На латински „Априлис" идва от „аперире" - отварям. Април отваря вратите за настъпващата пролет, когато Природата се съживява и влива своята енергия във всяко живо същество. Животът на хората се преобразява, преизпълнен с нови надежди за здраве, щастие и благополучиe. Затова патриархалните българи нарекли този месец още „цветен" - една метафора на доброто.
1 АПРИЛ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНА МАРИЯ ЕГИПЕТСКА
Зосима бил пустинник на изток от река Йордан. По време на първия си великденски пост той отишъл заедно със своите братя да се моли в египетската пустиня. Там срещнал необикновена жена, която незнайна защо бягала от нещо или някого. Повярвала в благочестивостта на странника, тя сама пожелала да разкаже на Зосима тъжната си история.
Жената се казвала Мария и била родом от Египет. Когато станала на дванадесет години избягала от дома си в Александрия и станала послушница на дявола. Познала изкушенията и съблазните, девойката се отдала на лекомислен и порочен живот. Веднаж нейните съграждани се отправили към Йерусалим, за да празнуват Възкресението на Иисус Христос. Към тях се присъединила и Мария. Но когато стигнали до църквата, някаква невидима сила затворила врата на храма. В един миг божествена дветлина озарила лицето на Мария. Пред нея застанала Божията майка и започнала да й говори. Застинала, девойката смирено слушала странните слова на Богородица. В този мит станало чудо – църковните порти се отворили за Мария и тя влязла в храма. Поклонила се пред разпнатия Христос, целунала кръста и горещо се помолила за своето спасение. На този ден, по волята на своя Бог, Мария прекарала като отшелница в пустинята на Египет. Там намерила своя дом, в който живяла четиридесет и седем години в молела, за да изкупи греховете си.
Година след откровението преподобна Мария умряла на мястото, където разказала историята си на Зосима. Това се случило на 1 април – денят, в който светицата взела причастието на Светите Тайни. От тогава всяка година на този ден църквата чества паметта на преподобна Мария Египетска.
2 АПРИЛ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ТИТ ЧУДОТВОРЕЦ
Преподобний Тит живял през 8 век,, когато живота на християните бил силно смущаван от иконоборческата ерес. Мнохо хора били гонени, мъчени, хвърляни в тъмници заради вярата си в Бог. Но имало християни, които защитавали смело православното учение.
Такъв бил блаженият отец Тит. От малък той се отказал от светския живот и станал монах. За неговата благочестивост и отдаденост на хората, Бог го дарил със чудни способности - да лекува неизличимо болни и да ги предпазва бедни и беззащитни от злото, което ходело по земята.
Днес именден имат всички, които носят имената Живко, Живка (от жив - апотропейно име).
3 АПРИЛ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ НИКИТА ИЗПОВЕДНИК
Никита се родил в Витиния, в добро и благочестиво семейство. Скоро родителите му се поминали и сам трябвал да избере пътя в живота си. Отишъл в Мидийския манастир, където игуменът Никифор го подстригал за монах. След смъртта на игумена, Никита заел неговото място.
Не било писано на мидийските монасите да живеят в мир. Иконоборците подновили гоненията срещу християните. А православните водачи изпращали на заточение. Сред тях бил и преподобни Никита. Много дни на мъчения прекарал старият и болен игумен. Сам императорът поискал да го върнат в столицата, но не за да го помилва. Хвърлил го в тъмница, правил му примамливи предложения и го подложил на нечовешки изпитания. Нищо не могло да отвърне светия човек от вярата му в Бог.
След време император Теодор помилвал християните. Монасите се върнали в манастирите си, но Никита не бил сред тях. Заминал за Цагриград, за да проповядва учението Христово. Мисията му била прекъсната по заповед на Лъв Арменяк, който го изпратил на заточение на остров Гликерия.
След шест години жестоки страдания, преподобния Никита се върнал в Цариград, където скоро умрял. Благочестивите християни го изпратили с големи почести. Тленните му останки погребали в неговия манастир.
Днес църквата почита паметта и на свещеномъченик Никита Серски.
4 АПРИЛ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ЙОСИФ ПЕСНОПИСЕЦ
Йосиф се родил в нечалото на 9 век на остров Сицилия. Семейството му било принудено да се прмести в Пелопонес. Скоро след това младият Йосиф заминал за Солун. Познал учението на Иисус още от малък, той постъпил в манастир. Станал свещеник и удивлявал събратята си с необикновен интелект и мъдрост. Това силно впечалтило Св.Грирогий Декаполит. Той силно обикнал преподобни Йосиф и го направил свой последовател.
По това време пламнала отново враждата между еретици и християни. Православните епископи отстранявали от служба, а на тяхно място назначавали водачи--иконоборци. По волята на своя духовен баща, Йосиф предприел рискована мисия. Потеглил сам към Рим, за да потърси намесата на папата в борбата с несправедливите гонения и изтезания срещу християнит . Мисията му била осуетена, а той - заловен и хвърлен в тъмница на остров Крит. По време на заточението светият човек понесъл големи мъки и страдания, но не престанал да проповядва божието учение.
След шест години мъченичество, преподобни Йосиф бил свободен. Заминал за Цариград и продължил да проповядва словото Божие. Заради тези свои деяния много пъти бил изпращан на заточения. Но светия отец мъжествено приемал всички инижения и страдания в името на Иисус.
Последните дни от живота си прекарал в Цариград, където доживял дълбока старост. Тленните останки на преподобний Йосиф били тържествено погребани в присъствието на високопоставени духовници и добродетелни християни.
5 АПРИЛ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ АГОТОПОД И ТЕОДУЛ
През 3 век в Солун живеели двама предани на Христовата вяра служители - дякон Агодопод и младия метец Теодул. Бог надарил юношата с чудотворна сила - да цели хората от неизлечими болести и да обръща езичниците към Христа.
Това не се харесало на византийските императори, които били големи поклонници на езическите богове. Всеки, който не споделял тяхната вяра, жестоко преследвали и наказвали.
Един ден, по заповед на градоначалника Фаустин, хванали християните Аготопод и Теодул. Изправили ги на съд, за да отговарят за греховете си. Но те не искали да се откажат от Христос. Тогава оковали светите мъже в тежки вериги и ги хвърлили в тъмница. През нощта в съня им се явил Бог, който им предсказал мъченическата смърт. На сутринта Фаустин наредил да ги удавят в морето.
След време вълните изхвърлила телата на Аготопод и Теодул на брега. Тленните останки на великомъчениците били погребани с подобаваща чест.
6 АПРИЛ
ДЕН НА СВЕТИ ЕВТИХИЙ, патриарх Цариградски
Евтохий се родил във Фригия. Бил будно и любознателно дете, затова когато пораснал, родителите му го изпратили в Цариград да изучи духовните науки. Младежът избрал да се посвети наБога и приел духовен сан. На тридесет години станал свещеник, скоро след това го ръкоположили за архимандрит, а на четиридесет години бил вече патриарх на Цариград.
По това време в православната Църква имало големи вълнения, предизвикани от различни лъжеучения. Затова свикали Вселенски събор, който да разобличи неверниците и въдвори мир в града. По време на събора патриархът смело защитавал Христовата вяра.
