Поне двайсет пъти от вчера гледам сцените с продавача на чорапи и с Животното в пловдивския Капан.
И наистина – Капанът щракна зловещо и безмилостно. Не само Митко – всички сме в капана. Унижени и беззащитни, всички сме продавачи на чорапи.
Този господин Животно е бесен, яростен и агресивен, готов е да бие, да мачка, да тъпче, защото е с чорап на главата. Той е „бизнесмен“ с чорап на главата.
Това сме ние – държава с чорап на главата, която бие продавачите на чорапи.
И кого да бият? – Разбира се, че Митко – този пловдивски Люцкан. Някога Люцкан продаваше цветя, сега Митко продава чорапи.
Боси сме, голи и боси по дух сме, щом позволихме на Животните да имат човешки имена и да ни управляват, че и акъл да ни дават, да ни поучават и да ни наставляват.
Най е хубаво някой първо да ти „набие“ една главичка, да ти счупи носа, а после да ти ритне чорапите, които продаваш за един лев. Голям кеф и мъжество е да ритнеш на някого чорапите.
И както някога са хвърляли камъни, за да направят грамада , с думите “проклет да е Цеко!“, така сега хвърлят мръсни чорапи пред заведението на Животното от Капана.
А това, че Животното ще го задържат още в ареста, е сигурно, но късно. Сега прокурори и полиция ще се престарават, защото утре мръсните чорапи тях чакат.
Николай Милчев, Фейсбук
