Мафиотите станаха ”почтени” бизнесмени, които печелят европейски средства. Смениха анцуга с костюма. Гражданите трябва да подкрепят финансово партиите чрез членски внос или държавна субсидия, за да предотвратят попадането им под пълен контрол на едрия бизнес и подземния свят. Такова мнение беше изразено от Ивайло Динев, доктор по политология от Италия, в предаването „По острието с Калоян Константинов“.
„Хубавото у нас е, че прагът за влизане в парламента и за получаване на държавна субсидия е нисък. Среща се мнението обаче, че държавната субсидия увеличава корупцията, защото намалява отговорността на партиите към избирателите си. Ако я няма тази субсидия, те биха имали по-голям интерес да трупат членска маса и съответно членски внос.
Според мен, в страни като България държавната субсидия по-скоро пази партиите от тоталното им попадане под контрола на големи компании и техните собственици, които биха се превръщали в основни дарители на партиите. Тяхната роля и сега е осезаема, но тогава вече контролът им ще е пълен“, допълни той.
Тенденцията в цяла Европа от 80-те години на миналия век, включително и у нас, обаче е към намаляване на партийната членска маса. Така БСП от 1 милион членове са паднали около 80 хиляди души, ГЕРБ водят с няколко хиляди отгоре, а ДПС поддържа стабилна членска база от няколко десетки хиляди. Всички останали партии имат драстично по-малка подкрепа.
„В България разочарованието от партиите доведе до огромен отлив на членска маса и пълен отказ на много хора да се занимават с политика. Затова ако я няма държавната субсидия, партиите не могат да си набавят средствата за кампании само от членски внос. И това ги тласка към големи „бизнесмени“, които в замяна искат по-голямо политическо влияние. Това със сигурност увеличава корупцията“, обяснява Динев.
България прилича на страна от Южна Америка
Според него известни паралели между България и страните от Южна Америка е възможно да бъдат правени. И тук, и там натрупването на икономически капитал е тясно свързано с политическите връзки.
„Развитието на демокрацията и капитализма в България доведоха до много уродливи резултати. Няколкото големи протеста преди години в същината си са против едни и същи неща – овладяването на държавата, корупцията и престъпността. Целият ни Преход премина така. Грешно някои си мислят, че още сме в Преход, той приключи. Създадохме пазарна икономика и демокрация, но много недъгави. Грешката е, че много хора си мислеха, че от раз ще се стигне до един Рай, в който да живеем. Че за всички ще има по много, по равно, няма да има корупция и кражби.
Влизането в ЕС беше свързано с идеята, че институциите ще се освободят от престъпния натиск. По-скоро се случи, че бившите мафиоти станаха почтени бизнесмени, които печелят европейски средства. Промени им се имиджът, начинът на работа и дори облеклото – от анцуг в костюм.
У нас, когато партията вземе властта, започва като хегемон да управлява държавните институции за набавяне на медийно влияние, натрупване на частен капитал, пренасочване на европейски средства към свои близки бизнесмени. Вместо да вървим към либерална демокрация, все повече се засилват национализмът и консерватизмът (подобно на Полша, Унгария и Сърбия). Поставят се под обстрел малцинства и международни организации“, смята той.
Духът на „Атака“ продължава да живее
Ивайло Динев изтъква, че тази омраза към по-слабите и малцинствата всъщност е избиване на гнева от бедността и неравенството в България, които са пряко следствие от прилагането на неолибералните политики в началото на Прехода, които са довели до фрагментиране на големите бизнеси, загуба на работни места и повишаване на бедността.
„Това недоволство у нас доведе до появата на един вид културни войни и е пряко отговорно за появата на „Атака“ през 2005 г., защото хората бяха тласнати към крайно десни популистки формации, които много лесно обясняваха света – те посочиха за виновни не конкретни реформи, които се случиха, а дадени малцинства и помощите за тях. Да, „Атака“ вече не присъстват особено в политиката, но реториката продължава да съществува и досега – срещу мигранти, бежанци и сексуални малцинства. Тази културна война замества чисто икономическото недоволство на много от хората.
