Първият паметник на Христо Ботев, и първият скулптурно-архитектурен паметник в Княжество България, въобще. Открит през 1890 г. във Враца - на същия площад, на който 14 години по-рано са излагани главите на ботевите четници. Демонтиран през 1955 година след като подразнил окото на възпитаника на Специална наказателна група към ЦК на БКП (т.с.) Вълко Червенков .
Години наред се търкаля по различни складове. През 1991 е отново поставен. Но през 2010 година ОбС на Враца решил, че не можело било два паметника на Ботев да има в града, и отново го пратил в склада. По-късно премахнали и постамента. От време на време някой проявява инициатива да намери за паметника място - като феновете на ФК “Ботев” да го поставят пред стадиона, или кметът на с. Косталево, което иска да приюти паметника и да го постави на Ботева поляна. Същия ОбС пък имал вече две решения да го експонира пред музея.
Паметникът на Христо Ботев във Враца, открит през 1890г., осквернен от комунистите и след това демонтиран и немонтиран за сметка на хилядите ПОСТОЯННО МОНТИРАНИ антибългарски руско-съветски и комунистически ''паметници'' на врагове на България. Оцветена фотография.
Инициативата за издигането му е на тогавашния кмет на града Цено Леонкев и на председателя на Постоянната комисия Гьошо Антонов. Те срещат голямата подкрепа на Стефан Стамболов - министър-председател на Княжество България (1887-1894 г.), който е бил много близък приятел и съратник на Хр. Ботев. Ст. Стамболов подкрепя изцяло начинанието на местните врачански патриоти стамболовисти
Паметникът е дело на известния австрийски професор Густав Еберлайн, автор на уникалната статуя на Гьоте в Рим. Голяма чест е за Враца от 1890г., наред с европейските столици Берлин и Рим, да има паметник, дело на един от най-известните скулптори в Европа. Г. Еберланд търси помощ при моделирането на Ботевата глава от българския художник Антон Митов, по-късно професор в Художествената академия в София. През 1891 г. той е автор на портретна скица с креда на Хр. Ботев, публикувана през 1891 г. в списание “Илюстрация-Светлина”.
Скулптурната фигура на Хр. Ботев е поставена върху висок постамент. Войводата е изваян в естествен ръст, облечен в четническа униформа. В дясната си ръка държи сабя, вдигната нагоре, а в лявата свитък хартия. Върху постамента на паметника са изписани 190 имена на четници и поборници, както и барелефите на неговите близки съратници - революционерите Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски.
Целият паметник е обграден с малка ажурна метална ограда, а в четирите краища са монтирани лъвски глави, из чийто уста бликала вода. Металните части на паметника са отлети във Виенската фирма за метални конструкции “Вагнер”.
Г. Еберлайн е използвал при моделирането на паметника последната снимка на Хр. Ботев. На нея той е сниман с братята си Стефан, Кирил и Боян. Правена е в Букурещ преди заминаването му с четата за България. Цялото население на Враца е съпричастно с голямото събитие. Паметникът става факт благодарение на дарените средства на врачани и на целия български народ.
Официалното откриване на паметника е на 27.05.1890 г. Пристига княз Фердинанд и министър-председателят Ст. Стамболов. Присъстват майката на Хр. Ботев, неговата съпруга - Венета и дъщеря му Иванка.
''…Неговата самоотверженост за спасението на отечеството ни и обезсмъртяването на паметта му ми внушават мисли, които не могат да въздържат сълзите ми. Аз и майка ми сме били нещастни, като останахме: аз без баща, а тя без съпруг, но българският народ доби един герой, това ни утешава, че баща ми загина за свободата на отечеството ни. Неговата памет ни е скъпа и аз ще се грижа да я запазя за всякога, макар че тя става достояние на целий народ.'' Това е част от словото, произнесено на 27.05.1890 г. от Иванка Ботева, при откриването на първия паметник на Войводата. Едва 14-годишна, сама написва тези думи, с които изразява голямата си признателност и уважение към своя баща. Огромното вълнение на крехката ученичка трогва до сълзи всички присъстващи.
Десислава Йованович
