„Аз съм изключителен физиономист, но във
вашия случай ще направя изключение."
Гручо Маркс
"Лошо, Ваше величество, лошо!", проронил военният министър Веселин Близнаков, когато Симеон отказал да включи в изборните листи на НДСВ някаква негова фаворитка. Едва ли се е сетил, че цитира култовата реплика на героя от филма „Опасен чар" с /агент/ Тодор Колев в главната роля.
С още по-голяма сила оценката „Лошо, много лошо!" звучи за двете години от пребиваването на Близнаков в отбранителното ведомство. Засега само скандалите около досиетата, по-очебийният провал на Румен Петков в МВР и далаверите на депесарските министри помагат на Близнаков да се измъква от епицентъра на общественото внимание. Но натрупаните негативи в най-скъпото министерство у нас скоро ще принудят царския хитрец да отговаря за бездействието си.
Зад кухите лозунги „Все по-пълно интегриране в структурите на НАТО", „Професионализация и модернизация на БА", „Реформа и трансформация екипът на В. Близнаков продължава линията на Н. Свинаров, проявявайки още по-явна пасивност, некомпетентност, липса на визия и на лидерски качества, некадърност и корумпираност. Бюджетът на МО е 1 млрд. и 200 млн. лв. - огромни средства, които се разходват неефективно. Централната администрация поглъща 28-30% от бюджета, което е два пъти повече от цял вид въоръжени сили - ВМС, с бюджет 12-14%. Ако тази негативна тенденция продължи, има опасност МО и Генералният щаб да започнат да харчат повече средства от втория по големина вид въоръжени сили - ВВС, чийто бюджет е около 33%.
Далеч под необходимото количество за бойна подготовка, за повишаване на полевата, въздушната и морската натренираност на личния състав са ученията, стрелбите, лагерите и продължителните плавания, където се градят истински воински качества, закаляват се и се сработват подразделенията и щабовете. Така постоянно намаляващата Българска армия не се занимава пълноценно с най-важната си конституционна задача - да се готви за въоръжена защита на Отечеството. Оправданията и на цивилни, и на военни началници са изтъркани: „липса на средства". Подобни приказки звучат цинично и предателски на фона на скъпите ремонти в МО, които продължават повече от година. За ремонти в сградата на ул. „Дякон Игнатий" № 3 досега са похарчени десетки милиони левове. Купувани са луксозно офис обзавеждане, скъпи автомобили /"Тойота" и „Волво"/, компютри от висок клас. С тези средства целогодишно биха могли да бъдат осъществени пълноценни учения на всички роти от първоешелонните поделения на Сухопътните войски.
Поради нерационално структуриране и разходване на военния бюджет капиталовите разходи за един военнослужещ от БА са два пъти по-малко, отколкото в Румънската армия, 4 пъти по-малко от Естонската, 9 пъти по-малко от Датската и 14 пъти по-малко от Холандската. Никой сериозен анализатор не смята, че българският войник е 14 пъти по-небоеспособен от холандския. Очевидно е, че българската военна бюрокрация е 14 пъти по-некомпетентна и продажна от холандската.
„Модернизацията"
След като бе изтъркан от употреба, без да бъдат регистрирани сериозни резултати, девизът „Военна реформа" бе заменен с „Модернизация". За програмна основа на действията си МО сочи Стратегическия преглед на отбраната /СПО/, осъществен по времето на Н. Свинаров. Вместо да анализира отбранителния потенциал на държавата, да оцени мястото и приноса на министерства, ведомства и гражданския сектор във военната защита на страната, прегледът се затвори в рамките на БА, превръщайки се в броене на танкове, самолети и кораби. В резултат на прегледа бе разработена илюзията План 2015, където бяха посочени 11 приоритетни проекта, чието изпълнение би трябвало да доведе до пълната модернизация на армията. Тъй като е невъзможно да бъдат финансирани 11 проекта, от тях бяха избрани 5 още по-приоритетни, а след това - 3 „свръхприоритетни". С подобен теоретичен и програмен „принос" се изчерпва значителна част от участието на МО в модернизацията на армията.
Всички досегашни сделки, подготвяни или сключвани от екипа на Близнаков, или претърпяха шумен провал, или са в обсега на прокурорски разследвания, или са забавени, забатачени, недовършени:
Първо. Със скандал бе разтрогнат договорът с израелската компания "Елбит системс" за ремонта и модернизацията на 18 хеликоптера Ми-24 и Ми-17. Силно оспорваната сделка, сключена от Николай Свинаров, бе финализирана от неговия съпартиец Веселин Близнаков. МО поиска връщане на авансово платените суми от 12 млн. евро и неустойка за неизпълнение на договора за 3 млн. евро. Няма данни тези средства да са постъпили в българската хазна.
Второ. От аферата „Шарл и
Жан" през 1904 г., когато генералите Михаил Савов (военен министър) и Рачо
Петров (министър-председател) се облажват с комисиона от доставката на патрони
за пушки „Манлихер", до наши дни около военните сделки се разгарят
най-големи апетити и най-силни страсти. Върховната касационна прокуратура (ВКП)
образува досъдебно производство срещу длъжностни лица от МО за извършени
престъпления по служба в периода 2003-2005 г. с цел „набавяне на имотни облаги и с настъпили значителни вредни последици
за държавата" при сключването на сделката за закупуването
на седем самолета за нуждите на българските ВВС от швейцарската компания
„Пилатус". Министър Свинаров и тогавашният началник на ГЩ ген. Никола
Колев носят отговорност за неизгодната за страната ни сделка, нанесла щети за
над 40 млн. лв. До края на май прокуратурата трябваше да излезе със становище.