За съжаление, това недоволство бива изманипулирано в културна война срещу етнически, религиозни и сексуални малцинства. Вместо това трябва да се обсъждат икономически реформи и мерки, но никой не се интересува“, смята политологът.
Според Динев вина за това имат и т.нар. нови партии у нас, които се фокусират само върху борбата с корупцията – която е безспорно важна – но пренебрегват дискусията за механизмите за икономическо и социално изравняване.
Друг проблем на партиите е, че им се налага да се бият на много фронтове с малко средства. Информационната среда е претъпкана и привличането на вниманието на публиката става все по-трудно, което кара партиите да прибягват до популистка реторика.
ГЕРБ се превърнаха в БСП от 90-те г.
Динев определи управлението на ГЕРБ като „хибриден нео-авторитаризъм“. Те не забраняват или смазват конкуренцията директно, но правят изключително трудно нейното съществуване, използвайки „меки механизми“ за ограничаване на политическата, икономическа и медийна опозиция.
„Идва краят на управлението на ГЕРБ, но не и на самата партия, както смятат много анализатори. Предстои да наблюдаваме засилена конкуренция между партиите вместо хегемонията на една-единствена, но вероятно чак след следващите избори (след 4 години, не идните месеци) вече ще има по-ясна посока накъде вървим. В момента много политически партии са без ясна програма и идеология.
ГЕРБ опитва да си запази нишата в тъмно-синьо: силна подкрепа за евроатлантизма и традиционните консервативни ценности. Опитва да се дефинира като типична консервативна формация, на тези в Западна Европа. Малките населени места и областните градове ще ги подкрепят, докато големите градове ще гласуват за по-либерални и прогресивни партии.
ГЕРБ сега е това, което БСП беше в началото на Прехода. При първите си избори ГЕРБ взеха предимно младия вот - на разочарованите от БСП, СДС и НДСВ. Сега вече е обратното – за тях гласуват хора на средна възраст и по-стари“, отбелязва Ивайло Динев.
Загубата на работническата идентичност
Проблеми с влиянието на едрия бизнес и намесата на икономиката в политиката обаче се срещат все по-често и в западните държави, в установените демокрации:
През 2020 г. „Юбер“ и „Лифт“ дадоха 200 милиона долара за лобиране и реклама в полза на референдума в Калифорния, който искаше да се даде възможност на компанията да наема шофьори без трудов договор, като външни изпълнители, без осигуровки, без платени отпуски и всякакви други социални придобивки. В крайна сметка референдумът беше успешен въпреки очевидните негативи за работническата класа и населението. 58% от имащите право на глас подкрепиха т.нар. Предложение 22. В България на такива неща гледаме като на модерни…“, притеснява се той.
Редом с този проблем стои и казусът със „загубата на работническа идентичност. Доста хора се смятат за нещо друго: в свободното си време даден човек може да е влогър. И като го питаш какво прави, няма да ти каже, че е служител някъде, а ще се представи като влогър. Така хората представят хобитата си и дори мечтите си като тяхна идентичност, бягайки от реалността. Мечтае да е предприемач и да има бизнес, но от 10 години е в кол център…
Фрагментацията на обществото представлява проблем, вече няма реални обществени дебати, няма обединения около партии и политики, комуникацията се провежда през социални мрежи и затворени групи. Това води до опасност от обществена самоизолация, неспособност за припознаване на проблемите на другите и апатичност”, притеснява се Динев.
Политологът даде и съвет как да подобрим ситуацията си: като подкрепяме и защитаваме демокрацията не само с думи, но и с дела. Като искаме икономическа справедливост, но и полагаме усилия за нея.
„Трябва да спрем да се срамуваме, че сме бедни. Тук хората са с усещане за личен преход – всеки е в преход да стане бизнесмен или предприемач. Няма как да стане. Огромното мнозинство са наемни служители и това не е срамно.“
