ако се изхожда от практиката на ВАС във връзка с издадените заповеди за допълване на решението по реда на чл. 154 от ЗУТ, валидността ще изтече едва през 2028 г“. Макар ВАС да прие (противно на двата състава на АССГ), че продължителността на разрешението не е предмет на спора, по същество изводите на АССГ относно валидността на разрешението на строеж не бяха оспорени.
Независимо че почти всички факти по случая вече отдавна да са известни на широката общественост, след толкова значимо медийно отразяване, не би било излишно накратко да се проследи хронологията на продължилия две години съдебен спор. Целта на настоящото изложение не е да подклажда страсти, а да бъдат припомнени разумно основните правни аргументи, по които страните са спорели, през погледа на съдебните решения в четири производства пред две инстанции. За да се достигне до окончателното разрешаване на спора.
I. С Решение № 5229 от 30.07.2019г. по адм. д. № 4829/2019г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 56-ти състав постанови, че подадената жалба от „Артекс - Златен век“ ООД е основателна, поради което отмени заповедта на Началника на ДНСК.
Според състава на ААСГ, независимо че в заповедта за спиране на строителството формално са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването ѝ, от данните по делото се установява, че при издаването й не е спазено императивното изискване за изясняване на конкретните обстоятелства. В съдебният акт се констатира противоречие между квалификацията и описанието на отклоненията при строителството и некоректно посочени правни основания в заповедта. Изтъкват се разминавания между констативния протокол от проверката на ДНСК, предшествала спирането на строежа и самата заповед. И се сочи, че според възражението на „Артекс“ всички нарушения, установени от строителния надзор, вече са отстранени и че строежът е в пълно съответствие с одобрените строителни книжа и нормативи.
Според АССГ няма самоволно отстраняване на твърдените от ДНСК нарушения, защото административният акт, с който се спира строителството (и се обявяват допуснатите според строителния надзор нарушения), към онзи момент дори не е бил издаден. А констативният акт има само е процесуално, но не и материалноправно действие.
Съставът на АССГ не възприема извода на ДНСК, че „липсва информация и яснота по какъв начин са отстранени, предвид липсата на представени проекти за възстановяване“. Според него „съгласно чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Разпоредбата е императивна и представлява гаранция за издаването на административен акт в унисон с принципите на законност, истинност и съразмерност. Данните по делото сочат на нарушение на чл. 35 от АПК, изразяващо се във формално изясняване на фактите и обстоятелствата по делото и формално обсъждане на възражението на заинтересованата страна. Допуснато е и нарушение на чл. 36, ал. 3 от АПК, доколкото административният орган не е проверил и преценил всички събрани доказателства“.
Той намира нарушенията, допуснати от ДНСК при издаването на заповедта за спирането на „Златен век“, за съществени, доколкото спазването им би довело евентуално до постановяването на административен акт с различно съдържание. И заключава, че „като не е преценил всички факти и доводи от съществено значение за случая, административният орган е допуснал нарушение на един от основополагащите принципи в правото и в частност в административното производство, въведен в чл. 7 от АПК, а именно принципа на истинност“. А нарушаването на процесуалните правила е довело и до неправилно прилагане на материалноправните норми.
При „съществен порок в дейността по установяване на фактите в административното производство, както е в случая, е недопустимо предполагаемата воля на органа да бъде извеждана, респ. допълвана или изяснявана в съдебната фаза на процеса. В случая, от съдържанието на оспорената заповед не стават ясни фактическите установявания на административния орган“, пише съдията. Тя сочи, че в случая е нарушен и принципът за съразмерност (чл.6 от АПК), тъй като отклоненията в строителството се отнасят до отделни части на строежа и това не би трябвало да доведе до спиране на целия обект. „Прилагането на принципа за съразмерност изисква да бъде спряна само тази част от строежа, засегнат от констатираните отклонения, с оглед постигането на целта на закона“. Нещо повече – ако установените нарушения са били отстранени още към момента на издаване на заповедта и вече не са съществували към този момент, това спиране би било лишено от своята цел.