Проявената от него дързост, разгневила император Юстиниян и той заповядал да изпратят светецът на заточение. След повече от 12 години мъченичество, св.Евтахий се върнал в Цариград. Отново го провъзгласили за патриарх, който в продължение на четири години неуморно утвърждавал православието и се прочул с чудесата си.
Патриарх Евтихий починал на 70 години. Мощите му били погребани в храма „Св.Апостоли”, а по-късно - пренесени във Венеция.
Днес се почита още смъртта на свети Методий Славянобългарски.
7 АПРИЛ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ГЕОРГИ, епископ Митилински
Георги живял по време на големите гонения срещу християните. Още като млад приел духовен сан. Живеел богоугодно и ревностно почитал иконите. Заради своята отдаденост на Бога го избрали за митрополит на град Митилин.
Когато на престола се възкачил император Лъв Армянин, много епископи били изправени на съд, за да отговарят за делата си. Сред тях бил и вече твърде стария митилински епископ. По време на разпита преподобний Георги публично изобличил императора и войнстващите еретици. Тази негова постъпка му коствала живота. Светият старец бил изпратен на заточение на остров Херсон, където починал в изгнание.
8 АПРИЛ
ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛИ ИРОДИОН, АГАФ, РУФ, АСИНКРИТ, ФЛЕГОНТ И ЕРМИЙ
Тези свети мъже били последователи на свети апостол Павел. През целия си живот те и всеотдайно проповядвали учението на Христос в различни области на Римската импери. Свети Иродион, родом от Тарс, родният град на ап.Павел, бил епископ на град Неопатрида, който последните години проповядвал в Рим, където умрял. Свети Агав проповядвал в Йерусалим, където се прочул със своя пророчески дар.
Подобна била съдбата и на апостолите Руф - епископ на гръцкия град Тива, Асинкрит –епископ на Иркания, Флегорн – епископ на тракийския град Вапагот и Ермий – епископ Далматски. Преживели много унижения и страдания в името на Бога, те умряли мъченически в името на православната вяра. Оттогава Църква почита тяхната светла памет.
9 АПРИЛ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ЕВПСИХИЙ
Евпсихий живеел в Кесария Кападокийска. Бил почитан като богат и знатен човек, силно привързан към Бога. В деня на неговата сватба в града празнували в чест на идола Фортуна /Щастие/. По време на тържественото угошение всички езичници се отправили към капището за жертвоприношение. Тогава се случило нещо необикновено. В сърцето на св.Евпсихий пламнала голяма ярост и той, заедно с няколко християни, счупил идолите и разрушил езическия храм. Светият човек знаел какво го очаква след тази постъпка. Затова раздал богатството си на бедните християни и започнал да се подготвя за своето мъченичество.
Разгневеният император Юлиан решил да отмъсти на Евпсихий и на събратята му по вяра. Християните в града обложил с големи данъци и ги лишил от привилегии. А светецът подложил на страшни мъчения. Понасъл гордо всички унижения и страдания, свети мъченик Евпсихий бил посечен с меч за назидание на всички християни.
10 АПРИЛ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ ТЕРЕНТИЙ, АФРИКАН, МАКСИМ, ПОМПЕЙ И ДР.
Римският император Деции, голям идолопоклоник, изпратил до всички управители заповед:”Християните да принесат жертва на езическите богове.”
Управителят на Африка, Фортуниан пръв узнал за нея и побързал да я изпълни. Още същия ден призовал християните да се подчинят на царската повеля. Имало, обаче, 40 непокорни християни, които били готови на всякакви мъчения и страдания в името на Иисус. В защита на Божието учение, от името на всички, говорел Терентий.
Това силно разтневило Фортуниан и той наредил да заведат неверниците в капището, за да се поклонят на идолите. Християните отказали да се подчинят и покаят. Тогава хванали техните водачи - Теретий, Африкан, Максим и Помпей и ги хвърлили в тъмница. Светите мъже подложили на страшни изтезания, а те единствено призовавали Бог да унищожи идолите. Молитвите им били чути – идолите паднали, а езическите капища се разрушили. Чудото не попречило на жестокият управител да накаже мъчениците, като ги посякъл с меч пред очите на целия град.
11 АПРИЛ
ДЕН НА СВЕЦЕНОМЪЧЕНИК АНТИПА, епоскоп Пегамски
Антипа живял в края на 1 век в Пергама като благочестив и мъдър християнин. Избрали го за епископ на пергамската църква, но съгражданите му, които били фанатични почитатели на идолити, не криели своята злоба към него. Епископът посасял гордо омразата към него и всеотдайно проповядвал божието слово. Много езичници станали християни, а жертвите на капищата ставали все по-оскъдни.
Това силно смущавало император Доминциан и идолските жреци. Един ден те заловили Антипа и го изправили пред управителя на града. Обвинили го публично за всички беди, сполетели Пергама. В драматичен диспут между градоначалника и епоскопа, св.Антиох непоколебимо защитавал своята вяра и разобличавал идолопоклонничеството. Обезумялата от ярост тълпа от езичници го хванала и отвела на капището. Нагорещили до червено най-големият идол, направен от мед и хвърлили в него светеца. Понесъл смирено униженията и нечовешките страдания, постепено силите напуснали свещеномъченика и той издъхнал.
12 АПРИЛ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ВАСИЛИЙ ИЗПОВЕДНИК, епископ Парийски
Преподобни Василий имал славата на добродетелен и мъдър християнин. Като човек, който познавал учението Христово, той бил ръкоположен за епископ на град Пария, Мала Азия. През целия си живот св.Василий проповядвал Божието слово и обръщал езичниците в християни. По времето на император Лъв Иасврянин, един от най-ревностните иконоборци, светия отец понесъл много мъки и страдания. Живота си завършил като мъченик в името на Иисус.
13 АПРИЛ
ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК АРТЕМОН
Артемон бил благочестив свещеник от Лаодикия. Един ден от Рим пристигнал Патрикий – императорски чиновник и поискал християните да пренесат жертва на езическото капище. Макар вече твърде стар, св.Артемон и няколко ревностни християни тайно отишли на капището и разрушили всички идоли. Узнал за деянието му, римският наместник поискал отеца да бъде задържан.
Патрикий потеглили към Кесария Палистинска заедно с св.Артемон. Там свещеникът бил подложен на големи изпитания. Бил хвърлен в тъмница и жестоко измъчван. Високият дух и непоколебимост на светеца трогнали езическия жрец Виталий, който сам приел Христовата вяра.
Свети Артемон по чудо оцелял. Отишъл на уединено място в Мала Азия, където просвещавал непросветените в божието слово. Но фанатичните езичници скоро го открили и го осъдили на смърт. Отсекли главата му за назидание на християните.
Оттогава на този ден църквата чества мъченическата смърт на св.Артемон.
14 АПРИЛ
ДЕН НА СВЕТИ МАРТИН ИЗПОВЕДНИК, папа Римски
Свети Мартин бил римски папа, който ревностно защитавал Християнското учение. Прочул се със своята мъдрост и добродетелност, той не се харесвал на еретиците, които императорът покровителствувал.
За да въдвори спокойствие и мир в духовния живот на града, св.Мартин свикал събор. С пламенни слова осъдил ереста, а еретиците- анатемосал. За тази дързост папата бил изпратен в Цариград, заедно с св.Максим Изповедник. Там светите мъже били подложени на страшни мъчения, преживели много оскърбления и лишения.
