Борисов наистина няма срам, но всички ги е срам от него. Че е демагог и патологичен лъжец вече се убедиха не само у нас. Но в последно време чупи и собствените си рекорди. Събира младоци от ГЕРБ и им пробутва мита за убития от комунистите дядо на 9.09.1944 г. (няма такъв, има прадядо, убит от криминални престъпници).
Сравнява днешното време с турското робство и комунизма, сякаш някой друг, а не той създаде това „днешно време“ на мутри, рекет и репресии.
Завладян от собствените си глупости и бесове, той започна да обяснява, как щели да го арестуват и да го затрият, но младите гербери да не се плашели, а да сложат на стената неговия портрет и… т.н. и т.н. инфантилни изрази с пяна на уста. Който го съветва да се държи по този начин, истински желае пълния му провал. Но може и да е друга причината за публичните излагания.
В психологията съществува ефект на Дънинг-Крюгер. Това е склонност, при която некомпетентни индивиди страдат от фалшиво превъзходство и погрешно надценяват познанията, които в действителност са на много ниско ниво. Тази склонност се обяснява с неспособността на некомпетентния и неподготвен човек да разпознава и признава грешките си. Той е напълно уверен в своята въображаема компетентност и на практика не знае какво не знае.
Обикновено хората, жертва на тази когнитивна заблуда, не само взимат лоши решения или достигат до погрешни изводи, но и не разбират, че това се дължи на тяхната примитивност. Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг установяват, че по-често именно „невежеството поражда увереност, отколкото знанието“.
Борисов не желае да приеме мисълта, че е извън властта. Толкова му се иска да е там вечно, че започва да се възприема като жертва на зли сили. За да е по-убедителен, е готов да си посегне, като остави послание, че това е дело на „мразещите ГЕРБ“.
Психясал индивид, изживяващ се като Христос, поел към Голгота. Сам си надява трънен венец и сам се катери по кръста, сигурен, че ще възкръсне… на изборите на 11 юли. Можеше да е смешно, ако не беше толкова тъпо и гротескно. Полудяващ от скръб по властта индивид.
Изпуснал се е от страх, но убеждава всички, че ухае на Шанел. Това е истинският Борисов. И ако той е невеж, колко невежи трябва да са тези край него, за да го гледат с влажни погледи? Ако наистина вярват в завръщането му на бял кон и че ще изпълни обещанията, които раздава, за да купи съчувствието им, значи имат сериозен проблем.
От поведението на Борисов и кликата му може да се изведе закон: Повишаването на децибелите е равно на повишаването на страха.
Следствие: Нищо от това, което говори Борисов не е това.
Витали Роник