Вън от това, първото решение на АССГ взема становище си по един от най-дискутираните въпроси около изграждането на „Златен век“ –валидно ли е разрешението за строителство? Като отговорът на съда е категоричен – десетгодишният срок за издаденото разрешение за строеж ще изтече през 2028 г.
В заключение съставът по това дело (56 с-в на АССГ) приема, че формалното изясняване на фактите, несъразмерността на предприетите мерки и погазването на принципа на истинност в административното производство - всички тези сериозни нарушения, установени от съда във връзка с издаване на заповедта на Началника на строителния надзор за спиране на строителството „Златен век“ обосновават отменително му решение.
II. След обжалването му, със свое Решение №8504 от 36.06.2020г. по адм. д. № 11069/2019г. ВАС отменя решението на АССГ от 30 юли 2019 г., с което е отменена заповедта на Началника на ДНСК за спиране на строителството сградата и връща на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, като дава задължителни указания.
Тричленният състав на ВАС намира, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на неговия акт - постановяването му в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Според ВАС „Разпоредбите на чл. 170 АПК, на чл. 171, ал. 2 и ал. 4 АПК, които задължават съда да разпредели тежестта на доказване в процеса, да събере нови доказателства по искане на страните или служебно и да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение на делото не сочат доказателства, са изпълнени формално, като на страните фактически не са дадени конкретни указания за изясняване на спорните обстоятелства и за събиране на релевантните доказателства“.
ВАС намира изводите на първоинстанционния съд, че не са налице съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 5 и чл. 169, ал. 1,т. 3 ЗУТ за необосновани, т. к. като на административния орган не е дадена възможност да ангажира доказателства и да установи, че описаните в констативния акт отклонения от одобрените инвестиционни проекти са съществени.
И дава задължителни указания АССГ при новото разглеждане на делото да се съобрази с мотивите в решението на ВАС - да отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения, като разпредели тежестта на доказване съобразно правилата на чл. 170 от АПК и да постави конкретни указания на страните за обстоятелствата, които те трябва да установят. ВАС намира, че първоинстанционният съд следва да осигури възможност на страните да ангажират доказателства, вкл. чрез използване на специални знания и ако е необходимо да прояви процесуална активност за изясняване на спора и попълване на делото с доказателства. Според него, едва след събиране и преценка на доказателства (включително на тези, представени и поискани от страните съобразно указанията), първоинстанционният съд следва да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на възприетите заключения.
III. С Решение № 6123 от 06.11.2020г. по адм. д. № 6376/2020г., обективирано във впечатляващ обем от аргументи и разсъждения, АССГ повторно потвърждава валидността на разрешението за строеж на „Златен Век“ и отменя заповед № РД-08-1/15.04.2019г. на Началника на ДНСК на ДНСК за спирането му. Решаващият състав намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в противоречие както на процесуалните правила, така и на материалния закон - отменителни основания по чл.146, ал.3 - 5 АПК.
Съобразявайки се със задължителните указания на ВАС, 33-ти състав на АССГ назначи и разгледа две тройни експертизи по делото и като резултат – с Решението си възприе по същество това на предходния 56-ти състав. Като определи заповедта на началника на ДНСК за спиране на строежа на „Златен Век“ като незаконосъобразна, той отново я отмени.
Освен това Административен съд София - град за пореден път потвърди, че Разрешението за строеж на „Златен Век“ е валидно до 2028 г. Според мотивите на съда „Въпросът за действието на разрешение за строеж № 134/26.01.2007 г. на главния архитект на Столична община е засегнат в процесната заповед, поради което следва да се обсъди в настоящото производство. (…) Предвид посочената съдебна практика на ВАС, десетгодишният срок на издаденото разрешение за строеж следва да изтече едва през 2028 г.“ – категорично приема за пореден път съставът на АССГ.