Папа Мартин Изповедник завършили живота си в изгнание на остров Крим.
15 АПРИЛ
ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛИ АРИСТАРХ, ПУД И ТРОФИМ
По време на своите проповеднически пътешествия ап.Павел спечелил много християни за святото си дело. Сред тях били Аристарх, Пуд и Трофим. Те станали негови постоянни спътници и верни ученици. След време Аристарх бил избран за епископ на град Апамея. Римският благородник Пуд превърнал дома си в храм за добродетелните християни. А Трофим, който живеел в Ефес, покръстил много езичници и юдеи. Избрали трудния апостолски живот, светите мъже понесли много страдания в името на Иисус. Заради тяхната преданост към православната Църква, Нерон заповядал апостолите Аристарх, Пуд и Трофим да бъдат обезглавени пред очите на съгражданите им.
16 АПРИЛ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНЦИ ДЕВИ АГАПИЯ, ХИОНИЯ И ИРИНА
По времето на Диоклетиан в Рим живеел старецът Хрисогон. Заради вярата му в Иисус императорът го осъдил на смърт чрез посичане. Обезглавеното му тяло оставили на морския бряг. Недалеч от това място живеели свещеникът Зоил и сестрите Агапия, Хиония и Ирина. Една нощ Хрисогон се явил на Зоил и на неговата сподвижница – Анастасия и предсказал мъченическия живот на трите девиците.
След три дни свещеникът се споминал, а трите сестри езичниците отвели при императора, за да се покаят и отрекат от Бог. Девицити били непреклонни. По заповед на Диоклетиан били хвърлени в тъмница и подложени на страшни изпитания. Нищо и никой не можел да прекърши вярата им в Иисус. Дори главният съдия Сесил, прочут със своето красноречие, останал безсилен да склони добродетелните девици да се поклонят на езическите идоли.
Тогава съдията заповядал Агапия и Хиония да бъдат хвърлени в огнена пещ и да се пържат в пъклените пламъци на дявола. На другия ден и най-малката сестра намерила смърта си. Мъченица Ирина извели извън града и един императорски войници пронизал изнемощялото й тяло със стрелата си.
Оттогава църквата почита паметта на мъчениците деви Агапия, Хиония и Ирина.
Тази година на 16 април българите празнуват един от най-жизнерадостните пролетни празници
ЛАЗАРОВДЕН
По традиция той винаги се чества в съботата преди Връбница, една седмица преди Великден. Обичаите, които се изпълняват, са популярни като лазаруване и буенец, и принадлежат към т.нар обреди на преминаване. Участници в тях са всички момичетата, на възраст 6-10 години, и момите, които са между 14 – 16 години.
Подготовката за Лазаровден започвала още от Средипустовете (средата на великденския пост) или от Свети четирсе (9 март), когато се разучавали лазарските песни и се приготвяли обредните дрехи. Лазарките се организирали в групи, всяка от които си избира по една водачка, буенек - лична мома, която знае добре всички песни и благословии.
Малките момичета, които наричали лазарки или лазаркини, тръгвали из селото рано сутрин на Лазаровден. Те били облечени в празнични носии и носели на главите си червени кърпи. Във всеки двор, в който влизали, водачката играела, а другите момичета – пеели лазарски песни. Ритуалът се повтарял във всяка къща.
Големите лазарки, пременени и накичени с венци и цветя, още преди изгрев слънце се събирали в дома на буенека. Обикновено били облечени в традиционни празнични носии само в един цвят, за да се разпознават. По-рядко носели булченски дрехи, които се смятали за „най-беректлии”. Обикалянето на къщите започвало от обяд на Лазаровден и завършвало до обяд на Връбница. Във всеки дома девойките пеели на всички в семейството, като започвали от най-старшия. След това изпълнявали обреден танц, буенец - буйно несключено хоро. Докато играели, лазарките високо подскачали – за да растат високо посевите, за да се плодят животните. Стопаните посрещали гостенките с голяма радост. Вярвало се, че всяка къща, споходена от лазарка, е честита. В знак на благодарност, домакините ги дарявали с бели яйца, брашно и мая, за да са здрави и весели, да имат късмет и щастлив семеен живот.
В някои селища празникът завършвал с лазарско хоро на мегдана, където се събирало цялото селото. На него се оглеждали и избирали бъдещите невести. Другаде на Лазаровден се изпълнява обредно обхождане на ниви и ливади, за да има здраве и берекет през годината.
В много райони на Лазаровден се прави голяма задушница в памет на мъртвите. Този ритуал ни препраща към библейския мит за възкръсналия от мъртвите Лазар. На Връбница, когато Христос влязал тържествено в Йерусалим, научил, че приятелят му Лазар е тежко болен. Иисус веднага тръгнал към дома му, но там намерил само опечалените му близки.
Сестрите на Лазар – Марта и Мария, упрекнали Божия син, задето е изоставил възлюбения си другар. Тогава Иисус отишъл на гроба му и рекъл три пъти:”Лазаре, излез!” Лазар веднага излязал – в плът и кръв, с кърпа на лицето си. Когато видели чудото, хората повярвали в божествената сила на Христос. А възкръсналият Лазар живял още тридесет години и бил провъзгласен за първи епископ на гр.Китион.
Лазаровата задушница старите хора свързват с поверието, че преди Връбница Бог „разпускал умрелите”, за да посетят своите близки на земята. Затова в навечерието на празника жените варели жито и приготвяли обредни хлябове без мазнина – един голям – за живите, и няколко малки – за всеки починал в семейството. Близките ходели на гробищата, преливали гробовете на мъртвите с вино, палели свещи и раздавали малките хлебчета в тяхна памет. У дома разчупвали големия хляб, като давали на всички родственици да хапнат от него.
Днес църквата почита още паметта на преподобни Акакий, епоскоп Мелитински.
17 АПРИЛ
ДЕН НА СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК СИМЕОН, епоскоп Персийски
Симеон бил ктезифонски епископ в Персия. През 4 век враждата между езичници и християни станала непоносима. Жреците и юдеите поддържали у цар Сапор съмненията, че епископ Симеон доносничи в Цариград за всичко, което става в държавата.
Разгнвеният персийски владетел подложил християните на жестоки репресии. А техният духовен водач Симеон – изправил пред съда. От него поискал да се отрече от Бог и да се поклони на слънцето, както правели всички персийци. Симеон не само не изпълнил волята му, но и не отдал на царя необходимата почит. Обезумал от дързостта на епископа, Сапор заповядал да го хвърлят в тъмница. Подложили го на големи страдания, на той продължил да проповядва божието слово и да обръща езичниците в християни.
Персийският владетел и втори път опитал да склони свети Симеон да са откаже от вярата Христова. Срещнал неговата твърдост и непоколебимост, царят зповядал всички, които приели християнството от Симеон, да бъдат убити в същия ден, в който Христос бил разпънат на кръста. На Разпети петък убили мъчениците пред очите на техния епископ. След тях бил посечен с меч и свети Симеон.Една година по-късно, на Разпети петък, още хиляди негови последователи приели мъченическата смърт в името на Бог.
Свързан с конкретно религиозно събитие, в българския народен календар този ден е популярен като
ВРЪБНИЦА, ЦВЕТНИЦА
С този пролетен, цветен празник българите отбелязват възраждането на природата и обновлението на света. Затова и ритуалите, свързани с него, се изпълняват за здраве, благополучие и късмет.
