Тридесет хиляди ученици от I до XI клас ще летуват една седмица в български курорти на пълна държавна издръжка. Това предвижда новата Национална програма „Отново заедно“, която е разработена от Министерството на образованието и науката (МОН) и ще се реализира съвместно с министерствата на финансите и на туризма. Тази информация ни поставя в положението да сме отново заедно с редица въпроси, чиито отговор за сега е неясен.
1. Сериозно ли МОН вярва, че процентът на обхванатите ученици ще допринесе за реадаптирането на децата към присъственото обучение? Ами те просто ще изчезнат в океана на реадаптираните 95%.
2. Кой точно ще оценява кой ученик колко нужда има от реадаптирне към присъственото обучение и по какви критерии? Дистанционното обучение беше нова ситуация за всички училища; като изключим някои учители, никой нямаше практика в тази насока. Да, ще бъдат изработени едни критерии; но за времето, с което се разполага те ще бъдат, да прощавате, едно към гьоторе – без изследване и оценка на ситуацията значи да гледаме в тавана и да смятаме по две.
3. Кои точно деца ще бъдат поръсени от тая благодат на образователното ведомство – тия дето са се справяли най-добре с дистанционното обучение, или тия, дето са били най-зле? Ако е първото, то всеки учител ще ви каже, че учениците, които са се справяли присъствено с материала, се справят и дистанционно. Тоест, те не се в крещяща нужда от ре-адаптиране. Ако програмата ще бъде насочена към вторите, то тогава се налага един крайно не лицеприятен извод: гледай да не учиш много-много, та да те заведат на почивка!
4. Каквито и да бъдат критериите за избора за участие в тази програма, 95% от учениците ще бъдат очевадно дискриминирани. И това ще е така най-малко по две причини. Първо, защото засега имаме основания да смятаме, че програмата е еднократен акт. С други думи, ако тая година отидеха 5%, на година други 5 и тн, тогава добре, не си се класирал за първия влак, ще се класираш за втория. Но нищо не говори, че нещата ще се развият по този начин. И второ, какъвто и да е, изборът ще е абсолютно не-възпитателен и развращаващ, защото децата ще бъдат подбирани без да са имали възможност да повлияят на избора. Ако на тях им беше казано: ще отидат учениците с най-висок успех; или с най-добро поведение; или с най-малко отсъствия; или с най-голям принос към някакви общи инициативи, тогава добре, всичко е наред. Децата ще са наясно с критериите и ще се борят да ги покрият, ако наистина са заинтересовани от тоя бонус. Но случаят не е този. Затова програмата няма да внесе нищо друго освен разединение в училищната общност – разединение между родители, между учители и родители, между ученици. Разделителните линии и без това са много. Не знам дали имаме нужда от още.
5. Кои хотели точно ще поемат контингента от ученици и учители, при положение, че както разбираме, се прави всичко възможно, за да се избегне тромавата държавна поръчка. Петстотинте лева идеално ще напаснат на големите хотели – защото обичайното зелено училище е около 350 лева. Като данъкоплатец, аз си задавам въпроса: защо трябва да пълним точно тях, като са построени в нарушение на всякакви екологични и други закони, и в повечето случаи принадлежат на мутри. И какъв пример ще дадем с подобно действие на нашите деца? Всъщност посланието, което им изпращаме, е следното: Нарушавайте закона, унищожавайте дюните, заливайте Черноморието с бетон, така че пясък да не остане, изсечете гората до шушка, и ще станете богати и добруващи като тези чичковци и лелички, де що им пълните в момента бетонените бункери. И бъдете сигурни, че децата ще го схванат на момента. Също като едното ферари с цвят червен. И ще ни предявят и фактурата – едно поколение вече го направи.
6. И въобще, защо трябва да спасяваме сезона на въпросните бетонни бункери, които в нашата страна са толкова, че могат да покрият рекреативните нужди на целия балкански полуостров и половината Европа? След като получиха кредити, които никой нормален човек няма да получи, дайте сега да им намерим и туристи. Кое в очите на държавата ги прави толкова привилигировани, която ни проглуши ушите за значението на малкия бизнес и средната класа? Не ми се иска да мисля за отговора.
7. Защо МОН не приеме решение да работи с малките семейни хотели и къщи за гости, част от които също стоят празни заради паднемията? Поемат по 10-12 деца – таман ще бъдат спазени всички санитарни норми. Защо не се избират такива заведения, които са построени с особена грижа към екологията, към природата и околната среда? Които гарантират здравословно хранене и начин на живот? Защо не дадем на децата пример затова какво значи да живеем в хармония и с грижа и отговорност за света, който ни заобикаля. Нали пандемията трябваше да ни внуши точно тоя урок?
8. Всеизвестно е, че никой хотел няма да предложи специално изработена реадаптационна програма – и не им е работа да го правят. Ще бъдат предложени спортни мероприятия, културни дейности и какво ли още не, но никой няма да има програма, която формира необходимите социални и жизнени умения за децата, умения, необходими за бързо адаптирне към различни среди. Нали Световната здравна организация и без това ни предупреди, че първо, не сме се справили с вируса, и второ, че този вирус няма да е последния? Излизат нови щамове, не се знае колко е резултатна ваксината срещу тях; кой може да гарантира, че няма да се наложи отново да учим дистанционно от другия ноември, например? И какво се оказва – поскачахме, пораздвижихме се, починахме си, и не научихме нищо от това, което наистина може да ни потрябва.
9. Кой ще оцени резултатът от изхарчените 15 милиона лева? По какво ще разберем, че децата са мотивирани отново да ходят на училище, а не на почивка? Това правителство ще си отиде след два месеца. С голяма вероятност никой от членовете му няма да се намира на позицията си в новото – дай, Боже, да може да бъде създадено такова след изборите. И ако цялата тази съмнителна афера се провали, кой ще носи политическата отговорност за провала? И какво изобщо означава политическа отговорност в България? С какво този, дето ще я носи, ще се почувства по-зле? Отговорът е напълно еднозначен – с нищо. Ето защо на много хора тия програма им прилича на „отново заедно с предизборното крадене и корупцията“. И са прави. И на мене ми прилича на същото.
Не е ли тази пандемия случаят, който трябва да ни накара да се замислим за позабравени неща с безспорна полезност, например, за ученическите лагери. След като бяха подарени на същите тия мутри, чиито хотели сега МОН ще пълни, не е ли редно да се разработят програми за смислено използване на легловия и друг фонд? И не, нямам предвид зелените училища. Там отива едно училище и само то – само със себе си. Смисълът на ученическите екскурзии и лагери беше да се формира чувство на общност – защото къде другаде, ако не там, ще се срещне едно дете от Видин с друго от Кърджали? Отсъствието на лагерите ни лишава от физическото пространство, където може да се осъществи такъв процес – на адаптиране към нови хора, към нови култури, към нови изисквания, към други етноси. Това е истинската адаптация, там се придобиват навиците, които ни интересуват. В истинска среда. Сред истински хора. В истинско общуване. Другото ми прилича на харчене на едни пари за едни избори, щото куче влачи, диря няма, та дайте да видим какво можем да направим за себе си и за тия дето ни дърпат синджира. Но не за децата. Не за учителите…
Заедно ли сме отново в грижата за българското образование? Въпросът има повече от един отговор.
Проф. дпн Татяна Дронзина - СУ "Климент Охридски"