IV. Сагата обаче не спря дотук. Това решение на АССГ бе обжалвано – този път с две касационни жалби – от Директора на Дирекция „Правна“ при ДНСК и по протест от заместник-градски прокурор на Софийска градска прокуратура. По двете касационни жалби пред ВАС бе образувано адм. д. № 13327/ 2020г. С Решението си по него – Р. № 5845 от 14 май 2021г. ВАС остави в сила решението от 06.11.2020 г. на АССГ по адм. д. № 6376/2020 г., с което бе потвърдена отмяната на спирането от ДНСК на строежа на „Златен век“
Според тричленния състав на ВАС, II отд. фактите и правните изводи, посочени в заповедта, са установени по делото посредством множеството събрани писмени доказателства, както и чрез трите съдебно - технически експертизи, приети от двата съдебни състава на АССГ, разглеждали спора по същество. При така установените факти, ВАС намира за правилен крайния извод на първостепенния съд за материална незаконосъобразност на заповедта.
Той приема, че относно първия строеж „административна сграда“, спрян от Директора на ДНСК, е установено по безспорен начин, че констатираните отклонения от проекта не са съществени по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ: не е променена строителната конструкция на сградата "и" не е променен вида на конструктивните елементи "и/или" натоварванията в сградата. Които условия следва да са кумулативно изпълнени съгласно посочената норма. Що се отнася до липсата на обезопасителна мрежа на строежа и шпакловка в подземните три нива, ВАС намира, че в оспорената заповед липсват мотиви. А и освен това, посоченото за тях правно основание по чл. 169, ал. 1, т. 3 ЗУТ не попада в хипотезата на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ.
Относно втория строеж, предмет на заповедта, така наречения „изкоп/насип с дълбочина около 15 метра“ пък съдът приема за установено, че той е бил засипан от възложителя няколко дни преди издаване на заповедта и намира, че в тази част процесната заповед е издадена в нарушение на чл. 224, ал. 5 ЗУТ. Според касационната инстанция не са били допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от категорията на съществените. Поради това решението на първоинстанционният съд трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.
В мотивите на съдебното решение е записано:
„Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила от категорията на съществените, въпреки обратните твърдения в касационните жалби. С оглед предмета на правния спор, правилно е разпределена доказателствената тежест и са дадени конкретни указания на страните в този смисъл; проведени са редица открити съдебни заседания, в хода на които съдът мотивирано се е произнесъл по доказателствените искания; спазени са указанията на първата касационна инстанция; приетите доказателства са допустими и са относими; обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт“. Това решение на ВАС вече е окончателно.
С това правната сага относно законността на разрешението за строеж и констатираните в заповед № РД 108-1/15.04.2019г. на Началника на ДНСК нарушения при строителството на „Златен век“ приключиха. Поне засега. Така на протестите срещу продължаването на строителството му бе отнет главният правен аргумент. Разбира се, че демократичното изразяване на мнения включва това да става и с публични протести. Но те трябва да бъдат и справедливи – не само за участниците в тях, а и за останалите граждани. И да не се пречи на упражняването на правата, на онези, които мислят по друг начин. И преди всичко, за да бъдат основателни, те трябва да бъдат и законосъобразни. Защото иначе се руши основния фундамент на правовата държава – най-ценното ни достижение от 1990 год.
Един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, е този на правовата държава, а „държавата е правова, когато се управлява според Конституцията и законите “ (Решение на КС № 5/2002 г.). Това предполага спазване на КРБ, на законите - както на тяхното изпълнение, така и изпълнението на влезлите в сила и станали безспорни съдебни решения. Държавата е длъжна да гарантира и защитава основните права, а не да създава юридически пречки за осъществяването им (Решение на КС № 2/2014 г. ; Решение на КС № 14/2000 г.
Конституционният съд многократно се е произнасял за същността на понятието за правова държава (Решение № 1/2005 г,; Решение № 7/2005 г. и др.) като е приел, че в „материален смисъл“ правовата държава е държава на справедливостта, а във „формален смисъл“ - тя е държава на правната сигурност, където съдържанието на правния ред е ясно и недвусмислено определено.
Принципът на правовата държава, както подчертава в множество свои решения Конституционният съд, означава спазване на законите (докато те не бъдат отменени като противоконституционни) и зачитане, съобразяване с влезлите в сила и станали безспорни решения на съда.
Проф. Иван Русчев, д.ю.н.