По стар обичай още рано сутринта християните, облечени в празнични одежди, отивали в храма за тържествена служба и водосвет. След църковния обряд, благословените вярващи си тръгвали с осветени върбови клонки, които носели в домовете си. От тях свивали малки венчета, които оставяли на иконата на Света Богородица, закичвали рогата на кравите и воловете или захранвали всички домашните животни, за да са плодовите и силни през годината. Пазели я до следващата Връбница защото вярвали, че е благословена от Господ и има необикновена сила .Когато някой от семейството се разболеел, запалвали върбово клонче и с него прекаждали болния, за да си иде болестта. С осветена върба баели против уроки.
Върбови венчета слагали на главата и кръста при главоболие и дископатия. Клонче от осветена върба забождали в земята, където ровели къртици, червеи или попови прасета, за да не вредят на посевите. С върбови венчета прогонвали градоносни облаци, като изричали тайнствени заклинания. Светена върба носели на гробищата, запалвали я и прекаждали гроба, за да предпазят душите на умрелите от тъмни, зли сили.
Обичайно празникът продължавал с нареждането на семейна трапеза, на която традиционно се поднасяла риба. В някои селища се приготвяло обредното ястие тавалък – риба с ориз. След тържествения обяд всички се събирали на мегдана, където играели весели несключени хора, известни като буенец. Празникът завършвал с сключено хоро, на което се хващали всички присъстващи.
В някои краища на Връбница се изпълнявал последният ритуал от Лазарските обичаи, т.нар. кумичене. Рано сутринта девойките, облечени в еднакви носии, се събирали на групи. Всяка носела осветено върбово венче с белег - най-често цветен конец и обреден хляб – кукла. Цялата група отивали на река или друг водоизточник, като по пътя пеели лазарски песни. Момите се нареждали една до друга и едновременно хвърляли във водата своите венчета и парченце от обредния колак. Следяли коя китка или хляб ще излезе най-напред. На която от девойките принадлежали те – била обявявана за кумица, най-главната сред тях. Лазарките изразявали своято почит към нея , като я носели на ръце, не и минавали път. Пазели пълно мълчание пред нея чак до третия ден на Великден, когато отивали в дома й, за да си вземат прошка.
По време на ритуала се гадаело и за женитба. Ако пуснатите във водата венчета и залък хляб вървели бързо по водата – това било знак за скорошно задомяване. Ако ли пък някъде се заплетели или пък стоели на едно място – скоро нямало да има сватба.
Празникът продължавал в дома на избраната кумица, където нареждали богата трапеза. И завършвал на мегдана, с изпълняването на кръшните хора и весели песни на лазарките.
17 април бележи началото на големия юдейски празник
ПЕСАХ
С него е свързана библейската история за освобождаването на евреите от робството им в Египет. Водени от Мойсей, чудесното избавление на Давидовия род дошло след помощта на Бога. Според легендата Той заставил фараона да освободи юдеите, като му изпратил десет различни бедствия. Своето спасение евреите постигнали едва след десетото наказание , според което всички първородни деца в Египет трябвало да бъдат погубени. Разкаелият се фараон и пълчищата му се втурнали след евреите, за да ги върнат обратно. Те намерил смъртта си в морските бездни, виждайки как и последният евреин преминава спокойно между изправените като стена води на Червено море.
По традиция Песах продължавал осем дни. От тях празнични били само първите и последните два. Повече от бредите, които се изпълнявали по време на празника, целели да помогнат за избавление на юдеите от господството на египетските фараони.
Най-важно било да се приготви брашното за маца, която семейството консумира през всичките 8 дни на Песах. Тя се правела от хубаво, чисто жито, което слагали в нови или изпрани добре чували, в които не трябвало да има нищо останало от миналогодишната реколта.
Десетина дни преди празника жените предприемали голямо пролетно почистване на дома. То продължавало няколко дни и завършвало с празнична церемония – главата на семейството започвал проверка, за да се увери, че никъде не е останало и една трохичка хляб. По стар обичай жините оставяли в някой ъгъл парченце хляб, което трябвало да бъде намерено от стопанина. Той го слагал на керемида, прибавял малко птича перушина и ги запалвал. С тях обикалял цялата къща, прекаждал я, за да прогони всички зли сили то дома си. Този нарочен обход на жилището се нарича калхамира.
Много време преди празника евреите угоявали гъска – патос беслис, която колели за Песах и от нея приготвяли обредни храни. Бялото месо и кълките окачвали на сушина и правели от тях т.нар. пачас и пичугас. От салото, нарязано на късчета, топели мас, част от която оставяли за готвене, остатналата смесвали с дървено масло. Най-големият деликатес били пръжките, които обичали еднакво много както децата, така и възрастните. Традиция били за Песах ежедневната посуда да се прибере в долапите и да се извадят специални великденски съдове и прибори.
В подготовката за тържествената вечера – седер Песах, били ангажирани изкмючително жените. Те приготвяли обредните храни, като на трапезата задължително трябвало да има три броя бойос - един върху друг, печено яйце, овча плешка с месо, листа от маруля, керевиз, чашка с оцет и харосет. Празничната гощавка започвала с ритуално измиване на ръцете. Главата на семейството произнасял тържествена молитва, която всички изслушвали прави. По време на молитвата стопанинът хапвал малко керевиз, натопен в оцет, който поднасял на всички останали. Ритуалът продължавал с четенето на Агадата, историята на празника, в което участвали само мъжете. Докато присъстващите слушали разказа за спасението на юдейския род, домакинът капвал по капка вино, която наричал за всяко бедствие, сполетяло еврейската земя по време на гонението. На определено място от Агадата стопанинът вземал средната маца, отрязвал от нея половината, поставял я в кърпа и я давал на едно от децата да я държи през рамо. По време на седера всеки изпивал по 4 чаши вино и преди да си тръгне хапвал парченце от мацата.
Вечерята започвала след прочитането на Агадата. Стопанките поднасяли последователно различни обредни гозби –супа от счукана манура, кюфтета от спанак, агнешко печено. Късно вечерта произнасяли благодарствена молитва, пеели традиционната Хад гадя. Веселбата продължавала до среднощ.
На другата сутрин евреите ходели в синагогата на празнична служба. След това правели тържествена закуска с прочутите бурмоеликос де Песах - мекици, направени от накисната във вода маца и яйца, печени яйца, приготвени по специален начин, и пиели мастика.
Традиционно празникът завършвал на осмия ден. Тогава всички децата ходели да събират млада трева. Родителите им я носели в синагогата, за да бъде благословена от равина. След това я връщали в къщи и с нея покривали главите на мълчоганите, произнасяйки благословията: „Да раснеш и да пораснеш жив и здрав като тревата на полето!”.
18 АПРИЛ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ЙОАН, ученик на св.Григорий Декаполит
Йоан станал монах твърде млад и заедно със своя събрат св.Йосиф Песнописец израснал под покровителството на св.Грирогий Декаполит. Преподобний Йоан живеел богоугодно и бил един от най-смелите борци срещу иконоборческата ерес. Когато император Лъв Амяник започнал големите гонения срещу християните, светият монах бил подложен на жестоки мъчения заедно със св. Грирогий и св.Йосиф. Когато неговия духовен учител умрял, преподобний Йоан станал игумен на основания от него манастир. До края на живота си мъдро проповядвал и сеел учението Христово.
