В последния почивен ден от великденските празници, когато напливът към София е огромен, БДЖ пусна влакче с 3 вагона по дестинацията Варна-София, продавайки места за 4-ти, несъществуващ.
Пристигам на ЖП гарата в Търговище, очаквайки да дойде влака от Варна към София. По неписано правило от перона се чува за 10-минутно закъснение, което не прави впечатление на редовните пътници. Срещам се с доста познати и се оказва, че всички сме със запазени места в 4-ти вагон, част от който очевидно е предвиден за пътуващите от Шумен и Търговище. 15 минути по-късно се чува сирената на приближаващия трен. Хващаме сакове и започваме да броим минаващите пред нас вагони – първи, втори, А-класа, трети и толкоз. На перона настава абсолютно объркване и смут, тъй като с потрес виждаме претъпкания влак, на който четвъртият вагон с нашите места липсва. 50 души се натикахме в коридорите – кой където свари. Логично първата спомената майка беше на кондуктора, който така и не се появи 45 минути, за да ни обясни какво се случва и дали ще трябва да пътуваме натъпкани като добитък в и без това неудобните и мръсни коридори на композицията. Някои от моите познати опитаха да преминат през тълпата и да го издирят, но това се оказа кауза пердута.
Друг пътник се провиква: „дайте да изпушим две-три цигари, тогава ще видите как ще довтаса с тефтера за глобите”. Идеята не беше лоша, но имаше опасност да се издушим, защото от години част от прозорците са клеясали и не се отварят. Спираме на гара Попово, от там също се качва една дузина хора, запътили се към европейската ни столица с влакчето на ужасите. От съседния вагон се задава кондукторът, който едва се разминава с пътниците. Питаме какво се случва и защо са ни продали билети с несъществуващи запазени места.
„На гара Варна е открита повреда и вагонът е отстранен”, с патос обяснява служителят на БДЖ, в чийто поглед дори се четеше някакъв укор: „Колко съвестно си вършим работата, а вие пак недоволни”, сякаш искаше да изкрещи на момента. Вместо доволен, бях все по-любопитен и се поинтересувах защо не са прикачили резервен вагон, па макар и ако трябва влакът да пътува със закъснение. С потрес научаваме, че във Варна е нямало друг такъв и трябвало да изчакаме Горна Оряховица, където щели да прибавят още 3. „Е как няма да има един вагон във Варна?”, започнаха да се възмущават пътниците, което изнерви допълнително дупчещия в същото време билети мъж. „Човек умира ли? Умира. Ами и това си има живот, счупило е сега, какво да правим.”, с досада отвърна кондукторът.
Криво-ляво се добрахме до Горна Оряховица, слязохме от влака и се прехвърлихме в новоприкачени вагони, които бяха с номера 21-22-23, което допълнително внесе суматоха и объркване. Седнали в купетата като бели хора, не спирахме да говорим за поредната идиотщина в родната ни страна – да ти продадат билет за нереално място или по-точно за такова, което не можеш да ползваш изцяло. Припомнихме си и честите случаи, в които има дублиране на местата и понякога се налага да прекосиш цялата композиция докато ти намерят седалка. Далеч бяхме от мисълта, че някой ще ни върне 10-те стотинки заради това, че от Търговище до Горна Оряховица БДЖ не са изпълнили „договора” си с пътниците. В обратния случай обаче кондукторите никога не прощават и винаги успяват да изловят поредния пушач в тоалетната, който си плаща 20-те лева глоба за удоволствието. Някои от спътниците ми дори се пошегуваха, че санкциите трябва да са диференцирани – за половин цигара – 10 лева, за цяла – 20, за да има справедливост.
Не на майтап обаче ни прозвучаха думите на кондуктора в онзи момент, който без притеснение призна, че на една от най-големите ни гари няма нито един здрав вагон. Това е и само един от малкото примери за дълбоката криза и дългове, в които Български държавни железници са затънали от години. Дългоочакваната приватизация в сектора така и не се случва, за добро или за лошо, а държавата продължава да поддържа на изкуствено дишане губещото предприятие. Въпреки сериозните реформи, които пламнаха след пожара във влака София-Кардам, така и не могат да се видят. Един от спътниците ми в онзи влак без вагони каза още нещо страшно, което за съжаление ми се струва доста вярно – трябва да си луд, за да пътуваш с влак, ако нямаш карта за намаление.