В края на септември такова все още няма.
В качеството си на председател на парламентарната комисия по вътрешна сигурност Н. Свинаров притежава достатъчно властови ресурси, за да влияе върху хода на следствието. След като зае поста началник на политическия кабинет на президента „безпартийният" ген. Н. Колев също е в състояние да оказва „градивно" съдействие на прокуратурата.
Трето. Неколкократно бе прекъсван и подновяван договорът с руската компания РСК-МиГ за ремонта на изтребителите МиГ-29, от което пострада боеспособността на българските ВВС. Стигна се дотам, да няма годен за дежурство изтребител за защита на българското въздушно пространство. Българските ВВС никога не са били в толкова окаяно състояние: със 6 ремонтирани МиГ-29 и с четири МиГ-21, които са морално остарели и са на края на летателния си ресурс. Изпълнението на мисията „въздушна полиция" /еър полисинг/ с такива самолети е чисто отбиване на номера и поредно дискредитиране на българската държава в очите на съюзници и на съседи.
Румъния направи ценно предложение двете страни съвместно да закупят многоцелеви изтребители за своите армии. Българското правителство и военното министерство подозрително дълго мълчат. Вероятно се опасяват, че ще изгубят възможността за договаряне на комисиони. Далеч по-трудно е да бъдат подкупени две комисии в две различни държави или обща комисия от представители на тези страни.
Предложението на Румъния е полезно за нашите ВВС, тъй като общото количество на закупените изтребители ще бъде по-голямо, откъдето и цената на един самолет може да бъде намалена. Второ, двете съюзни авиации ще могат далеч по-лесно да взаимодействат при охраната на въздушното си пространство, да тренират личен състав, да организират ремонти, да обменят резервни части, техника за обучение и поддръжка и т. н.
По предварителни данни размерът на сделката варира от 700 млн. до 1,7 млрд. долара. Апетити заявяват компаниите от САЩ „Локхийд-Мартин" и „Боинг" и шведската „Грипен". „Локхийд-Мартин" се прочу с лекотата, с която влиза в корупционни схеми. Агентите й предлагат излизащия от серийно производство изтребител F-16. Въпреки примамливо изгодната цена за самолет втора ръка, покупката на F-16 би била груба стратегическа грешка. Според специалисти от ВВС, само след няколко години резервните части за този самолет ще поскъпнат значително поради снемането му от серийно производство и стремежа на притежателите на части да се облагодетелстват за сметка на намаляващия брой летящи F-16.
F-18 е по-съвременен и с далеч по-продължителен срок на експлоатация. Струва си да бъде обсъден и опитът на Чехия, която от 2005 г. охранява въздушното си пространство и участва в операции на НАТО със самолети „Грипен", взети на лизинг от шведския концерн СААБ.
Четвърто. Тревожно изостава комуникационно-информационното осигуряване на армията, което би трябвало да е сред първостепенните приоритети, тъй като чрез него се изпълняват 24 от общо 80-те цели на въоръжените сили според ангажиментите ни към НАТО. Закъснява осъществяването на проектите за брегова радиолокационна система за контрол на корабоплаването и охрана на морската граница "Екран", както и на системи за разузнаване, ранно предупреждение и мониторинг на ядрени, химически и биологически агенти.
Пето. Около празника на ВМС Близнаков съобщи, че до две седмици предстои да бъде решено закупуването на кораби втора ръка от Белгия и поръчката на нови корвети от френската фирма „Армарис", която спечели конкурс още по времето на Свинаров. Двете седмици изтекоха преди месец, но резултат все още няма. От конкурса обаче се изтъркаляха цели 28 месеца и разтакаването на МО заприличва на саботаж. "Армарис" предложи като част от офсета по сделката българската фирма "Булярд - корабостроителна индустрия" (БКИ) във Варна да строи модули за новите европейски фрегати FREMM. През последните 50 години това е най-голямата в Европа програма за изграждане на бойни кораби (общо 27 кораба: 17 за Франция и 10 за Италия). "Армарис" бе планирала да започне подготвителните работи в БКИ в началото на 2007 г. Забавянето на решението за корветите може да ни изхвърли зад борда на програмата, с което ще загубим поне две хиляди нови работни места и трайна заетост за още няколко хиляди работници във Варна и в съседни селища. Полша и други страни отдавна чакат апетитната поръчка.
„Великолепната" петорка
По квотния принцип 8:5:3 бяха назначени петима заместници на военния министър: Соня Янкулова, останала от кабинета на Свинаров, Симеон Николов - кадър на РУМНО, Спас Панчев и Р. Бозаджиев от квотата на БСП, и полк. о. р. Иван Гаврилов Иванов от квотата на ДПС. Иванов е служител в кабинета на вицепрезидента Ангел Марин, с чиято протекция се връща в МО като зам.-министър. Приоритетно отстоява икономическите интереси на ДПС във военните предприятия. Трудно е да се говори за синхрон, за обща програма, за доверие и за екипност в дейността на подобна разнолика петорка.
За двете изтекли години бившият гарнизонен и участъков лекар В. Близнаков доказа пълната си политическа, управленска и морална несъстоятелност като министър на отбраната. Във всяка цивилизована страна той би бил отстранен моментално от поста след изявлението си на официален брифинг, че „независимо от трудностите, които изживява войската ни, Българската армия е въоръжена с най-съвременното търпение".
Полк. о. р. Васил Димитров, магистър по политология
/Очаквайте втора част за „храбрия" генералитет/