Преподобни Йоан умрял през 820 г. Тялото му погребал св.Йосиф Песнописец в близост до гроба на св.Григорий Декаполит.
Тази година денят съвпада с началото на
СТРАСТНАТА СЕДМИЦА
По време на тази неделя вярващите християни изразявали своето страхопочитание към предстоящите великденски празни със спазването на различни забрани. Табу било да се пеят песни, да се играят народни танци, да се слуша музика.
Християните вярвали, че този, който пристъпи забраните, ще го сполети лоша болест или голяма беда. От понеделника на Страстната седмица започвало и голямото Великденско почистване - време, през което хората чистели къщите и пречиствали душите си, за да срещнат с радост и Великия ден.
19 АПРИЛ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ЙОАН ВЕХОТОПЕЩЕРНИК
Йоан, отрано познал словото Христово, избрал за свой дом един манастир, основан в Палестина от св.Харитон Изповедник през 8 в. За храм на манастира служела малка пещера, наречена Вехта (стара), откъдето дошло и прозвището му – Вехтопещерник. Светият човек се отдал с цялото си сърце в служба на Бога. Пътувал по светите места и се срещал с мъдри хора и отшелници, които го посвещавали в Христовото учение. Животът си завършил усамотен в Харитоновата пещера.
20 АПРИЛ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ТЕОДОР ТРИХИНА
Теодор бил родом от Цариград. Но още като юноша се отказал от бащиното си богатство и отишъл в манастир някъде в Тракия. Станал монах и се отдал на аскетичен живот – спял малко и винаги на камък, ходел гологлав и се обличал в груба власеница, трихина. За неговата преданост към Бог бил надарен с чудотворна сила, която се проявявала както приживе, така и след смъртта му. Преподобний Теодор Трихина умрял през 400 година. Много слепи и грухи, недъгави и прокажени намери изцеление за страданията си на гроба на светия монах.
След Лазаровата събота в Йерусалим празнували посрещането на Иисус преди еврейската Пасха. Мир, любов и победа носел Спасителят на многобройния народ, който го посрещал с думите: „Осанна на сина Давидов! Благословен е онзи, който идва в името на Господа! Бил чуден и неповторим миг, споменът за който църквата празнува вече 18 века.
21 АПРИЛ
ДЕН НА СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ЯНУАРИ И ДРУЖИНАТА МУ
Януари бил епископ в италианската област Кампания, когато земята била осеяна от гробовете на много християнски мъченици. Благочестивият отец, понсял смирено яроста на езичниците и смело проповядвал Божието слово. Проявената от него дързост разгневило римския управител Тимотей. Той призовал Януари пред съда, за да отговаря за деянията си. Светият човек останал непоколебим и гласно заклеймил идолоклонниците. По волята на Тимотей, епископът бил хвърлен в нагорещена пещ, от която излязал невредим.
На другия ден непокорният отец откарали в град Путеол. Затворили го в тъмница заедно с друхи дякони. Осъдили всички на жестока смърт – да бъдат разкъсани от зверове. В уречения час извели християните на цирковата арена и пуснали дивите животни. Но вместо смърт, екзалтираната тълпа видяла как зверовете кротко легнали пред краката на епископа. Всички онемели от почуда, освен Тимотей. Тогава Бог наказал жестокият управник, като го ослепил. А на боголюбивият епископ дал сили да го излекува от слепотата.
Свидетели на тези чудесата станали хиляди езичници и те повярвали в Иисус. Единствен Тимотей останал духовно сляп за силата на Бог. Обезумял от ярост, императорът заповядал да изведат епископ Януари и християните извен града и публично да ги посекът с меч.
Християните прибрали телата на своите мъченици и ги погребали. А тялото на великомъченик Януари пренесли в Неапол, където и днес жителите на града го почитат като свой защитник и покровител.
В народния календар този ден е наречен
ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК,
ден, в който от векове се приготвят шарените яйца и краваи за Ведикден.
Според един текст, запазен в манастира „Св.Анастасий” близо до Солун, ритуалното бояйдисване на великденски яйце съществува още от времето на апостолите и е свързан с една легенда за Мария Магдалена. Когато девата пристигнала в Рим, тя се представила пред римския имтератр Тиберий, подала му му едно червено яйце и казала: „Христос възкръсна”. Така тя показала своята вяра и обич към Иисус. От тогава всички християни, по нейно подражание, започнали да си раздват червени яйца.поред някои учените обаче този обичай е донесен по нашите земи от славянските племена в края на 5 и началото на 6 в. И днес в някои селища на Западна България шарените великденски яйца се наричат парашки. Етимологично те се свързват с древна славянска дума, която означава „гръм, светкавица” и имат семантична връзка със славянския бог Перун – богът на гръмотевиците. А името на този бог у полабските слявани и днес звучи като Четвъртък.
Традиционно жените боядисвали не по-малко от 40 на брой яйца, които събирали по време на цели пост. Обичайно ги багрели в червена боя, приготвена от люспите на лук, корен на брош и липов цвят. Първо боядисвали първото яйце, снесено на Велики четвъртък. С него бабите търкали челцата на малките деца и ги благославяли: „Да сте червени и здрави като дядо Великден!”. Него оставяли пред иконата, или носели в черквата да пренощува една нощ. Пазели го до следващия Великден, защото вярвали, че яйце, боядисано в червено, има магическа сила. Затова червено яйце слагали в чеиза на момите – за щастие и късмет в брака. С такова яйце жените заплашвали градоносните облаци и прогонвали бури и гръмотевици. А други - заравяли в градина или нива, да пази посевите от природни бедствия.
С времето започнали да се правят и писани яйце . В тях девойки и млади невести влагали целия си талант, като ги украсявали с причудливи растителни и геометрични елементи. Димитър Арнаудов не случайно ги е нарекъл „първообраз на народното живописно изкуство”.о разпространено сред българите е поверието, че в полунощ на Велики четвъртък небето се отваряло и душите на всички мъртви слизали на земята. Те оставали сред близките си чак до Спасовден, до Св.Троица или до Св.Дух. За да ги сгреят, палели огньове. В тяхна чест жинети приготвяли обредни питки, които раздавали сред близки и съседи.
В ноща на Велики четвъртък ходели и магьосници. Те бродили по тайна доба в нивите, градините, лозята, сред овцете и кравите. Излюпвали под мишниците си пилета-мамници, които превземали чуждото плодородие. Хората се страхували от тези бродници. Затова, за да се предпазят от тях, прекаждали около къщата и в двора, или оставяли на синорите трънки от глог.
22 АПРИЛ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ТЕОДОР СИКЕОТ
Теодор се родил през 6 век в малоазийското селце Сикеа. Когато навършил шест години родителите му решили да служи във войската. Но една нощ в съня на майка му се явил великомъченик Георги. Казал й, че Небесния цар иска нейния син при себе си. Много сълзи изплакала горката жена, в очакване нещо лошо да сполети Теодор. Истината се оказала друга.
Теодор пораснал и станал добро и умно дете. Учел прилежно и често ходел в църквата „Св.великомъченик Георги”, където слушал в прихлас чудните проповеди. Когато станал на дванадесет, Теодор се отдал изцяло на Христовото учение. На четиринадесет години си изкопал една пещера в хълма близо до храма и заживял там тайно от родителите си. Не след време бил погълнат от идеята да подражава на св.Йоан Кръстител и на пророк Илия. Затова се преселил в пустинята, в малка пещера. Помолил един дякон да го зазида, като остави само малък отвор – за въздух и за светлина. Дълго време Теодор живял в пълен аскетизъм, забравен от всички.
Един ден благочестивият дякон известил на майка му, че синът й е жив. И Теодор трябвало да се върне при своите родители.
Епископът на глания град научил за святия живот на младежа и го ръковоположил за свещеник. Теодор тръгнал да обикаля света. Посетил Палестина и се поклонил на светите места. Навсякъде хората узнавали за добродетелния му живот, а Теодор ги изцелявал от неизличими болести. С лечителските си и пророчески дарби светия отец привлякъл много християни. За тях той основал Сикеотския манастир, построил и нова църква.
Когато починал епископа на глания град на областта, св.Теодор заел неговото място, но скоро се разкаял за това свое решение. Завърнал се в родината си и отново станал монах в манастира „Св.Сава”. Продължил да проповядва, да лекува и да пророкува. Доживял до дълбока старост, преподобни Теодор умрял в първия ден след Великден. Неговото житие написал по-късно ученикът му Елевсий.
Петъкът от Страстната седмица българите наричат
РАЗПЕТИ ПЕТЪК
Една легенда разказва, че когато разпнатият на кръста Иисус изкачвал върха, по пътя си срещнал една жена, която перяла. Той я помолил за малко вода, за да накваси пресъхналите си устни. Жената троснато плиснала вода към него, той едва отпил от нея и продължил безмълвен. По-нагоре добри хора, които печали хляб, му дали един голям комат, който заситил глада му. Когато Христос стигнал върха, казал: „Нека жената, която переше днес, бъде проклета, а този, който печеше хляб – бъде благословен!”
Този ден българите почитали като най-тежкия ден от Великденската неделя, в който вярващите пречиствали дущите и отваряли сърцата си към доброто.
Затова на Разпети петък не подхващали никаква работа. Хората вярвали в, че ако нарушават тази забрана, ще ги сполети непоправима беда. Преди изгрев слънце жените ходели да берат здравец и други полски цветя, които носели в църквата. След празничната молитва и символично погребение на Спасителя., всички присъстващи се провирали под масата, отецът ги благославял и им дава осветени цветя за здраве. Цветята оставяли пред иконата и пазели до следващия Разпети петък. С тях жените лекували болни деца, слагали ги под възглавницата против уплаха или кадяли с тях хора, които били урочасани. На Велики петък девойките вземали квас и замесвали тесто за великденския обреден хляб. Приготвяли няколко вида погачи, кошара, харман, яйченик, шарен колак, вилиден, родан и пр. На най-голямата погача правели украса – с червени яйца, около които моделирали отворена порта - за да „влиза берекета в къщата”. Другите хлябове били малки, украсени с по едно червено яйце или пък с дупка в средата, в която слагали китка здравец. Наричали ги кукли и ги раздавали на първия гост на Великден, на кумицата, на децата в къщата.
23 АПРИЛ
ДЕН НА СВЕТИ ВЕЛОКИМЪЧЕНИК, ПОБЕДОНОСЕЦ И ЧУДОТВОРЕЦ ГЕОРГИ. СВЕТА МЪЧЕНИЦА АЛЕКСАНДРА
Свети Георги живял по времето на император Диоклетиан в област Кападокия. Бил собственик на голямо имение. Съгражданите му го почитали като военен трибу. За проявената от него храброст императорът го избръл и за член на държавния съвет.
Когато Диоклетиан издал най-строги закони срещу християните, Бог известил Георги за предстоящото му мъченичество. Той раздал богатството си на приятели, освободил робите си, а имотът оставил в наследство на бедни хора. Презрял всички човешки грехове, св.Георги публично се опълчил срещу идолопоклониците. Потресен от това, което чул, императорът влязъл в остър диспут с непокорния трибун. Приканил го да се откаже от своя Бог и да принесе дарове на езеческите идоли.
Отказът на светецът разгневило Деоклетиан. Затворили го в тъмница, горили краката му на клада, на гърдите стоварили огромен камък, но мъченикът мъжествено понасял всички страдания. На другия ден сложили светия човек на колело, върху дъска със забити пирони, които разкъсвали тялото му. Но някаква необикновена сила бдяла над него и правела болките му поносими. После ангел небесен изцелил раните му пред очите на онемелите войници.
На още много изпитания подложили великомъченик Георги, но те винаги били последвани от чудеса. Най-голямото било когато сам отецът, с молитвата си към Бог, възкресил непознат покойник пред очите на императрица Александра и езическия жрец Атанасий. Стъписан от чудото, жрецът паднал в нозете на светеца и поискал да бъде покръстен. Самата императрица пожелала да приеме Христовата вяра. Обезумелият от злоба император веднага заповядал да вземат главата на Атанасий, а съпругата си - жестоко наказал.
От този ден много езичници, болни и беззащитни хора започнали да посещават боголюбивия отец, за да лекуват телата и душите си от сатаната. А всички опити на Диоклетиан да вразуми някогашния трибун били неуспешни. Тогова той издал смъртна присъда – главите на свети великомъченик Георги и на императрица Александра да бъдат публично посечени с меч за назидание на всички християни.
Оттогава църквата почита паметта на свети великомъченик Георги и света мъченица Александра.
На този ден се отбелязва и мъченическата смърт на Лазар Български.
Днес е
ВЕЛИКА СЪБОТА
В този ден жените правели последните приготовления за Великден. В някои райони стопанките изпичали ритуалния хляб с великденска украса и месели малките обредни колачки. Други ходели на гости на своите кръстници или колели великденското агне.
Този ден се нарича още Одушница.
По стар обичай рано сутринта се ходело на гробищата, прекаждали се гробовете и се преливали с вино, палели се свещи и се оставяли червени яйца. Жените варяли жито и правели обредни колаци за душите на умрелите, които раздавали на близки и съседи.
24 АПРИЛ
ДЕН НА СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК САВА СТРАТИЛАТ
Сава бил гот, който служил като началник във войската на римския имтератор Аврелиан. Когато приел християнството, често посещавал тъмниците, правел щедри дарения на затворниците и окуражавал онеправданите християни. Скоро императорът научил за деянията на своя подчинен. Сава бил честолюбив човек, затова сам свалил знаците на военния си сан. Публично обявали, че е готов да понесе всякакви страдания в името на своя Бог.
Аврелиан хвърлил непокорния войн в тъмница, там го били, горили с огън раните му, потапяли тялото му в котел с горящ катран, но светия човек останал жив. Свидетели на чудото били 70 войни, които повярвали в Бог. Тях императорът наказал със смърт, а Сава подложил на нови изпитания. Своя мъченически живот светецът завършил, като го удавили в близката река, за назидание на беззащитните християни.
Днес целият християнски свят - православни, католици, армено-грепорияни и протестанти, отбелязват
ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО
Рядкото съпадение на големия празник да се празнува в един ден е светъл знак за християнското единство.
Първите християни наричат Възкресение Празник на празниците, юдеите – Песах, което в превод значи “преминаваш”, а българите го утвърждават в народната си култура като Великден. Той носи особеното настроение на пролетното възраждане на природата, но повече от всичко в него е закодиран копнежът на хората към духовно пречистване. На този ден вярващите се обръщат към себе си, за да открият доброто, отварят сърцата си един за друг, с надеждата да измолят божията благословия за щастие и благополучие.
Традиционно Великден се празнувал три дни – от неделя до вторник. Първият ден започвал с тържествена църковна служба. Вярващите палели свещи в името на Иисус Христос, които отнасят по домовете си. Благословени от попа, всички се поздравявали се с думите „Христос Воскресе – Воистина Воскресе”.
После цялото семейство се събирало на тържествен обяд у най-възрастните в рода. Стопаните приготвяли специално за празника печено агне, баница със сирене, обредни погачи, червени яйца, вино и плодове. Ритуално обядът започвал с прикаждане на суфрата от стопанката на дома. Домакинът разчупвала високо над главата си обредния хляб и наричал по парченце за всеки член от семейството. Обядът завършвал с борене с великденските яйца. Хора казвали: „Да заговеем с бяло яйце, да отговеем с червено”. Най-радостни били децата, които се надпреварвали да се чукат с червени яйца, докато намерят кое от тях е бореца. Този, който спечелел надборването, се радвал на голям късмет през годината.
В патриархалните представи червеното яйце имало магическа сила. Яйцето било символ на космоса, който въпращавал необикновената сила на Природата. А червеният цвят - символизирал неизчерпаемата енергия на небесното Слънце. Затова в чеиза на неомъжена мома слагали червено яйце, за да се задоми по-скоро. Когато извеждали добитъка за първи път на паша, допирали го с червено яйце. Жените пазели черупките от великденските яйца през цялата година и с тях лекували децата против уплаха и уроки. С черупките на червени яйца замазвали стените и пода на къщата и обора - да прогонят болести и гадинки, да има берекет и късмет в дома.
В някои краища на Великден по стар обичай младите семейства ходели на гости на своите кумове. Те винаги им носели бъклица с вино, обреден хляб и кошничка с червени яйца. Кръстниците гощавали високите гости с вкусни гозби, като на всеки раздавали по едно писано яйце.
И през трите празнични дни всички се събирали на мегдана, играели прави хора в бавно, умерено темпо. Младите връзвали люлки на дърветата, на които се люлеели малките деца и девойките. А ергените играели Каролен или Кральо Портальо.
Великден празнуват и част от българите мохамедани. Празникът наричат
ПАСКЕЛЕ,Паскальо, Паскеле гюн.
Обичаите, свързани с него, носят повече белезите на пролетната мартенска обредност. На този ден палели огньове, за да прогонят злите сили, за да е плодородна годината, за да са силни и здрави хората и животните. Българомохамеданите вярвали, че на Паскеле настъпва магическото време. Тогава по земята бродели магьонсици, които обират берекета по чуждите ниви и гради, крадат млякото на овцете и кравите, а заровените в земята богатства започвали да изпускат пламък.
Великденските празници почитат и ромите християни. Преди Великден те правели традиционното пролетно почистване, шарели яйца. С първото червено яйце посрещали слънцето на Великден, за да бъде благословено с магическата сила на небесното светило. Вярвали, че ако пазят първото великденско яйце 7 години, жълтъкът му ще стане кехлибар. Правели и обредните хлябове, украсени с червени яйца, и сладки козунаци, които раздавали за здраве на близки и съседи.
25 АПРИЛ
ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ МАРК
Марк бил евреин, когото наричали още Йоан. Той бил известен като св.Марко - един от седемдесетте апостоли на Иисус. А неговата майка – Мария, била праведна християнка, чийто дом бил храм за всички вярващи в Иисус. Според едно предание – в нейната къща Христос извършил Тайната вечеря с учениците Си, в нея той се явил на апостолите след възкресението Си.
Свети Марко служел като свещеник в храма „Св.ап.Петър”. Негов кръстник и духовен баща бил св.ап.Петър, затова той често го съпътствал по време на дългите му пътешествия. Тогава Марко написал и своето житие. По-късно светецът се отдал на проповедническа дейност в Египет. В Александрия основал църква, станал неин пръв епископ и я превърнал в най- големия християнски духовен център в Египет. Скоро обаче езичниците възроптали срещу епископа и го прогонили от града. Свети Марко потеглил към Ливия и Киринайка. После за малко се отзовал в Рим и пак се върнал в Александрия, където продължил да проповядва. Построил още един манастир и отворил училище за своите последователи.
Това отново разгневило езичници и юдеи. На 24 април, когато започвали езическите тържества в града, св.Марко и християните били на тържествено богослужение. В полунощ озлобените езичници нахлули в храма, хванали светеца, вързали го с въже през врата, влачили го по градските улици и го хвърлили в тъмница. На сутринта го подложили на още по-големи унижения и страдания. Апостол Марко не можал да понесе нечовешките мъчения и издъхнал с думите: „В твои ръце, Господи, предавам духа си!”.
Мощите на св.евангелист Марко били наречени „Първото съкровище в Александрия”. През 827 година един търговец ги пренесъл във Венеция. На мястото, където били погребани, издигнали величествен храм на негово име. И днес жителите на града почитат св.ап.Марко като свой покровител.
В народния календар седмицата след Великден е известна като
ТОМИНА НЕДЕЛЯ
В библейски план Томина неделя е свързана с мълвата за чудното Възкресение и с Тома, единственият от дванадетте апостоли, които не повярвали в чудото. Народните обичаи, които се изпълнявали този ден, финализирали празничния великденски цикъл.
В миналото я наричали още Празна неделя, защото през цялото време работа не се подхващала. Жените не насаждали кокошки, защото нямало да се излюпят пиленца. Мъжете не подрязвали млади феданки, защото нямало да родят никога плод.
В понеделник, вторият ден на Великден, по стар обичай младежите излизали извън селището, разделяли се на две групи и търкаляли червени яйца помежду си. Имитативния характер на обичая целял да гарантира плодородието през годината.
В светла сряда пък девойките, които вече са лазарували, изпълняли ритуала Мара Лишанка. Правели кукли, наречени Мара Лишанка, от три различни чехъла, които крадяли от бременни жени. Вмъквали ги един в друг, като първият винаги бил червен. За да приличат на истинска булка, слагали було, украсявали ги с накити и с песни ги понасяли към реката. Там пеели, после умивали лицето на Мара, измивали и своите лица. Лазарките вярвали, че така ще прогонят лошите змейове, които крадяли девойките, за да ги направят свои годеници. Така щели да си намеряд добър момък, с който да се задомят и да имат щастлив живот. После играели Ладино хоро.
Четвъртъкът в някои селища е известен като Конски Великден. Рано сутрин жените ходели на нивите, обикаляли ги три пъти и заравяли в някой мравунят червено яйце и парче от великденските погачи, за да прогонят облаците и градушките и да се роди много жито.
В петък отбелязвали дена на св.Петка, която почитали като покровителка на небесните стихии. Наричали деня още Летен Петковден. В Странджанският край вярвали, че точно в полунощ срещу празника светицата се явявала на извор или чешма, във вид на бяла или златна патица. Който видел чудната птици, мигом се излекувал от всякаква болест. Затова хората се стичали на такива мяста, в очакване на чудодейното изцеление.
Стара традация е край църква или манастир, който носи името на св.Петка, да се правят всенародни веселия. За празника жените приготвяли обредни хлябове, които раздавали за здраве и берекет. Организирали игри и състезания, играели буйни хора. Изпълнявал се ритуалът молебен за дъжд. Участници в него символично напръсквали с чиста вода лицата си, за да здрави и красиви. След празника всички се разотивали, като гледали да срещнат по пътя бременна жена или майка с мъжко дете. Вярвали, че те носят хубава поличба.
В някои краища Томината неделя завършвала с боядисването на червени яйца, които наричали за душите на умрелите.
26 АПРИЛ
ДЕН НА СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ВАСИЛИЙ, епикоп Амасийски
През 4 век Римската империя била разделена на Източна и Западна. Източната управлявал Ликиний. А Западната въздигнала за свой владетел Константин. Скоро Ликиний се оженил за сестрата на Константин и двамата владетели много се сближили.
В двореца на император Константин живеела млада и хубава прислужница. Тя се казлава Глафира, била християнка и живеела в смирение и доброта. С красотата си невинното момиче събуждило нечестиви мисли у Ликини. Това не се харесвало на Глафира и тя пожелала да напусне завинаги двореца.
Император Константин уважил молбата на добродетелната си прислужница. Надарил я богато и я изпратил на дълъг път. Глафира стигнала чак до Амасия. Там срещнала епископ Василий – свят и мъдър човек. Когато девойката му разказала за своя живот, той разбрал, че ще настанат тежки времена за християните в неговото паство.
Опасенията на епископа не били напразни. След време Ликиний случайно научил, че Глафира живее в Амасия, под покровителството на св.Василий и заповядал и двамата да бъдат доведени в столицата. Девойката вече била умряла, затова в Никомидия отвели само епископа. Затворили го в тъмница заедно с още двама дякони – негови спътници. Ликиний поискал от светеца да се отрече от вярата си в Иисус. Но нито обещанията, нито заплахите можели да сломят твърдостта на Василий. Това разгневило императора и той заповядал да посекат с меч светия отец, а тялото му – да хвърлят в морето.
Епископ Василий отишъл на смърт в присъствието на много християни. По-късно неговите другари намерили тялото на своя учител и го погребали в Амасия, в олтара на недостроения от него храм.
27 АПРИЛ
ДЕН НА СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК СИМЕОН, БРАТ ГОСПОДЕН ПО ПЛЪТ
Свети Симион бил близък сродник на Иисус, но не негов роден брат. След възнесението на Христос той започнал да проповядва Евангелието в Юдея. По това време братът на Симеон – св.Яков бил йерусалимски епископ, който се радвал на голяма уважение и почит. Но езичниците не го пожалили и той бил убит с камъни.
След мъченическата смърт на св.Яков, делото му продължил св.Симеон, който упралявал църквата повече от 40 години. Това били смутни времена. Римляните преследвали потомците на Давидовия род, страхувайки се да не възстановят юдейското царство. А техните духовни водачи подложили на гонения и тежки изпитания.
Един ден пред кесаря изправили и епископ.Симеон, за да се покае и отрече вярата си. Заплашвали светия отец, мъчили го, но той бил непоколебим и стоически понасял всички страдания. През 107 г. св. Симеон бил разпънат на кръст и там намерил мъченическата си смърт.
28 АПРИЛ
ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛИ ИАСОН И СОСИПАТЪР
Иасон и Сосипатър живяли по времето на светите апостоли. Хора отдадени изцяло на Бога, те проповядвали Евангелието в различни страни и били епископи в различни градове. Съдбата ги срещнала на остлов Корфу, където заедно направили много чудеса. Посветили много езичници в божието слово, утвърдили Християнската вяра на острова.
Проповедническата дейност на двамата апостоли предизвикала гнева на местния управител. По негова воля те били отведени в тъмница и жестоко изтезавани пред очите на целия народ. Двамата светци понасяли смирено всички унижения и страдания, с което трогнали дъщерята на управителя и тя сама станала християнка. За тоза дързост беззащитната девока била жестоко наказана от обезумелия си баща. Той заповядал да я вържат на дърво, да я запалят и убият, като пробождат тялото й със стрели. А живота на християните превърнал в ад. Много от тях потърсили спасението си в бягство. Тръгнал по петите им, озверелия управник се удавил в морете.
След смъртта му Иасон и Сосипатър били освободени. Много езичници повярвали в силата на Бог и станали християни. Светите мъже се върнали там, откъдето тръгнали. Иасон станал епископ на Тарс, а Сасипатър – на Икония, където продължили да проповядват Божието слово до смъртта си.
29 АПРИЛ
ДЕН НА СВЕТИ ДЕВЕТ КИЗИЧЕНСКИ МЪЧЕНИЦИ
Кизик бил град в Мала Азия, където пръв св.ап. Павел проповядвал учението Христово. Но тук християните били жестоко гонени и затова трудно се задържали на едно място заедно. Повечето се криели на непрестъпни места или живеели тайно сред езичници и юдеи.
Имало обаче непреклонни християни, които мъжествено приемали страданията в името на Бог. Това били деветте кизиченски мъченици. Те открито проповядвали словото Христово и прославяли Иисус. За своята дързост и непокорство били подложени на нечовешки изпитания. Мъченическата си смърт намерили по времето на император Диоклетиан, който заповядал публично да бъдат обезглавени.
Добродетелни християни извадили от земята нетленните им тела и ги погребали в построената в тяхна памет църква в Кизик. На гробовете им и днес стават чудеса, пред които се прекланят всички вярващи.
На този ден църквата почита и паметта на преподобни Мемнон Чудотворец.
30 АПРИЛ
ДЕН НА СВЕТИ АПОСПОЛ ЯКОВ ЗЕВЕДЕЕВ
Свети Яков е един от дванадесетте апостоли на Иисус и брат св.ап.евангелист Йоан Богослов. Двамата ученици на Христос се родили в благочестиво юдейско семейство. Майка им Саломия била една от първите жени, повярвали в Спасителя, станала свидетелка на неговите страдания, смърт и погребение.
Яков и Йоан били рибари и от рано познали пророчествата за раждането на бъдещия Месия. Един ден, докато кърпели мрежата си, край тях минал Христос и поискал да го последват. Двамата братя с радост приели и станали негови постоянни спътници и най-добри ученици. Но въпрек че следвали навсякъде Учителя и слушали постоянно неговите проповеди, те не могли да разберат изцяло смисъла на великото му учение. Затова Иисус сам им посочил истина, като им казал:”Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъд раб, както Син Човечески не дойде, за да Му служат, но да послужи и да даде душата Си откуп за мнозина”.
Според древни църковни предания, след възнесението на Спасителя св.Яков продължил да проповядва в Йерусалим, където се прочул със своята мъдрост и красноречие. Неговите изобличителни беседи срещу юдеите и езичниците разгневили император Ирод Агрипа. И той започнал големи гонения срещу християните. Свети Яков изправил на съд и след като не могъл да сломи духа му и да убии вярата му, светия отец бил публично посечен с меч. Така св.ап. Яков станал първият мъченик, умрял в името на Христос.
